Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4806 от 28.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15572/2022
Вид
Решение № 4806
Подписан
28.11.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4806 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330115572 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ, чл.177 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Е. С. М. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 2 017, 54 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за месеците януари и март 2022 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на текущия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 113, 49 лева, както и сумата 432, 36 лева, представляваща възнаграждение за ползвани от ищцата девет дни платен годишен отпуск за 2021 и 2022 г. през периода ************** г. – *********** г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски.

Ответникът “ООГ Хотел” ЕООД – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „*********“ с уговорен в полза на работодателя 6месечен срок за изпитване, от ************** г. до ********** г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено с връчена на ищцата на ********** г.

Заповед № ***/*********** г. на ************** на ответното дружество, на основание чл.71, ал.1 от КТ – поради изтичане на срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Макар и от заключението от ********** г. на вещото лице по *** Б. Д. да се установява, че на ищцата е било изплатено полагащото й се трудово възнаграждение за месец януари 2022 г. в размер на 1 008, 77 лева, както и възнаграждението за ползвания от нея платен годишен отпуск, ищцата е оспорил представените от ответника оригинали на писмени доказателства, установяващи извършените плащания, но не е заявил, че ще се ползва от тях, поради което и същите не са били приети като доказателства по делото, а оттук – следва да се приеме, че твърдението на ответника за извършените частични плащания на задълженията му към ищцата са недоказани.

При така установената фактическа обстановка и след извършено служебно от съда изчисление на размера на мораторната лихва с компютърна програма, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от ********* г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 450 лева – платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 180, 70 лева ДТ за трите уважени иска и 120 лева – депозит за ССЕ, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и размера на уважените искове, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ “ООГ Хотел” ЕООД, ЕИК 203116510, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ НА Е. С. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*************“ № ****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № ***, ет.***, офис ***, адв. И. С., СУМАТА 2 017, 54 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за месеците януари и март 2022 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на текущия месец до 28.10.2023 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 113, 49 лева; СУМАТА 432, 36 лева , представляваща възнаграждение за ползвани от ищцата девет 2 дни платен годишен отпуск за 2021 и 2022 г. през периода 28.03.2022 г. – 07.04.2022 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, НАЧИНАЯ ОТ 28.10.2022 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 450 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 180, 70 лева ДТ И 120 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3