Решение № 158 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001149 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано жалба на „Саневиан“ООД, ЕИК 202900256, чрез адв.Ю. Д. от САК насочена против Решение № 260805/20.05.2021 г., постановено по т.д. № 2744/2019 г. по описа на СГС, ТО, в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ от въззивното дружество против „Белфаст“ООД, ЕИК 157023590 за отмяна на взетото решение на ОСС на „Белфаст“ООД от 13.12.2019 г. по т.3 от дневния ред за освобождаването на А. Х. М. като управител и за избирането на Ю. Б. З. като такъв, е отхвърлен.

Поддържа се, че в посочената му част първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване от страна на СГС на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост.

Сочи се, че под посочената точка от дневния ред на ОСС на „Белфаст“ООД напрактика били взети три отделни решения – за освобождаване на досегашния управител на дружеството; отказ да бъде освободен същия от отговорност; избор на Ю. Б. З. за нов управител.

Всяко едно от тях било незаконосъобразно, поради противоречието му с разпоредбите на закона и на дружествения договор.

На първо място тези решения били взети на проведено ОСС при несъответстващ на законовите изисквания обявен дневен ред за провеждането му, т.к. в изпратената покана за провеждането му въпросите били общо формулирани и съдружниците не можело да се запознаят предварително с обстоятелствата, обусловили свикването на ОС и налагащи промяна в управлението на дружеството. В този смисъл и не били съответни доводите на първоинстанционния съд на установеното от ТЗ и разпоредбите на дружествения договор, 1 касаещи свикването и провеждането на ОСС, като по посочения начин съдружниците били поставени в невъзможност да подготвят позициите си по предложения дневен ред. последното включвало и представяне на доказателства, че новия управител отговаря на определени изисквания на Закона за хазарта, с оглед основния предмет на дейност на дружеството.

Отделно от това се поддържа, че при гласуването на проведеното събрание не били събрани необходимия брой гласове за приемане на решенията, отразени в протокола, вкл. и на процесното, защото упълномощените представители на ищеца гласували против това решение, което, с оглед изискванията за квалифицирано мнозинство за вземане на подобно решение в дружествения договор, се явявало пречка за вземането му.

На друго самостоятелно основание се поддържа, че първоинстанционният съд не взел предвид факта, че при провеждането на ОСС от страна на участвалите в него пълномощници не били представени достатъчно конкретни /изрични/ пълномощни за участие в събранието, вкл. да съдържат посочване на начина, по който следва да бъде упражнено правото на глас на съответния съдружник.

Като правен резултат във връзка с наведените конкретни доводи в подкрепа на всяко едно от тези оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и по съществото на спора уважаване на предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на процесното решение от проведеното ОСС на въззивното дружество на 13.12.2019 година.

Подадена е и частна жалба против Определение № 264310/26.08.2021 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на настоящия въззивник за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

В нея се развиват доводи за неправилността му и се иска неговата отмяна и присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него разноски за внесена държавна такса в размер на 25 лв. за производството по чл.536 ГПК по т.д. № 2807/2019 г. по описа на СГС, ТО.

Насрещната страна, както и третите заинтересовани страни не са взели становище по въззивната и частната жалби.

Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.74 ТЗ от „Саневиан“ООД против „Белфаст“ООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че „Саневиан“ООД е съдружник в ответното дружество, като притежавал 32% от капитала му, а останалите съдружници били още три дружества - „Братя Матеви“ЕООД, „Кара-Х“ЕООД и „ВСС 2009“ЕООД.

На 13.12.2019 г. било проведено общо събрание на съдружниците /ОСС/ в „Белфаст“ ООД, свикано с писмени покани и с предварително обявен дневен ред от общо четири точки: 1/ вземане на решение за избор на одитор – одиторско дружество „Ейч Ел Би българия“ за заверка на ГФО на „Белфаст“ООД за 2019 г.; 2/ вземане на решение за изменение на дружествения договор; 3/вземане на решение за освобождаване на досегашния управител от длъжност и от отговорност и избор на нов управител; 4/ промяна на седалището и адреса на управление на дружеството.

Поддържано е, че според дружествения договор решенията за изменение на дружествения договор следвало да бъдат вземани с мнозинство от ¾ от гласовете на всички съдружници, поради което при противопоставянето на ищеца решението по т.3 – за освобождаване на досегашния и избор на нов управител не било взето валидно.

Отделно от това дневният ред не отговарял на законовите изисквания, тъй като не бил конкретен и така, както е обявен, не давал възможност на съдружниците да се подготвят за събранието, вкл. за вземането на решения по въпросите, включени в него.

Освен изложеното предметът на дейност на дружеството бил организирането на хазартни игри, а за новия управител не били представени доказателства същият да отговаря 2 на изискванията на Закона за хазарта.

Поддържано е и че представителите на съдружниците-юридически лица не били овластени с изрични пълномощни, а с общи такива.

Във връзка с тези оплаквания е поискано от съда да постанови решение, с което да отмени взетото такова на ОСС на ответното дружество, вкл. в по т.3 от дневния ред.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд.

Третите лица помагачи са сторили това, като са оспорили предявените искове и са навели доводи за тяхната неоснователност.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение само в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за отмяна на решението на ОСС, проведено на 13.12.2019 г. само по т.3 от дневния ред, приема, че в посочената му част първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено от надлежен съдебен състав, по редовно предявен иск, в съответната форма. Изложените в подкрепа на решаващите изводи на СГС мотиви относно неоснователността на оплакванията за незаконосъобразност на процесното решение на ОСС са съответни на материалния закон и на трайно установената по приложението му практика на касационната инстанция, изцяло се споделят от решаващия състав и за избягване на излишното им приповтаряне ес препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:

Страните не спорят по факта, установяващ се от приобщените писмени доказателства ви извършената служебна проверка от решаващия състав по партидата на дружеството въззиваем в ТР, че въззивникът е съдружник в „Белфаст ООД, притежаващ 1920 дружествени дяла.

Според отразеното в ТР „Саневиан“ ООД е притежава размер на дялово участие от 1 764 лева, но този факт не държи сметка за наличието на невписан към провеждане на събранието /а и към момента на постановяване на настоящето решение/ договор за покупкопродажба на дружествени дялове от 06.11.2019 г., с нотариално удостоверени подписи и съдържание, според който въззивното дружество е придобило притежаваните от съдружника „Янигейм“ ЕООД 900 дяла от капитала на „Белфаст“ ООД. С друг договор, сключен на 13.12.2019 г., в съответната форма с нот.заверка на подписи и съдържание, „Саневиан“ ООД е продало на „Кара Х“ ЕООД 744 дружествени дяла от общо притежаваните към посочения момент 2 664. Следователно и в резултат на двете сделки към датата на провеждане на събранието въззивното дружество притежава 1 920 дяла от капитала на „Белфаст“ ООД.

Последното, предвид че обсъдените сделки с дялове от капитала на въззиваемия са сключени в изискуемата се от чл. 129, ал. 2 ТЗ форма – писмен договор с нотариално удостоверени подписи и съдържание, което установява безсъмнено и съгласието на страните по тях за сключване на сделките – условие, достатъчно да произведе транслативният ефект на прехвърляне правото на собственост по отношение дружествените дялове в патримониума на купувача по сделките.

Доколкото горният факт не е намерил отражение, чрез вписването му по партидата на въззиваемото дружество, то последното действие има само оповестителен, а не конститутивен характер и не препятства по никакъв начин преценката на настъпилите от извършените сделки последици както при провеждане на ОСС, на което е взето и процесното решение, така и при разрешаване на спора пред настоящия състав.

В тази връзка няма спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че при провеждане на това ОСС фактът, че „Саневиан“ООД е притежавал 1 920 дружествени дяла от капитала на „Белфаст“ООД е бил правилно отразен и преценен при вземане на съответните решения /така протокола с нот.удостоверени подписи и съдържание от 13.12.2019 г./.

Няма спор и че конкретното ОСС е било свикано от управителя на дружество по 3 инициатива на един от съдружниците като извънредно такова и е било спазено изискването на чл. 17 от дружествения договор всеки един от съдружниците да бъде редовно поканен с връчването на покана, съдържаща дневния ред на събранието.

От този безсъмнен факт първоинстанцинният съд правилно е приел, че следва единствено обоснования извод събранието да е свикано при спазване императивните изисквания на чл.139, ал.1 ТЗ - с връчена на всеки съдружник покана най-малко 7 дни преди датата на събранието, с писмена покана, съдържаща дневния ред – в смисъл онези въпроси, по които ОСС ще взема решения.

Следва да се акцентира, че дружественият договор не съдържа изисквания за редовността на свикването на ОСС, различни от посочените, нито други, изрично предвидени – чл.17 от същия договор урежда единствено, че заседанието на ОС е редовно, когато членовете му са редовно поканени.

В тази връзка нито в исковата молба, нито във въззивната жалба се съдържат твърдения в насока, че в конкретния случай съдружниците не са били редовно поканени по смисъла на чл.139, ал.1 ТЗ – т.е. че не са връчени писмени покани с посочен дневен ред на ОС на всеки един от тях, при това – при неспазване на установения от специалния закон 7дневен срок.

Оплакванията са за това, че дневният ред не бил достатъчно конкретен до степен да даде възможност на всеки един от съдружниците да се подготви за събранието.

Доводите на въззивника повтарят мотивите на Решение № 25/11.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 727/2001 г., ГК, V г.о., които обаче касаят друга фактическа обстановка.

Според възприетото в него смисълът на изискването на закона в поканата за свикване на общо събрание да се посочва дневният ред е да се уведомят съдружниците своевременно за конкретните въпроси, по които общото събрание ще гласува решения, за да имат възможност да се подготвят за събранието. Затова и абстрактните формулировки в поканата, които не дават възможност да се разбере какво точно ще се решава на събранието, не представляват изпълнение на задължението за съобщаване на дневния ред, защото не осигуряват пълна, точна и своевременна информация за предстоящата работа на общото събрание и по този начин лишават съдружниците от възможност да участват пълноценно в общото събрание, включително и да подготвят своята ефективна защита, особено в случаите, когато се предвижда разглеждането на въпроса за тяхното участие в дружеството.