Решение № 159 от 17.03.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Стара Загора, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря А.П.Б. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20215530103145 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ твърди в исковата си молба, че на 07.10.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и Ф. ИВ. Ф. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14017136, съгласно който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 5000.00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.10.2020г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 232,51 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 232,51 лева, като в 1 чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Заявява, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS14017136 на 20.05.2017 г., като към тази дата са погасени 6 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.06.2017г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК в Районен съд Стара Загора за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14017136 както следва: 4929,35 лева главница; 3828,07 лева възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2020г.; 1602,95 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2017г. до 16.10.2020г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ТПК до окончателното изплащане на вземането. По образуваното ч.гр.дело №5015/2020г. по описа на РС ... е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПк, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор № PLUS- 14017136, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 5015/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, а именно: 4929,35 лева - главница по договора за кредит – 3828,07 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2020г., 1602,95 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се 2 приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Ответникът Ф. ИВ. Ф. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер.

Заявява, че ищецът претендира вземанията, посочени в ИМ, съгласно Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 14017136 от 07.10.2016 г. Клаузата в същия, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави по см. на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Това прави целия договор недействителен. Заявява, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

Начислението на законна лихва е регламентирано с Постановление №426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн.

ДВ, бр.106 от 23.12.2014г). Годишният размер на законната лихва е 10% + основният лихвен процент на БНБ. В случая ищецът претендира възнаградителна лихва за периода 20.05.2017 - 20.10.2020 г. и мораторна лихва за периода 20.06.2017 - 16.10.2021г. Считано от 01.02.2016 г. до 20.10.2020 г. (последната дата на начислена от ищеца лихва) основния лихвен процент на БНБ е 0 %, т.е. трикратният размер на законната лихва през посочения период, както и към датата на сключване на процесния Договор за потребителски паричен кредит, е 30 %, при договорени в случая 37,28 % възнаградителна лихва. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) практически е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност, законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение 3

№1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва. Нормата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него търговските обичаи. Действително в чл.430, ал.2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010 г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о.). Разпоредбата на чл.24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.

Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл.6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл.146, ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този извод следва да се откаже зачитане на последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит. Според нормата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Моли съда да 4 постанови решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.