Протоколно определение № 617 от 12.08.2026, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно наказателно дело 471/2026
- Вид
- Протоколно определение № 617
- Подписан
- 12.08.2026
- В сила
- 15.08.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 617 гр. Разград, 12.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, 1 К. КОСЕВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА и прокурора Д. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно наказателно дело № 20263330200471 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - РАЗГРАД се явява прокурор Н..
ОБВИНЯЕМИЯТ С. Х. С., доведен от ОЗ „Охрана на съдебната власт“, явява се лично и с адв. А. М. от АК – Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
С. Х. С. – ЕГН **********, от гр. Р., разведен, осъждан.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на страните в процеса.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. М.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото искане от Районна прокуратура – Разград, с което се иска спрямо обвиняемия С. Х. С. обвиняем по Бързо производство № 1873 ЗМ-3**/2026г. по описа на РУ МВР-Разград да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло направеното искане. Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. М.: Г-н Председател, обвиняемото лица заяви днес, че има заболяване, счупени ребра, и ще моля да се даде възможност все пак да представи медицинско удостоверение за това, което се е намирало в следствения арест по негови изявления.
ПРОКУРОРЪТ: Аз считам направеното искане за неоснователно. То не касае направеното от прокуратурата искане.
СЪДЪТ също намира, че направеното искане е неоснователно. Ако има такова медицинско удостоверение, то несъмнено ще се вземат и мерки за здравословното състояние на обвиняемия от съответните органи, така че 1 съдът не намира за нужно такова удостоверение да се представя по делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане.
АДВ. М.: Нямам други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам направеното искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия С. Х. С. по настоящото Бързо производство. С. С. е привлечен по бързото производство като обвиняем за извършени от него две престъпления – квалифицирано хулиганство, което е престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и също така квалифицирано умишлено причиняване на лека телесна повреда на две лица, които са полицейски органи, по хулигански подбуди, което е престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК. И за двете престъпления, за които С. е привлечен като обвиняем законът предвижда наказание лишаване от свобода, в първия случай до 5 години, а за втория до 3 години. И двете престъпления са умишлени, а както вече споменах и квалифицирани. Аз считам, че от събраните по бързото производство доказателства следва да се направи извод за наличие на предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК за определяне на обвиняемия С. найтежката мярка за неотклонение и аргументите ми за това са следните. Видно от събраните гласни и писмени доказателства е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия С. към извършване на деянията, за които той е привлечен като обвиняем. Както вече споменах и за двете престъпления Наказателният кодекс предвижда и за двете престъпления наказание лишаване от свобода. На следващо място аз считам, че от събраните доказателства безспорно се установява наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, а също така и реална опасност да се укрие. Видно от справката за съдимост на обвиняемия С. той е осъден с присъда по НОХД № 7**/2023г. на Районен съд – Разград, влязла в сила на 20.12.2024г. за извършено друго престъпление срещу личността, а именно умишлено причиняване на средна телесна повреда на едно лице. За това престъпление съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години. Настоящите деяния, извършени на 09.08.2026 година, са извършени именно в този изпитателен срок. Едно от престъпленията, за които обвиняемият С. е привлечен като обвиняем в настоящото Бързо производство е също причиняване на телесна повреда, т. е. е от същия вид за каквото престъпление той вече е бил осъждан веднъж. Аз считам, че може да се направи и следва да се направи извод, че наложеното с влязлата в сила присъда наказание на С. очевидно не е изиграло своето поправително за него въздействие и не е имало целения поправителен ефект. Считам, че следва да имате предвид при преценката си обществената опасност на извършеното от обвиняемия С. и завишената обществена опасност на същия като личност. На първо място, какво се установява от доказателствата по бързото производство, обвиняемият С. извършва престъпленията, за които е привлечен като обвиняем в пияно състояние. Видно от заключението по химическата експертиза, която е приложена по делото е установено наличие на етилов алкохол в кръвта 2,18 промила. На второ място, от събраните гласни 2 доказателства става въпрос за една непристойна проява, която продължава за времето от няколко часа. Обвиняемият С. е стоял на това обществено място, викал е и е крещял в продължение на часове, правени са му забележки и в крайна сметка е бил подаден сигнал към служителите на реда. При явяването на двамата полицейски служители на подадения сигнал, същият продължава със своята непристойна проява, с виковете, крясъците, псувните, обидите и заплахите, напада свидетелката Р., мисля, че Р. й беше фамилията, която всъщност е подала сигнала, нанася удари на двамата полицейски служители, съпротивлява се при задържането, при което причинява допълнителни телесни увреждания на единия полицейски служител, продължава с тази си проява и в патрулния полицейски автомобил. Какво е известно за личността на обвиняемия С., това че системно употребяващ алкохол, живее сам, пътува често извън страната, мобилен. Аз считам, че са налице основания да се направи извод за реална опасност от укриване и с оглед факта, че при евентуалното неблагоприятно развитие в настоящия наказателен процес обвиняемият би следвало да търпи и ефективно наказание. Поради всичко това, моля да му определите най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото Бързо производство.
АДВ. М.: Уважаеми г-н Съдия, по отношение на моя подзащитен, представителят на държавното обвинение е направил искане да му се наложи най-тежката мярка за неотклонение, именно „задържане под стража“, по чл.
63, ал. 1 и следващите от НПК. Той безспорно не отрича авторството на деянието, но заявява, че нищо не си спомня, тъй като е бил видимо много пиян, има безспорни данни. Съжалява за случилото се и макар и осъден през 2023 година по НОХД № 7** от същата година н а лишаване от свобода осем месеца в условията на чл. 66 от НК, т.е. с приложение института на условното осъждане, считам, че спрямо него не е необходимо да се взема най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Считам, че няма основания да се счита, че той може да се отклони или да извърши друго престъпление.
Считам, че това, което е извършил той го е осъзнал и не е необходимо да търпи такава тежка мярка, а да се прибере у дома си, като изобщо няма предпоставки той да се укрие, да извърши друго престъпление или да напусне пределите на страната. Както той заяви, освен това страда от заболяване, увредени три ребра от дясната страна на тялото му, изпитва трудности при дишане и считаме, че най-добре той би могъл да лекува това заболяване в домашна обстановка. Моля за по-лека мярка за неотклонение, евентуално „парична гаранция“ в не висок размер, която той е готов да заплати, но да се прибере в дома си, а не да търпи най-тежката мярка в следствения арест до насрочване на наказателното дело в съдебната фаза. Моля в този смисъл да се произнесете и да му наложите по-лека мярка. Считам, че той вече е осъзнал това, което е сторил и дори и да е в изпитателния срок на първото осъждане, моля Ви за едно снизхождение и за по-лека мярка, една „парична гаранция“, в размер, какъвто счетете, но да не бъде много висок. Той няма да се отклони и ще се яви сам при по-нататъшните следствени действия и постфактум вече в съдебната фаза на бъдещия процес. Не отрича, признава, но не си спомня много неща, в следствие на това, че е употребил голямо количество алкохол.
Моля Ви за по-лека мярка.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. С.: Достатъчни ми бяха само 48 часа, за да осъзная колко друг човек ставам, когато не пия алкохол и заявявам, че никога повече няма да вземам спиртна напитка. Съжалявам, стана от мое невнимание, от несъображение, афектирах се, но никога не съм имал намерение да посягам на 3 лица, особено на органите на реда. Законът е над всичко. Няма да се укрия. Не разполагам с много пари, безработен съм, намирам работа като дребни ремонти, шпакловки, бои, когато не ми достигнат ме подпомага дъщеря ми и майка ми, с които живеем близко. Моля в името на майка ми, понеже тя ще страда най-много от всичко, което аз върша, мярката за неотклонение да бъде „подписка“ или „парична гаранция“ в по-малък размер, защото не разполагам с много пари.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, съдът се произнесе с определение.
ДОКЛАД НА СЪДА: По направеното искане от Районна прокуратура – Разград за вземане спрямо обвиняемия С. Х. С. на мярка за неотклонение „задържане под стража“, съдът намира следното: На първо място съдът следва да прецени характера на повдигнатите обвинения и доколко са налице данни за съпричастност на обвиняемия към сочените деяния. В случая, спрямо обвиняемия С. С. са повдигнати две обвинения, а именно за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 4 и т.
12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, т.е. визира се извършена хулиганска проява, квалифицирана такава, и в същото време е повдигнато и обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на двама полицейски служители. И за двете престъпления предвиденото наказание е лишаване от свобода. Данните по делото дават основание на съда да направи извод за наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към твърдяните престъпления. Тук ще се посочат показанията на двамата полицейски служители и извършените експертизи. Както се каза, съдът приема, че са налице данни за съпричастност на обвиняемия към визираните обвинения. Данните по делото действително, както сочи и прокурорът, дават основания за опасение, че е налице опасност обвиняемият да се укрие. Същият е осъждан, като по НОХД № 7**/2023г. на Районен съд – Разград му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като същото наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Съдебният акт е в сила от 20.12.2024г. Настоящото обвинение има за предмет деяния, които ако са извършени, са извършени в изпитателния срок по посоченото условно осъждане. Доколкото тази ситуация изключва ново условно осъждане и доколкото евентуално осъдителна присъда би поставила въпрос за привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода по предходното осъждане, то тази ситуация явно може да мотивира обвиняемия да се укрие. Предходното му осъждане касае също причиняване на телесна повреда, тогава средна такава. Налице са данни за извършени неправомерни деяния от обвиняемия в чужбина, видно от бюлетина за съдимост, при което съдът намира и че е налице реална опасност, с оглед данните по делото обвиняемият да извърши ново престъпление. Просто на база на събраните данни няма как да се направи извод, че такава опасност няма. Доколкото се изтъкват доводи за здравословното състояние на обвиняемия, то задържането не изключва лечение, а напротив, предполага такова, доколкото е налице нужда от такова, така че съдът не намира, че тези доводи предполагат определяне на друга по-лека мярка. В крайна сметка съдът констатира наличие на данни, които обуславят на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към твърдяните деяния, доколкото се констатира наличие на опасност същият да се укрие и да извърши ново престъпление, то съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК спрямо обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която мярка в случая явно се явява единствената 4 подходяща.