Решение № 4 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. С., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900189 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.429 КЗ.

Ищцата К. Н. С., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., ул. „Първа“, чрез пълномощниците си - адвокат Н. Д. от АК - Ш. и адвокат Г. Г. Р. от САК със съдебен адрес гр. С., пл.

„Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, е предявила срещу „З.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетения в следните размери:

200 000,-лв. (двеста хиляди лева), представляващи ½ ид. част от дължащото се обезщетение за търпените приживе от наследодателя й Х.М. В. неимуществени вреди болки и страдания /вж. уточн. молба вх. №8353/28.08.2024г. – л.356 от делото/, търпени вследствие осъществило се на 17.05.2023г. ПТП, около 6.18 часа в с. Ж., по вина на водача на л.а.

„Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/22/123001222146, с начална дата на покритие 24.04.2023г. и крайна дата на покритие 23.04.2024г., ведно със законната лихва върху посочените суми, от 08.11.2023 - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане;

120,-лв. (сто и двадесет лева), представляващи ½ ид. част от дължащото се обезщетение за търпените от наследодателя й Х.М. В. имуществени вреди – сторени разходи за лечение, в общ размер от 440,-лв. /четиристотин и четиридесет лева/ от които: 200 лева фактура № 135797 от 15.06.2023г. по описа на „УМБАЛ - Б.“ АД за леглоден в УНГ; 240 лева 1

- фактура № 136109 от 23.06.2023г. по описа на „УМБАЛ - Б.“ АД за административна такса за копие на мед. документи, вследствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 08.11.2023 - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане /вж. уточн. молба вх. №8353/28.08.2024г. – л.356 от делото/.

Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В исковата молба и уточн. молба вх. №8353/28.08.2024г. – л.356 от делото се твърди, че на 17.05.2023г., около 6.18 часа в с. Ж. настъпило ПТП, по вина на водача на л.а.

„Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, който в разрез с нормите на ЗДвП и поради движение с несъобразена скорост спрямо конкретните пътни и атмосферни условия, местността на релефа и състоянието на пътната настилка (мокра), изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл в дясно на посоката си на движение извън пътното платно, блъснал се в пътен знак „Б3“ и отводнителната канавка и самокатастрофирал. При така реализираното ПТП, пострадал Х.М. В. - пасажер в л.а. и наследодател на ищцата.

Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство ДП №282 ЗМ-106/2023г. по описа на РУ - гр.Карнобат, пр.пр.

№6801/2023г. по описа на ТО - Карнобат към РП - Б., по което към настоящия момент не е приключило.

Ищцата - К. Н. С., поддържа, че с оглед приложените към исковата молба писмени документи, водачът на л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно е допуснал настъпването на процесното ПТП, в пряка причинна връзка с което са и последвалите множество, тежки и несъвместими с живота телесни увреждания на наследодателя й Х.М. В..

Ищцата К. Н. С. излага, че видно от данните на Информационния център към Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по отношение на л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника „З.“ АД.

Твърди, че в качеството си на пострадало лице наследодателят й Х.М. В., приживе депозирал писмена застрахователна претенция пред „З.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение на 05.07.2023г., ведно с всички необходими документи, но с писмо от 07.0.2023г., застрахователят изискал представянето на влязъл в сила краен акт по воденото досъдебно производство и изготвените експертизи по същото, поради което счита за неправилен отказ на застрахователя да определи и изплати дължимото обезщетение.

С оглед на горното, ищцата К. Н. С. твърди, че ответникът ЗК „Л.“ АД в разрез с приложимия закон отказал да разгледа претенцията на ищцата по същество и да определи застрахователно обезщетение, поради което и дължал на ищцата, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 05.107.2023г. до 2 окончателното й изплащане.

Ищцата К. Н. С. поддържа, че тъй като предявената извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от наследодателя й неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е предявена приживе от Х.М. В., то правото на съдебно предявяване на вземанията му към застрахователя, преминава в патримониума на наследниците му по закон.

Поддържа още, че фактът, че към момента на настъпване на смъртта на Х.М. В. вземанията му към ответника не са били предявени, не е законова пречка за предявяването им към момента, поради спазването на рекламационното производство пред застрахователя, въведено като процесуална предпоставка с действащия КЗ.

Ето защо ищцата К. Н. С. твърди, че за нея е налице, като наследник по закон на сина си Х.М. В. починал в резултат на причинените при процесното ПТП травми, правен интерес да встъпи в правата на сина си и да предяви настоящите искове.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди във връзка с претърпените от сина й Х.М. В. телесни повреди, причинени при процесното ПТП на 17.05.2023г., ищцата К.

Н. С. заявява, че претендира следното:

Твърди, че в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, Х.М. В., получил съчетана травма, ТЧМТ, контузио церебри, комоцио церебри, САХ, фрактура на дясна зигоматична кост, фрактура на десен максиларен синус, фрактура на лява дъга на С2, фрактура на дъгата на С6 в основата на спинозен израстък и плеврален излив вляво, поради което след инцидента по спешност бил хоспитализиран в УМБАЛ - Б., където при постъпването му били констатирани тежко общо състояние и кома.

Ищцата К. Н. С. твърди, че при извършените консултативни прегледи на сина й Х.М.

В. на 17.05.2023г., медицинските специалисти от УМБАЛ – Б. – хирург, неврохирург УНГ, офталмолог, констатирали следното: че пострадалия Х.М. В. е в безсъзнание, в тежко общ състояние, неконтактен, слабо реагиращ на болка, с дифузно изострено дишане с хрипове вдясно базално и върхово сухи; крайно тежко общо състояние – кома, ИБВ, с умерено широки зеници, с вяла реакция на светлина, била установена фрактура аркус VC 5 в дясно и проц. Спиноза; данни за фрактура на зигоматичната кост, лат. Стена на максиларен синус, фрактура на носни костици с препоръка за оперативно лечение на фрактурите в планов порядък; хематом на горен и долен клепач на дясно око.

На 18.05.2023г. пострадалият Х.М. В. бил прегледан от неврохирург, като при прегледа било констатирано следното: че пациентът е медикаментозно модифициран, реагира на болка с екстезии на четирите крайника и не се налага оперативно лечение.

При извършения преглед от неврохирург на 26.05.2023г., било констатирано че пациентът може да бъде екстубиран, с предложение за поставяне на шийна яка.

Ищцата К. Н. С. излага още, че поради налагаща се продължителна апаратна вентилация на пострадалия е направена трахеостома на 26.05.2024г. Имал е наличие на самостоятелно дишане, нуждаещо се от подпомагане, като плавно било преминато на режим 3 на отвикване до ASB с минимално подпомагане.

На 11.06.2023г. настъпила промяна в хроничното вегетативно състояние на Х.М. В., бил елементарно контактен, опитвал се да изпълнява команди, със стабила хемодинамика, със значителна редукция на секрецията от ТБД, поради което на 12.06.2023г. бил деканюриран, аспириран и бил почистен трахеостомния отвор, дишал самосктоятелно и нямало данни за диспнея. На 13.06.2023г. пострадалия бил с добро спонтанно дишане, добър кашличен рефлекс, приемал течност през устата, провеждала му се и рехабилитация.

Ищцата твърди, че на 15.06.2023г. синът й Х.М. В., бил изписан от УМБАЛ – Б., по желание на близките, в незадоволително общо състояние, трудно контактен, ало и автонеориентиран и бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където бил приет и започнала редовна терапия. На 21.06.2023г. бил захранен със спринцовка и на 22.06.2023г. изписан от лечебното заведение с насоки за ХДР и ОПЛ.

Твърди, че на 28.06.2023г. Х. В. бил настанен в Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, поради това, че от няколко дни бил с подуване на корема и крайниците, тежест в горната част на корема, гадене, безапетитие, позиви за повръщане, обща отпадналост, потъмняване на урината, изсветляване на изпражненията и „пожълтяване“ на кожата, фебрилитет. Била му поставена следната диагноза: камъни на жлъчния мехур с друг холецистит, гастроезофазгеална рефлуксна болест с езофагит, хронична пасивна конгестия на черния дроб, неспецифичен реактивен хепатит, плеврален излив вляво и му била назначена медикаментозна терапия. Поради постигната стабилизация на фона на общото му увредено състояние на 30.06.2023г. – контактен, афебрилен, с наличие на минимално самообслужване, Х.М. В. бил изписан от лечебното заведение на 01.07.2023г.

Ищцата К. Н. С. твърди, че на 02.07.2023г., поради оплаквания от фебрилитет, потъмняване на урината, тъпа болка в областта на кръста и обща отпадналост, гадене с повръщане, синът й Х.М. В. бил отново хоспитализиран в Клиника по вътрешни болести на УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД. От извършения му ултразвук на корем било констатирано, че черният му дроб е 145 мм по МКЛ с дифузно нехомогенна структура, с дилатирани чернодробни венозни съдове. Жлъчният му мехур бил с неуголемена структура, със задебелена стена 0,45 см с рефлектиращо съдържимо. Бъбреците му били с уголемени размери -12,43 см, неравни очертания, с разширена – 2,36 см., нехомогенна, хипоехогенна паремнхимна зона и запазен дренаж. Констатирано било още минимално количество течност в малкия таз, плеврален излив в дясна гръдна половина, минимален перикрден излив, дифузен паренхимен процес на черен дроб, асцит хроничен изострен паренхимен процес на бъбреците. Била му назначена консервативна медикаментозна терапия и бил изписан на 05.07.2023г.

На 06.07.2023г. Х.М. В. бил приет за пореден път в Клиника по вътрешни болести на УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД с оплаквания за обща отпадналост, лесна умора при обичайните физически усилия, безапетитие, намален прием на течност, болки и тежест в гърдите, силен задух и кашлица със затруднено отхрачване. След извършените му изследвания се установило, че има усложнение – невъзможност да приема храна и течности, както и 4 необходимост от поставяне на НГС. Била му назначена терапевтична медикаментозна схема и на 12.07.2023г. Х. бил изписан от болиницата. Още същият ден обаче, отново бил приет в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД поради влошаване на състоянието му. Въпреки назначеното му медикаментозно лечение имал незначително повлияване от приложената терапия и на 15.07.2023г., Х.М. В. починал от полиорганна недостатъчност, мозъчен и белодробен оток.

Ищцата К. Н. С. твърди, че синът й Х.М. В. е усещал силни болки и е бил с белези по тялото, изпитвал и психически страдания, усещал постоянен дискомфорт от многобройните си травми и настъпилите вследствие на тях усложнения. Освен физическите болки и страдания му била нанесена и психологическа травма, тъй като прекарал последните дни от живота си в силни физически и психически болки и страдания, физическа отпадналост и слабост, страх и ужас, съпровождани от постоянни мисли за смъртта и дали ще успее да се пребори и да остане жив. Още повече му тежала действителността, че дори и да оцелее, ще са налице остатъчни последици, вследствие на претърпените телесни увреждания, които щели да оставят негативен психически отпечатък до края на живота му. Тормозела го неяснотата дали за в бъдеще ще може да възстанови предишното си здравословно състояние, дали ще има възможност да води пълноценен начин на живот, както е било непосредствено преди процесното произшествие.