Определение № 379 от 18.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Перник, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК вр. чл. 413 ал. 1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с рег. № 580/10.01.2025г., подадена от В.

М. K., с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Б. В. - САК, срещу Заповед за изпълнение № 4234/27.11.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6648/2024г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за разноските. С атакуваната ЗИПЗ, жалбоподателят е осъден да заплати на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК:

823073638 сумата от 480,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя и се прави искане за отмяна на заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част, като бъде определен по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Излага се, че присъдените разноски са определени при несъобразяване с материалните разпоредби, утвърдената съдебна практика и с Решение от 25 януари 2024г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз. Претендират се и разноски за пред двете инстанции.

Ответната страна – „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, чрез пълномощника й адв. Т. Н., е подала отговор на частната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за дължимост на присъдените разноски, като правилно определени и съответстващи на чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съгласно който дължимото адвокатско възнаграждение за производството по издаване на заповед за изпълнение е в размер на 400 лева. Сочи се, че съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, при което претендираното и присъдено със Заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. е образувано като към 1 минималния размер на възнаграждението от 400 лв. е прибавен 20% ДДС.

Окръжен съд – Перник, след като се запозна с доказателствата по делото и извършвайки цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира жалбата за процесуално допустима- депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 6648/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с рег. № 26497/25.11.2024г., подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, с ЕИК: 823073638 за издаване на заповед за изпълнение срещу В. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** , което заявление е било уважено от съда и въз основа на него е издадена обжалваната понастоящем ЗИПЗ № 4234/27.11.2024г. Съгласно последната, длъжникът В. М. K.

(предишна фамилия Д.) е осъдена да заплати на заявителя „ВиК“ ООД следните суми: сумата 211,19 лв. /двеста и единадесет лева и 19 ст./, представляваща главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 31.05.2024 г. до 26.09.2024 г., за имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***, сумата 4,69 лв. /четири лева и 69 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.08.2024 г. до 05.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 211,19 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ представляваща държавна такса, както и сумата 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира за основателно направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение при съобразяване с Решение от 25.01.2024г. по дело С 438/22 на СЕС, съгласно което, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 2

1908/2022г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на горепосочените задължения на длъжника, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 240 лв. с ДДС.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за горницата над присъдената сума от 240 лева за адвокатско възнаграждение с включено ДДС, съответно да бъде потвърдена в останалата й обжалвана част.

Относно претендираните разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, следва да се отбележи, че същите не подлежат на присъждане. Съгласно практиката на ВКС в тази насока (напр. определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV гр. о., определение № 345/21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV гр. о. и др.), в производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските), не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение.

Водим от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 4234/27.11.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6648/2024г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено В. М. K. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лева с включено ДДС до присъдените 480 лева.

ПОТВЪРЖДАВА заповедта в останалата й обжалвана част – с която е разпоредено В. М. K. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3