Решение № 134 от 11.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№7182/24.02.2025 г. подадена от „Мемо лог“ ЕООД, чрез адв. В. Д., срещу Решение №63/24.01.2025 г. по гр.д.№1216/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, 15 гр.с., с което изцяло е отхвърлен предявения от жалбоподателя против ответника В. П. Р. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди при ПТП на 29.09.2022 г. в Република Хърватска, виновно причинено от ответника при управление на товарен автомобил с влекач с рег.№********* и с ремарке с рег.№********, както следва:

1. 2873,64 лева, представляващи левова равностойност на 11 059,87 хърватски куни, представляващи сбор от три глоби, платени от ищеца за наложени санкции в чужбина във връзка с нарушените правила за движение;

2. 2216,00 лв. – разходи, от които: 445 лева – изплатени командировъчни на А.И. и 410 лв. – изплатени командировъчни на Е.Г. /двамата изпратени за претоварване на стоката от катастрофиралото МПС; 748 лв. – разходи за гориво във връзка с командировката; 613 лв. – пътни такси за преминаване през Сърбия и Хърватска;

3. 12 088,54 лв., представляващи левовата равностойностна 6 180,77 евро, заплатена на „Зубак група“ООД за извозване и транспортиране на товарното МПС;

4. 23 882,70 лв., представляващи левова равностойност на 12 211,03 евро, платена на „Зубак група“ООД за използване на услуга с автокран;

5. 1650,65 лв. – стойност на закупени от „Нелас авточасти“ООД авточасти за влекача, 1 необходими да бъде приведен в движение, уточнени съгласно молба от 17.07.2023 г.;

6. 26 200 лв. – застрахователна стойност на ремаркето, за която застрахователите не носят отговорност, доколкото ответникът е причинил щетите след употреба на алкохол и която ответникът претендира, тъй като щетите по ремаркето надхвърлят застрахователната стойност по данни на доверен сервиз, и неговото възстановяване е неизгодно за ищеца;

7. 2 320 лв. – разходи, в това число: за частично възстановяване на товарната композиция до състояние, позволяваща да бъде транспортирана; платената сума за командировъчни на С.Г. и Г.Т. – за всеки от тях по 410,72 лв.; 974,73 лв. – стойност на закупено предно стъкло на влекача; 84,73 лв. – платени магистрални такси; 439,39 лв. – разход за гориво за л.а.

„Мерцедес Вито“, с който са пътували С.Г. и Г.Т.;

8. 360 лв. – стойност на услугата „първоначална оценка на щети“, заплатени на“Евроконтрола“ЕООД;

9. 16 644,11 лева – сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката, възлизащи на 5388,70 лв. и стойността на окончателния доклад, възлизаща на 11 255,41 лв. цялата сума платена за изготвяне на доклади от „Евроконтрола“ЕООД;

10. 27 343,79 лева – стойност на частите, необходими за извършен от „Джи Ди Ем Трак Център“ЕООД ремонт на влекача, подробно посочени в уточняваща молба от 17.07.2023 г.;

11. 657,16 лева – стойност на извършена от SGS – клон България услуга – инспекция на варели /първоначален оглед на щетите по стоката/.

С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер от 8900 лв.

С въззивната жалба решението на първостепенния съд се обжалва изцяло. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост, и постановяването му при непълно и незадълбочено изследване на събраните по делото доказателства. Сочи се, че по делото са категорично установени фактите по противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, и причиненото при това ПТП – тези действия на ответника са в нарушение както на пътното законодателство на Република Хърватска, така и на длъжностната характеристика на ответника, която е приложена по делото. Възраженията на ответника са взаимно противоречащи си твърдения – едновременно се твърди, че товара се е разпилял при преобръщането, и че стоката се е разсипала при тегленето на авариралото МПС. Въпреки вътрешното противоречие, в тези възражения според жалбоподателя се съдържат признания на два факта – че е имало разпиляване на товара, както и че е било налице теглене, на които признания съдът не е обърнал внимание. Изводът на съда противоречи на установените по делото факти управлението на МПС след прием на алкохол, настъпило ПТП, разпиляване на стоката и направени разходи от ищеца за събирането й, които факти изпълват фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – виновно поведение, претърпени щети, и причинна връзка между деянието и вредите. Жалбоподателят предлага собствен подробен анализ на събраните по делото доказателства, с който обосновава извод, че претенцията на ищеца е основателна и доказана 2

– както по основание, така и по размер. Настоява за отмяна на постановеното решение, и вместо него, постановяване на друго по същество, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираните суми в тяхната цялост. Заявява претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с приложено към жалбата пълномощно, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№12194/01.04.2025 г. подаден от В. П. Р., чрез адв. Р. З.-К., надлежно упълномощена за въззивното производство с приложено към отговора пълномощно. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – съдът е приел, че ответникът е осъществил виновно противоправно поведение, с което е причинил ПТП. След обсъждане на събраните доказателства обаче, съдът е направил извод, че всяка отделна претенция по отделните пунктове на иска, е неоснователна, като е изложил мотиви за това. Съдът правилно е приложил материалния закон, като обсъждайки събраните доказателства е приел, че от тях не се установява ищецът да е направил твърдяните разходи, както за заплащането на глоби, така и за възстановяването на товарната композиция, ремонта на влекача, както и да е претърпял вреди от увреждане на превозваната стока. С оглед на тези изводи съдът е приел, че не е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което е отхвърлил претенциите като неоснователни. Неоснователно е оплакването, че от приложените документи се установявало, че именно дружеството е заплатило наложените глоби – в нито един от представените документи дружеството „Мемо лог“ЕООД не е посочено като наредител. В част от документите като наредител е посочен ответникът, а в друга част е посочено само основание за превода. В представен документ за превод на сумата 2895,98 лв. не се сочи на какво основание е извършен преводът, и не се установява, че със същия са заплатени именно глоби, наложени за процесното ПТП. Според мотивите на съда, е останало недоказано твърдението на ищеца да е претърпял имуществена вреда в посочения размер, както и че е налице причинна връзка между противоправното деяние, извършено от ответника, и вредите, поради което е отхвърлена тази претенция. Във връзка с претенцията за вреди от направени разноски за командировъчни и гориво съдът е приел, че от представените доказателства не се установяват реално извършени разходи и претърпени вреди в заявения размер от 2216 лв. – същите са частни документи, изходящи от ищеца, и с оглед оспорването им от насрещната страна, не доказват по безспорен начин да са направени във връзка с инцидента на 29.09.2022 г. Недоказано е останало твърдението на ищеца, че са направени разходи във връзка с извозването на товарната композиция, техният размер, и заплащането им от ищеца. Съдът обосновано е приел, че представените фактури не са доказателства заплащане на посочените суми. Правилно съдът е приел за недоказани претенциите за направени от ищеца разходи за установяване и възстановяване на щети по 3 товарната композиция и превозваната с нея стока /по пунктове от п.6 до п.11 включително/.

Представените фактури, авариен протокол, писма, калкулация и описание на извършените дейности, не установяват по безспорен начин, че при осъщественото от ответника ПТП са били причени именно щетите, описани в уточняващите молби. По делото неколкократно е релевирано от ответника оспорване, че описаните вреди са причинени от реализираното ПТП, както и стойността на щетите. Съдът обосновано е приел за недоказани и по размер, тъй като не е ангажирана експертиза за определяне на осреднена цена за съответните части и необходими ремонтни дейности. Относно претендираните щети по стоката, ищецът не е доказал в неговия патримониум да са настъпили имуществени вреди, тъй като няма доказателства чия собственост е била превозваната стока, какви са били отношенията между ищеца като превозвач и собственика на товара. По тези съображения се поддържа, че решението е съобразено с материалния закон. Решението е постановено и при спазване на съдопроизводствените правила – обсъдени са доказателствата, съдът е посочил какво приема за установено или неустановено от всеки от представените документи, обсъдил е твърденията и оспорванията. В изпълнение на задълженията си съдът е изготвил доклад и е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил, че всяка от страните следва да докаже твърденията си за положителните факти, на които основава своите искания или възражения. Съдът обаче няма задължение да указва на страните какво да предприемат, за да установят твърденията си в процеса. Уважаването на своевременно направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-графологична експертиза, не е нарушение, а законосъобразно процесуално действие на съда. Не са налице основания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, и такива искания не са направени с въззивната жалба, поради което въззиваемият счита, че не са налице основания за попълване на делото с нови доказателства пред въззивната инстанция. Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Заявява претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, като прилага ДПЗС и пълномощно.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани страни.

Във връзка с допустимостта на производството, съдът намира следното:

Ищецът и ответникът са в трудово правоотношение. Съобразно заявените в исковата молба фактически обстоятелства, с които ищецът обосновава претенцията си към ответника, предявеният иск е за търсене на имуществената отговорност на работника, за причинени от него вреди на работодателя при и по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника по сключения с ищеца трудов договор. Съобразно разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ, имуществената отговорност на работника следва да се реализира по реда на Глава 4

Десета от КТ, когато вредата, която е причинил на работодателя е по небрежност, или при или по повод изпълнението на трудовите му задължения. Съобразно чл.203, ал.2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, или в резултат на престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на работника се определя от гражданския закон, и се реализира по общия исков ред. Следователно, въпрос по допустимостта на исковото производство е преценката, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, дали е приложим общия исков ред за разглеждане на предявените претенции, или специалният ред за ангажиране на имуществената отговорност на работника, предвиден в КТ. По този въпрос съдебната практика приема, че работникът носи отговорност по реда на чл.203, ал.2 от КТ, включително и когато липсва влязла в сила присъда, а е ангажирана само административно-наказателната отговорност на работника, като водач на МПС, за нарушение на ЗДвП. За да възникне отговорност по чл.203, ал.2 от КТ, следва да бъдат установени елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и че ответникът е причинил умишлено деянието. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение от 24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г., IV г. о. на ВКС решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о. и решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, се приема, че съгласно чл. 203, ал.