Определение № 99 от 02.05.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 52/2023
- Вид
- Определение № 99
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99 гр. Търговище, 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело № 20233500100052 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.
Постъпила е искова молба, подадена от адвокат Т. И. от гр. Ш., пълномощник на Л. К. от с. К., община О., против „Тус“ ЕООД, със седалище в с. К., община О.. В исковата молба се твърди, че ищецът е земеделски производител и е регистриран като такъв. Притежава земеделски имоти, като част от тях не е могъл да обработва сам. През стопанската 2019–2020 г. имал уговорка с управителя на ответника, дружеството да засади и обработи земята със зърнени култури и фуражи. Уговорката била, за тази цел ответникът да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., но не като пари в брой, а като земеделска продукция, реколта 2017 и 2018 г. Тази продукция всъщност била добита от собствените на ищеца зърнени култури и фуражи. Изброени са девет конкретни имота, като за тях ищецът бил декларирал, че ще обработва сам, в реални граници, по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ през стопанската 20192020 г.
Ищецът притежавал и други два имота, които придобил през 2018 и 2019 г. – м. август. До 2019 г. тези имоти били ползвани от ответника като бели петна, по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Срокът за ползване е бил до 30.09. 2019 г. За тези имоти ищецът декларирал, че ще ги ползва по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ, за стопанската 2019 – 2020 г. Тези имоти били засети с люцерна. Въпреки заявеното от ищеца, че сам ще ползва тези два имота, през 1
2020 г. ответникът, без основание, прибрал продукцията от тях и въпреки противопоставянето от страна на ищеца.
За друг имот, придобит през месец май 2016 г., с площ от малко над 7 дк., ищецът бил заплатил на ответника през месец септември 2016 г., сумата от 773 лв., за да бъде засадена с люцерна. Не се посочва за този имот какви са били уговорките между страните и имало ли е такива, по отношение на това кой ще прибира реколтата от тази нива. Посочва се, че през 2020 г. ответникът извършил две коситби и си прибрал люцерната. Между страните възникнал конфликт по този повод, подавани са сигнали до полицията.
Продукцията от имотите, засети с пшеница и царевица също била прибрана през 2020 г. от ответника.
С оглед на това ищецът счита, че за всички добиви, които ответникът е прибрал от собствените на ищеца имоти през 2020 г., следва да бъде обезщетен. Посочени са конкретни суми за трите вида култури. Върху главницата се търси и законната лихва, по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Посочени са начални дати, от които ищецът счита, че текат лихвите – датата на поканата за заплащане на обезщетение.
Исковата молба беше оставена без движение, като на ищеца и неговия пълномощник се дадоха указания за следното: да посочат телефон за връзка с всеки един от тях, адрес на ел. поща, както и да заявят дали дават съгласие да бъдат уведомявани на посочените ел. адреси, както и да се внесе в същия срок държавна такса от 1069,69 лв. и се представят доказателствата за това в съда.
В същия срок да уточнят следното: по отношение на имотите, засети с пшеница и царевица – първата част на исковата молба, да се посочи какви точно са били уговорките между страните. За какво е следвало да се заплати сумата от 6000 лв. в продукция – като наем за земята ли или като нещо друго?
Какво точно е следвало да получи ответникът срещу задължението си да обработи почвата и засее земята със съответните култури. Имало ли е уговорка ответникът да извърши всички агротехнически мероприятия по обработката на почвата и засяването на земята? Имало ли е уговорка ответникът да ожъне продукцията и да я предаде на ищеца? Ако е имало подобни уговорки, счита ли ищецът, че ответникът не е изпълнил поетите от него договорни задължения? Т.е. да се уточни дали обезщетението се търси на базата на неизпълнен устен договор, за пропуснати ползи или реколтата е 2 прибрана без каквото и да било правно основание от страна на ответника.
Относно последния имот от 7197 кв.м. да се посочи какви са били уговорките на страните през 2016 г. – кой ще обработи почвата преди засяване, кой ще засее, кой ще прибира реколтата от люцерна и докога?
Имало ли е уговорка между страните или предупреждение от страна на ищеца към ответника, че реколтата през 2020 г. ще се прибира от него самия?
В срок постъпи допълнителна молба, с препис за другата страна, в която се правят съответните уточнения. Внесена е държавна такса.
С оглед на това, съдът връчи препис от исковата молба на ответника.
От него в срок постъпи отговор, в който оспорва иска и предявява насрещна претенция.
Съдът обаче установи, че след направените уточнения от ищеца са предявени следните искове:
1. Иск за заплащане на сумата от 3000 лв. – обезщетение за неизпълнен устен договор между страните за стопанската 2016/ 2017 г. и 2017/ 2018 г., по силата на който: ответникът е следвало да обработи и засее собствените 9 на брой земеделски имота на ищеца, да прибере реколта за 6000 лв., да покрие разходите от 3000 лв. за обработка на земята с половината от тази сума и останалата половина да издължи в натура – с продукция. Останалата част от реколтата от тези земи ищецът следвало да прибере сам. В случая продукцията не била предадена и затова ищецът търси нейната равностойност като обезщетение.
2. Иск за заплащане на сумата от 20 928,62 лв. За нея ищецът посочва, че това е стойността на продукцията за същите 9 на брой земеделски имоти за стопанската 2019/ 2020 г. както и за имоти, засети с люцерна. За тази стопанска година страните отново имали уговорка ответникът да обработи и засее земята, а продукцията да бъде прибрана от ищеца. Не посочва каква насрещна престация са уговорили страните за извършената услуга. Посоча се обаче, че ответникът е получил продукцията без каквото и да било правно основание – страните не са имали уговорка ответникът да прибира реколтата от тези земи. Според съда това е иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – получено нещо без основание.
3. Иск за заплащане на мораторна лихва върху обезщетенията за 3 различните култури, за минало време – от датата на поканата, до предявяване на исковата молба – общо в размер на 6027,46 лв.
4. В условията на евентуалност – при отхвърляне на предните искове – иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3876 лв., за лишаване на ищеца от правото му да ползва имотите си, заедно със законната лихва от 01.03. 2023 г. до окончателното изплащане.
Това са обобщенията, които съдът прави, въпреки че направените уточнения отново не дават пълна яснота по отношение на изложените факти, които в някои части са изключително объркани и в този смисъл съдът приема направените от ответника възражения, че исковата молба все още страда от някои неясноти по отношение на изложените обстоятелства.
Въпреки това обаче, съдът счита, че като цяло претендираните суми и исковете, на този етап могат да бъдат определени като цена. Както е видно, нито един от четирите иска не надхвърля сумата от 25 000 лв. Т.е. исковете не са родово подсъдни на ОС като първа инстанция, а на съответния районен съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Що се отнася до предявените насрещни искове, то същите към момента са нередовни, но и те не надхвърлят сумата от 25 000 лв.
С оглед на това, производството по делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати по подсъдност на РС – Омуртаг. Именно този съд е компетентен да разгледа спора, предвид седалището на ответника и правното основание на исковете. Компетентният съд следва да предприеме и всички действия свързани с отстраняване на всички нередовности по исковата молба и по насрещната претенция.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 52/ 2023 г. на ОС – Търговище и изпраща същото по подсъдност на РС – Омуртаг.
Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 4