Определение № 3272 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3272 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Частно наказателно дело № 20251100204330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411б, ал. 2 и сл. НПК. Разпределено на настоящия съдебен състав след отвод на друг съдия при СГС.

Образувано е по жалба на Гражданско движение „БОЕЦ – България обединена с една цел“ (ГД „БОЕЦ“) срещу постановление от 17.06.2025 г. на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 6/2025г. на ВКП.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, необосновано и непълно и се прави искане да бъде отменено с даване на указания за провеждане на ново, пълно, всеобхватно и обективно разследване. Изтъква се, че постановлението е постановено в нарушение на изискването за обективно, всестранно и пълно разследване съгласно чл. 13 и чл. 14 НПК на всички обстоятелства но делото. Посочва се, че липсва конкретно обсъждане на изследваните доказателствени източници.

Твърди се, че в постановлението е отбелязано, че са „изискани допълнителни справки и актове (постановления), съдържащи данни за движението на конкретни преписки и досъдебни производства“ от прокуратурата, без обаче да бъдат посочени номера, дати, предмет, съдържание и издатели (автори) на тези справки и актове, което възпрепятства възможността да бъде проверено дали изисканите документи са релевантни и дали правилно са оценени от прокурора. На следващо място се излагат съображения, че в постановлението не се посочва дали са изисквани данни от всички компетентни институции и лица, които биха могли да разполагат с информация относно дейността на НКЖИ, както и за взаимовръзките между С., П., П.Е. и други засегнати лица.

Поддържа се, че подателят на сигнала е предоставил множество документи (на хартиен и електронен носител), за които твърди, че са от „личния архив” на П.П. („П.Е.“), които разкриват схеми за корупция, рекет, пране на нари, длъжностни престъпления и др. Излагат се възражения срещу подхода на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, 1 който е посочил в постановлението, че „по-голямата част от тяхното съдържание е неотносимо към предмета на проверката”, като се поддържа, че изводът е необоснован и произволен, защото не почива на анализ на всеки от документите, нито изяснява кои от тези документи вече са били предмет на обсъждането в постановленията на прокурор при СГП по пр. пр. № 10203/14 г. и пр. пр. № 10204/14 г. Изтъква се, че от обжалваното постановление не става ясно дали прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, е изисквал информация от д.п. № 24/24 г. по описа на МВР-ГДБОП. пр. пр. №2/2023г. по описа на ВП и доказателства, за да провери взаимовръзката между С. и П.П. – П.Е., както и между тях и Д. П., включително опосредено чрез други лица. Отбелязва се, че в предоставените от сигналоподателя документи се съдържат твърдения, че Б. С. е важна част от престъпния модел „Осемте джуджета“ и че поне част от документите от архива са били предоставени на П.П. - П.Е. от Б. С. с престъпни намерения и цели – рекет над бизнесмени, прикриване на извършени престъпления срещу заплащане и т.н. Поддържа се, че прокурорът е следвало да провери тези твърдения, като изиска всички материали от досъдебните производства, свързани с „Осемте джуджета“ и П.П., да ги анализира и да установи дали има връзка между тях и дейността на Б. С. и Д. П.. Изтъква се, че дори тези документи на пръв поглед да нямат пряка връзка с конкретни престъпления в НКЖИ, разкриването на взаимовръзки чрез тях, включително неформални зависимости и контакти, може да даде ключова насока на разследването. Във връзка с това подчертават, че прокурорът не е поискал оригиналите на документите от архива, а тяхното изследване чрез дактилоскопна и графологична експертиза на ръкописните текстове може да установи относими факти. Изтъква се, че архивът съдържа и документи, които изобщо не са били споменати в атакуваното постановление, засягащи фалита на КТБ и други прокурорски постановления, които се отнасят до този фалит, свързани с Б. С.. Обосновава се, че е следвало да бъде проверено каква е ролята на и.ф. главния прокурор за фалита на банката и за прикриването на участието на Д.

П. за това. На следващо място се излагат оплаквания срещу липсата па пълнота относно събраните сведения и се твърди пренебрегване на ключови разпити. Отбелязва се, че не е разпитан сигналоподателят Г.Г., а в постановлението се цитират „снети сведения“ от него. Същевременно не били разпитани и други лица, които биха могли да имат информация по случая – длъжностни лица от НКЖИ, участници в обществените поръчки, споменатите в сигнала или в предоставените документи. На следващо място са формулирани възражения срещу третирането на неформалните зависимости и връзки между изброени лица, което е квалифицирано като „безразлично отношение“. Навежда се, че прокурорът приема, че няма данни за извършени престъпления от и. ф. главния прокурор само защото са били извършени разследвания от прокурори, различни от него, без да бъде проверено дали им е упражнен натиск или е оказана друга форма на влияние. Поддържа се, че без разпит на прокурорите, както и на Б. С., Д. П. и на директора на НКЖИ, и анализ на показанията им няма как да се изясни поставеният въпрос. Изтъква се, че без пълноценно изследване на значението на връзките между С., П., П.П.

2 и йерархичните зависимости, както и на произтичащите от тях неформални влияния, разследването не може да бъде приключено. Излагат се доводи, че разследването не може да се приеме за пълно без разпит на И.Г., С.Ц., И.З., К.Х., А.Д., Ц.В., комисар Б. А., Л.П.. Отбелязва се, че в постановлението изобщо не е коментирана публично известната информация, че европейският прокурор Т.Г. е имала връзка с П.П. (наричан Е.), както и публичното й изявление, че е била заплашвана от Д. П. относно натиск за обществени поръчки. На следващо място се излагат доводи за необективност в преценката на доказателствата и омаловажаване на неформалните зависимости и данни за други престъпления. Подчертава се, че ако някои обстоятелства са били предмет на предишна прокурорска проверка, това не освобождава прокурорът, компетентен да разследва главния прокурор, от задължението да провери твърденията и фактите с оглед връзката им с изложеното в сигнала за имотното състояние на С. и за заплати, получавани от негови близки от частни фирми, свързани с ГЕРБ, ДПС и депутата Д. П., като се изтъква, че прокурорът не може да се ограничи само до тези данни, а е необходимо да провери всички, които произтичат от тяхното изследване във взаимовръзка.

Изтъква се, че сигналът на ГД „БОЕЦ“ поставя началото на разследването, но прокурорът е бил задължен не да се ограничи само до изложените в него данни, а да провери всички други данни и доказателства за престъпления, извършени от и. ф. главен прокурор С. в полза на Д. П., както и други извършени престъпления от него. В конкретния случай подходът в обжалваното постановление показвал, че прокурорът изисквал от сигналоподателя да свърши неговата работа. Излагат се възражения срещу изключването от обхвата на проверката на зависимостите, които следват от фактите, свързани с „Елидикс“ ООД и „Юнион Ивкони“ ООД, както и твърденията за пране на пари чрез тези фирми. Отбелязва се, че наличието на предишно прокурорско произнасяне по конкретен казус, свързан с тези фирми, не освобождава прокурора от задължението да провери отново твърденията зa неформални зависимости, особено когато те се свързват с други, по-широки схеми на корупция и злоупотреба с власт и нови данни.

Посочва се, че не е даден отговор на обоснованото съмнение, изразено в сигнала, че Б. С. представлява важна част от престъпния модел „Осемте джуджета“ и че поне част от документите от архива са били предоставени на П.П. – Е. от Б. С. с престъпни намерения и цели – рекет над бизнесмени, прикриване на извършени престъпления срещу заплашване и т.н. По отношение на съдържанието на атакуваното постановление се навежда, че предвид естеството и сложността на твърденията за корупция, злоупотреба с власт и обвързаности с Д. П., е следвало да бъде извършена многоаспектна, внимателна, задълбочена и конкретна проверка от прокурора, която изисква щателен анализ на огромен обем доказателства, проследяване на служебни и други зависимости, събиране на огромно количество информация, която значително надхвърля посочената от сигналопоподателя. Тези особености се приема, че не могат да бъдат обхванати от 5-те страници на постановлението, които според жалбоподателя включва общи формулировки, които не навлизат в същината на проблема. Освен това се изтъква, че в сигнала изрично е 3 заявено, че в архива на П.П. – Е. се съдържа и информация за извършени престъпления и от други магистрати, служители на МВР и длъжностни лица, което налага, при установяване на подобни данни, незабавно да бъдат отделени материали и да се сезират компетентните разследващи органи. От постановлението не ставало ясно дали прокурорът е извършил дължимата проверка в тази насока. В заключение са прави искане съдът да отмени постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и да се дадат указания за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, като се излагат процесуалните действия, които според жалбоподателя следва да бъдат извършени.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения от жалбоподателя, съдът установи следното:

Жалбата е допустима. Подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице с право да инициира съдебния контрол върху отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от и.ф. главен прокурор, тъй като то е подало сигнала (съобщението по чл. 209 НПК) с твърдения за извършено престъпление.

Относимите към настоящата форма на съдебен контрол факти по движението на прокурорската преписка, която обхваща извършена предпроцесуална проверка по чл. 145, ал. 1, т. 2 ЗСВ, са следните.

Обжалваното постановление от 17.06.2025 г. на прокурора, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, е постановено по прокурорска преписка № 6/2025 г. по описа на ВКП със законен повод за образуване – сигнал от председателя на УС на ГД „БОЕЦ“ Г.Б.Г..

В титулната част на сигнала, депозиран на 28.02.2025 г., след конкретизиране на правосубектността на подателя, декларативно е обобщено, че той се подава „относно данни за престъпления от общ характер – корупция, злоупотреба с власт, престъпления срещу правосъдието и други престъпления от общ характер, извършени от Б. С. – и.ф. главен прокурор. След това е посочено, че ГД „БОЕЦ“ разполага с документи, в които има достатъчно информация, че са от архив на П.П., известен като П.Е., и те съдържат достатъчно данни, че и.ф. главният прокурор Б. С. е „прикривал (разтварял чадър) над корупционни и други престъпления на депутата Д. П. в НКЖИ, като е осуетявал наказателното преследване срещу него. Заявено е, че в архива се съдържат и множество документи, свързани с фалита на КТБ, в които също фигурирало името на С.. След това се посочва, че в документите се съдържат и „множество прокурорски постановления – подписани и неподписани, както и докладни и справки от МВР и други служби, включително и данни от СРС – стотици страници ВДС“. Изтъква се, че е „публично известна“ връзката – професионална и лична – между П.П., бивш шеф на НСС и съдържател на ресторанта „Осемте джуджета“, с Б. С. и посещенията му в този ресторант и срещите помежду им. Отбелязано е, че ГД „БОЕЦ“ изразява обосновани 4 съмнения, че Б. С. представлява важна част от „престъпния модел „Осемте джуджета“ и че поне част от документите от архива били предоставени на П.П. от С. с „престъпни намерения и цели – рекет над бизнесмени, прикриване на извършени престъпления срещу заплашване и др.“ На следващо място се твърди, че в архива се съдържа и множество информация за извършени престъпления от други магистрати, служители на МВР и други длъжностни лица, затова в процеса на разследване при установяване на подобни данни материалите трябвало да бъдат отделени и да се сезират компетентните разследващи органи.