Решение № 4333 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16936/2022
- Вид
- Решение № 4333
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4333 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330116936 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Мото – пфое лизинг“ ЕООД, ЕИК 131452951 против „Висет“ ЕООД, ЕИК 115796426, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 87 ЗЗД, вр. с чл.
342, ал.1, вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 29.11.2017 г., ведно с поръчка № ......, с предмет товарен автомобил „Форд – транзит“, с ДК № ...., за срок от 60 м., по който било налице неизпълнение, поради което с ИМ се отправя волеизявление за развалянето му.
Претендира за присъждане на сумите от: 456,34 лева – частично неплатена лизингова вноска за м.юни 2019 г.; общо 955,21 лева – платени от ищеца и подлежащи на възстановяване застрахователни премии по з.„Каско“ за процесния автомобил, както и 2262,50 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар книжата да са връчени редовно.
Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до 1 същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 6966/18.06.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 190,50 лева – ДТ и 600 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Висет“ ЕООД, ЕИК 115796426, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 32 да плати на „Мото – пфое лизинг“ ЕООД, ЕИК 131452951, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Сливница“ № 444, следните суми: 456,34 лева /четиристотин петдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ – частично неплатена лизингова вноска за м.юни 2019 г. по договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 29.11.2017 г., ведно с поръчка № ...., с предмет товарен автомобил „Форд – транзит“, с ДК № ....; общо 955,21 лева /деветстотин петдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ – платени от ищеца и подлежащи на възстановяване застрахователни премии по застраховка „Каско“ за автомобила по полица № ...; 2262,50 лева /две хиляди двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - неустойка за прекратяване на договора по 2 вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва върху сумите от постъпване на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до окончателното погасяване, както и общо 790,50 лева /седемстотин и деветдесет лева и петдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.40/:
..............................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3