Определение № 2570 от 14.10.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2570 гр. София, 14.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20221000502155 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 292260/20.06.2022год. , подадена от М. Д. срещу Определение № № 263727/31.05.2022год., постановено по гр.д.№ 13201/2018год. по описа на СГС ,с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и постановяването му при явно и доказано предубеждение и пристрастие към ответника.Поддържа се ,че прекратяването на производството по делото е извършено при липса на законовите предпоставки за това и че съставлява отказ от правосъдие.

Счита се, че са отстранени всички ,констатирани от съда нередовности на исковата молба, като в частната жалба се излагат факти и твърдения във връзка с основанието на исковата претенция, отговорността на ответниците, вида, естеството и размера на причинените от тях вреди,предмет на обезщетяване .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна .

Ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответници – Прокуратурата на Р България и трима прокурори. В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял вреди от деликт, изразяващ се в бездействието им по подадени от него сигнали и образувани по някои от тях прокурорски преписки.

Софийският градски съд е приел, че исковете с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД са недопустими.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че според чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяването на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

1

Въведеният с посочената разпоредба принцип на т.нар. функционален имунитет изключва възможността за реализиране на гражданската отговорност на изброените там длъжностни лица, освен при наличието на предпоставките на чл. 132, ал. 1 от Конституцията - при извършено умишлено престъпление от общ характер.

В тази връзка правилно съдът приел, че в исковата молба не са изложени твърдения, че ответниците- физически лица са осъдени с влязла в сила присъда за извършването на такова престъпление, поради което и исковото производство, образувано на това основание, е недопустимо.

Въззивният съд не споделя съображенията на първоинстанционния съд относно недопустимостта на иска, предявен на осн. чл.49 от ЗЗД. , тъй като същите са такива по основателността на исковата претенция , а не по нейната допустимост. Недопустим е искът за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни действия на съдии, прокурори и следователи при изпълнение на възложените им служебни функции, изразяващи се в незаконосъобразни действия или бездействия – чл.132,ал.1 от Конституцията. Такъв иск обаче е винаги допустим срещу държавата, представлявана от съответния държавен орган.

На основание чл.7 от Конституцията на Р България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на специалния ЗОДОВ, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 от ЗЗД.В този смисъл и Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди , в частта му касателно иска по чл.45 от ЗЗД , а по отношение исковата претенция по чл.49 от ЗЗД- да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, включващи преценка за редовността на исковата молба и евентуалното му разглеждане по същество.

Мотивиран от горното, Апелативен съд- София ,ТО, 9-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 263727/31.05.2022год. , постановено по гр.д.№ 13 201/2018год. по описа на СГС, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по делото по предявения иск по чл.49 от ЗЗД като

ВРЪЩА делото ,в тази му част, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта , в която е потвърдено прекратителното определение на СГС, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, а в останалата му част- НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2