Решение № 37 от 12.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100927 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС и насрещен иск по чл.30 ал.3 от ЗС.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът и ответницата са съсобственици при равни права на недвижим имот, намиращ се в ***, представляващ ПИ с пл.№***, заедно с построените в него двуетажно масивно жилище, сайвант и гараж. Ищецът заявява, че е заплатил дължимия данък за имота, такса битови отпадъци за периода 2010г-2018г. на обща стойност 500,72лв. Сочи, че е заплатил ползваните ВиК услуги в посочения имот от 20.07.2023г.-08.01.2025г на обща стойност 266,48лв. и ползваната ел.енергия за периода 11.03.2024г. до 14.02.2025г. на обща стойност 702,23лв. Ищецът счита ,че половината от горепосочените суми е заплатил изпълнявайки чужд дълг-този на ответника. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 734,72лв., представляваща половината от платените от него суми да данък и такса битов отпадъци за процесния имот за периода 2010г.2028г., половината от платените суми за вода и ел.енергия в имота за горепосочените периоди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в която искът е оспорен като неоснователен и недоказан. По отношение исковата претенция за платен данък и такса битови отпадъци ответникът прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция за сумата 250,36лв. Ответницата твърди ,че процесния имот, който е съсобствен между страните, се ползва от ищеца от пролетта на 2024г, а ответницата 1 е посещавала имота няколко пъти за кратко. Сочи се, че за периода от 11.08.2024г. до 08.12.2024г. и от 12.01.2025г до 21.01.205г. в имота е живял синът на ответницата, който е ползвал ел.енергия само за осветление и не е ползвал баня в имота, защото нямал достъп до нея. Ответницата счита ,че след като семейството на брат й е ползвал имота, то той следва да заплати консумираната от тях ел.енергия и вода. Отправя искане за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е предявен насрещен иск от М. Т. Ч. срещу Й. Т. Д., с искане за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати сумата 465,82лв., представляваща обезщетение за платен чужд дълг, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Заявява ,че е заплатила на 04.01.2023г сумата 4,84лв. за консумирана вода за периода 29.08.2022г.-29.09.2022г. в процесния имот и сумата 926,81лв. за ел.енергия за периода 05.02.2019г.-08.01.2025г. за процесния имот, като претендира от ответника половината от тези суми.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, в който е оспорил насрещната искова претенция. Твърди, че имотът не се ползва само от ответника по насрещния иск, а се ползва от двамата съсобственици. Твърди, че не е препятствал достъпа на ищеца по насрещния иск до процесния имот. Отправя искане за отхвърляне на насрещния иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът и ответницата са съсобственици при равни права на недвижим имот в ***, представляващ Поземлен имот с построени в него двуетажно масивно жилище, стопанска постройка с навес и гараж.

По делото са представени заверени преписи от платени суми за данък сгради и такса смет за имота за периода 2010-2018г., както и касови бонове за потребена вода и ел.енергия.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. А. Ч. , П.П.В., Г.Р.Г. и И.Ц.Д. Свидетелят Ч.,син на ответницата, разпитан каза, че процесния имот в *** е бил съсобствен между майка му и вуйчо му. Свидетелят заяви, че е живял в имота през 2023г., както и през 2024г за няколко месеца. Свидетелят заяви, че вуйчо му със съпругата си започнал да живее в имота през 2024г. Преди това майката на свидетеля ходела рядко в имота.Свидетелят каза, че майка му плащала сметките, когато са живели в имота, като ел.енергията се измервала с един електромер. Свидетелят В., разпитан каза, че познава страните по делото, на които е съсед в ***. От около година-две в имота живеят Й. и жена му, а синът на ответницата идвал само понякога, защото работи в Швеция. Свидетелят Г., разпитан каза, че ищецът и съпругата му живеят в процесния имот от средата на 2024г.

Преди това в имота живял съпруга на ответницата. Свидетелят Д. заяви, че преди около две години бил на гости на ищеца в *** и в къщата бил и синът на сестра му.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.30 ал.3 от ЗС е допустим, а разгледан по същество е 2 неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като относно тежктите на общата вещ се дължат действително извършените и реални заплатени от претендиращия съсобственик разходи. По смисъла на разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС разноските могат да бъдат „необходими“ и „полезни“. Необходимите разноски за тези, без извършването на които вещта би погинала или сериозно би се увредила, т.е при тях е налице обективна наложителност за извършването им, а полезните разноски са подобрения, които водят до увеличение стойността на общата вещ.

В конкретния случай ищецът по първоначалния иск претендира от ответницата половината от направените от него разходи за заплатени данъци и такса смет за съсобствения им имот в *** за периода 2010г.2028г. и половината от платени суми за потребена в имота ел енергия за периода 11.03.2024г.-14.02.2025г. и за потребена вода за периода 29.07.2023г.-08.01.2025г.

По отношение исковата претенция за заплатени от ищеца данъци и такса за битови отпадъци касаеща съсобствения имот, съдът намира, че тези разходи се отнасят до имота, който е съсобствен между ищеца и ответницата. Те са публични задължения на собствениците на недвижими имоти и след като собствеността върху определен недвижим имот принадлежи на две лица, то следва всеки от тях да понесе отговорността/тежест/ за заплащане на тези задължения, които произтичат от това, че лицето като собственик на неджими имот дължи суми за местни данъци и такси за този имот. От събраните по делото доказателства се установи,че ищецът е заплатил общо сумата общо 500,72 лв. От своя страна ответницата не доказа, че тя е заплатила половината от тази сума, за което бяха наведени твърдения в отговора на исковата молба. При положение, че единият съсобственик е заплатил изцяло задълженията за местен данък и такси за битови отпадъци за съсобствения имот, то предвид на това, че имота е съсобствен между ищеца и ответницата при равни права, следва да се приеме, че половината от тази сума в размер на 250,36лв. следва да е в тежест на другия съсобственик-ответницата по делото. В случая, в отговора на исковата молба ответницата е навела възражение за погасяване по давност на исковата претенция за заплатени данъци и такси, което възражение съдът намира за основателно. В случая приложение намира общата пет годишна давност, като разходите са направени в периода 2010г-2018г., поради което към момента на подаване на исковата молба/11.03.2025г./ вземането на ищеца към ответницата за половината от заплатените от него суми за местен данък и такса битови отпадъци за процесния имот в размер на 250,36лв. е погасена по давност, поради което исковата претенция за сумата 250,36лв., която в евро е 128,01 евро, следва да се отхвърли като погасена по давност.

По отношение на исковите претенции за заплатени суми за ел. енергия и вода в съсобствения имот, съдът намира, че тези искови претенции за неоснователни по следните съображения:

Претендираните разноски за заплатена ел.енергия и вода нямат харакер на тежести 3

/необходими или полезни разноски/ по смисъла на разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС. Тези разноски не са за запазване на вещта, без извършването на които тя би погинала. Те не са възникнали от отношения между съделителите по повод общата вещ, както е при разходите направени за заплатени данъци и такси, касаещи недвижимия имот, които се дължат от собствениците на имота. Разходите за ел. енергия и вода са разходи, произтичащи от непосредственото ползване на общия имот, т.нар „консумативи“, като се дължат от ползвателите на имота. Тези разходи се разделят между съсобствениците съобразно дела им в съсобствеността само когато се отнасят до общи части на сградата, напр. при етажна собственост. В слчея обаче се претендират разходи ,които са направени в съсобствения имот и те принцип се дължат от лицето, което ги е потребило, дори и да не е собственик на имота, защото не произтичат от правото на собственост, а от позването на имота. Тези разходи не се отнасят към необходимите разноски и остават в тежест на собственика или лицето, което лично ползва имота, защото са разноски свързани с непосредственото служене с вещта. Те не могат да бъдат направени, ако имота не се ползва, а възникват само при ползването му. В случая, от събраните гласни зоказателства се установи, че процесния имот за перода, през който ищецът претендира суми за заплатени от него ел. енергия и вода е ползван от него и семейството му, като свидетелите заявиха, че през 2024г и до момента в имота живее ищеца и съпругата му. При това положение е логично, след като ищецът е обитавал имота, в който през този период не е живяла ответницата , то направените разходи за ел. енергия и вода да останат в тежест на съсобственика, който ги е направил и който е живял в имота за този период, защото това са разходи, направени от обитателите на имота и не произтичат пряко от правото на собственост, за да възникне задължение за другия съсобственик по силата на закона да заплати половината от тях. С оглед изложеното исковата претенция за сумата 133,24лв. за вода за периода 29.07.2023г.-08.01.2025г., която в евро е 68,12 евро и за сумата 351,12лв. за ел. енергия за периода 11.03.2024г.-14.02.2025г., която в евро е 179,52 евро, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По насрещния иск

Ответницата е предявила насрещна искова претенция, с която претендира от ответника по насрешния иск/ищец по първоначалния иск/ половина от направените от нея разходи за заплатени суми за ел.енергия и вода за съсобствения им имот в *** за посочени в насрещния иск периоди.

Съдът намира, че насрещната искова претенция е неоснователна по следните съображения:

Както бе посочено по-горе разходите за ел.енергия и вода, направени в съсобствения имот нямат характер на „необходими“ разходи по смисъла на чл.30 ал.3 от ЗС, а са разходи, направени при ползването на имота и се дължат от ползвателите. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че синът на ищцата по насрещния иск е пребивавал в 4 имота през определени периоди от време. Ответникът по насрещния иск изложи твърдения, че за период от няколко години до 2024г ищцата по насрещния иск и семейството й са живяли в имота. Тези твърдения се подкрепят от събраните гласни доказателства. Видно от казаното от свидетеля В.Ч. той е живял в имота през 2023г., както и заяви, че майка му/ищцата по насрещния иск/ плащала сметките, когато са живели в имота. Свидетелят Д. заяви, че е виждал в имота сина на М. Ч.. Свидетелят Г. каза, че разбрал, че съпруга на М. е живял в имота. С оглед изложеното съдът намира, че половината от направените от ищцата разходи за заплатени ел.енергия и вода не следва да бъдат в тежест на ответника по насрещния иск, след като не се установи по делото, че ответникът е направил тези разходи, за да бъде задължен да тях, тъй като те не произтичат пряко от правото на собственост, а са последица от ползването на имота. В допълнение следва да се посочи, че за част от представените от ищцата по насрещния иск писмени доказателства- касов бон за сумата 137,53лв., заплатен на 08.01.2025г. не е ясно за ел. енергия за кой имот се отнася.