Решение № 4006 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330107057 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „*** “ ЕООД, ЕИК 825279918 против „Нейчъръл Гардънс” ЕООД, ЕИК 201724567, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.

266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 699.30 лева, представляваща договорено възнаграждение за заплащане стойността на извършено сервизно обслужване с вложени резервни части на автомобил Хонда Акорд с рег. № ***, обективирано във фактура № 1000042279/28.05.2020 год, сумата от 185.70 лева – обезщетение за забава за периода от 02.06.2020 год. до 13.01.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - от 13.01.2023 год., до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело 490/2023 год. по описа на РС Пловдив.

Твърди се от ищцовото дружество, че е извършило сервизно обслужване с вложени части на обща стойност 699.30 лева на автомобил Хонда Акорд с рег. № ***, собственост на ответното дружество. Твърди се, че видът и 1 количеството на вложените материали и труд са подробно описани в заявка за ремонт на автомобил от 11.06.2018 год., като на същата дата била издадена и фактура № 1000036450 за сумата от 669.зо лева, която била приета и подписана от *** на дружеството ответник. Впоследствие издадената фактура била анулирана по искане на ответника, поради изгубването й и пропуснато осчетоводяване, като било издадено кредитно известие 1000042278 от 28.05.2020 год. към фактура № 100003645011.06.2018 год. На същата дата бла издадена нова фактура - № 1000042279/28.05.2020 год. за процесната сума от 669.03 лева. Срокът за плащане на задължението бил 02.06.2020 год. Тъй като задължението не било заплатено, било подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело 490/2023 год., по което била издадена заповед за изпъление за заплащане на процесната сума от 669.30 лева. По заповедното производство постъпило възражение, което обусловило правния интерес на ищцовото дружество за предявяванена настоящия установителен иск.

Иска се от съда уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че между ищцовото и ответното дружество не съществуват облигационни отношения, по повод на които да е издадена процесната фактура № 1000042279/28.05.2020 год. Излагат се съображения, че липсвало възлагане от страна на ответника за извършване на ремонт и доставка на резервни части за процесния лек автомобил, който не бил предоставян за ремонт и не е приемано извършваното на такъв, поради което и процесната фактура не била подписана от представител на ответника и не била осчетоводена от него, както и за нея не бил ползван данъчен кредит.

Оспорва е извършването на описаните в заявка за ремонт от 11.06.2018 год. ремонтни дейности по автомобила, както и подписване на заявката от представител на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва от страните, че между тях са съществували трайни търговски отношения във връзка с предоставяне на моторни превозни 2 средства от ответното дружество на ищцовото за извършването на ремонтни и сервизни дейности.

В рамките на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. С., А. Л. и Я. Г..

От показанията на св. С. / л. 77 гръб, л. 78/ се установява, че работи в ищцовото дружество като заема длъжност „***“. Изтъква, че между ищцовото и ответното дружество съществуват трайни търговски отношения. Свидетелят поддържа, че в полза на ответника е осъществена дейността по заявка от 11.06.2018 год., за което е издадена и фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год, която макар и подписана от ответната страна, не е платена. Установява се и че няма практика издаваните заявки, описващи извършваните ремонтни дейности, вложените части и труд да се подписват, както и че първо се издава заявката, а фактурата въз основа на описаното в заявката, се издава след като сервизната дейност е извършена, което е възможно да се извърши в един ден или в различни дни, в зависимост от това дали ремонтът е приключил в деня на постъпването на автомобила. Установява се също и че по указания на *** на дружеството е съставила нова фактура и кредитно известие, след като в продължителен период от време плащане по издадената на 11.06.2018 год. фактура не е направено.

От показанията на св. А.Л. /л.78 гръб, л.79/ се установява, че работи в дружеството ищец като ***. Свидетелят сочи, че между страните са съществували търговски отношения в продължения на няколко години, включително през процесния период, като за процесния случай си спомня, че е извършен ремонт на автомобил на дружеството ответник – марка Хонда, обяснено е на лицето, което е приело обратно автомобила какво е извършено и той е предаден на клиента. Установява се и че е издадена фактура за плащане по банков път за извършената работа, която не е заплатена. Свидетелят заявява, че след този ремонт в сервиза са продължавали да постъпват автомобили на ответното дружество. Относно процедурата по приемането и извършването на ремонт на постъпващите автомобили обяснява, че се съставя заявка за ремонт, в която се описва трудът по автомобила, който е извършен и вложените части и се издава фактура, като е възможно ремонтната дейност да приключи в рамките на един ден.

По делото е разпитан и св Я. Г.. От показанията му се установява, че 3 работи в търговския отдел на ответното дружество, както и че през определен период от време, автомобилите на дружеството, включително и процесния са се ползвали по договор за лизинг. Установява се и че през месец юни 2018 год. процесният автомобил е бил предаден за извършване на ремонтни дейности при ищцовото дружество.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в останалата им част и по-специално, че ремонт на автомобила не е извършван, тъй като същите са изолирани и противоречащи на събрания по делото доказателествен материал, кредитиран от съда.

Същевременно съдът кредитира показанията на свидетели С. и Л. като счита същите за обективни, логически последователни, взаимнодопълващи се и съответни на останалия приобщен по делото доказателствен материал.

Същите се подкрепят от събраните писмени доказателства – заявка от 11.06.2018 год., фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год, фактура № 1000042279/28.05.2020 год. и кредитно известие № 1000042278 към фактура 1000036450 от 11.06.2018 год год. /л.4-8/, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. Видно от заявка за ремонт от 11.08.2018 год. по автомобила, предоставен от ответното дружество са извършени редица дейности, свързани със сервизното му и ремонтно обслужване, а в двете фактури – тази от 11.06.2018 год., анулирана с кредитното известие от 28.05.2020 год. и тази от 28.05.2020 год. със номер, следващ номера на кредитното известие, тоест издадена след него, е отразено, че сумата от 699.30 лева с ДДС се дължи за извършването на сервизно обслужване с вложени резервни части за процесния автомобил Хонда Акорд.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 88-90 / се установява, че в счетоводството на дружеството ответник на 28.05.2020 год. е осчетоводена фактура 1000042279/28.05.2020 год. с данъчна основа 582.75 лева и ДДС в размер на 116.55 лева. На същата дата е осчетоводено кредитно известие № 1000042278 от 20.05.2020 год. към фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год. с данъчна основа - 582.75 лева и ДДС в размер на - 116.55 лева, която операция е намалена стойността на сделката по фактура 1000042279/28.05.2020 год в размер на 0.00 лева. В счетоводството на ответника фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год. не е осчетоводена. Вещото лице заключава, че към момента на 4 извършване на проверката в счетоводството на ответника не са налични задължения по неплатени фактури към ищеца. Вещото лице сочи и че при проверка в счетоводството на дружеството – ищец е констатирало, че на 11.06.2018 год. е осчетоводена фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год. с данъчна основа 582.75 лева и ДДС в размер на 116.55 лева, издадена на Нейчъръл Гардън ЕООД. На 28.05.2020 год. е осчетоводено кредитно известие 1000042278, издадено към фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год., с което е сторнирана стойността по сделката по фактурата. Осчетоводена е и фактура № 1000042279/28.05.2020 год. с данъчна основа 582.75 лева и ДДС в размер на 116.55 лева, като към извършване на проверката в счетоводството на ищцовото дружество е налично вземане от ответника в размер на 699.30 лева по фактура № 1000042279/28.05.2020 год.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изводът, че в счетоводството на ответника няма налични задължения към ищеца е направило на база счетоводните записвания на дружеството, които обаче не са правилни и по-специално записването в счетоводството, че кредитното известие анулира фактурата от 28.05.2020 год. Вещото лице пояснява, че това кредитно известие би трябвало да анулира фактурата от 2018 год., така както е записано в него, а и от счетоводното записване следва, че то анулира сделка, която все още не е извършена, тъй като е с предходен номер от номера на фактурата от 28.05.2020 год.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза с уточненията, направени в с.з., като счита същото за обективно, обосновано и съответстващо на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена работа; приемане на възложената работа от възложителя- ответник и настъпила изискуемост на задължението. Посочените юридически факти 5 следва да бъдат установени от ищеца.

В настоящия случай, от приетите по делото фактура №

1000042279/28.05.2020 год на обща стойност 699.30 лв. с вкл. ДДС, фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год., кредитно известие към нея с № 1000042278 от 28.05.2020 год., заключението по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и показанията на св. С. и св. Л., безспорно се установява, че на 11.06.2018 год. между страните е възникнало правоотношение с предмет – сервизно обслужване с вложени части по лек автомобил Хонда Акорд с рег. № ***. В рамките на така възникналото правоотношение, ищецът като изпълнител е осъществил точно възложената му дейност, а ответникът като възложител е приел резултата от така осъщественото. Свидетелите С. и Л. ясно посочват, че по процесния автомобил са извършвани сервизни дейности, за което свидетелстват заявката за ремонт от 11.06.2018 год., издадената фактура № 1000036450 от 11.06.2018 год., кредитно известие към нея и фактура № 1000042279 от 28.05.2020 год. Липсата на подпис на „получател“ на представител на ответната страна на заявката от 11.06.2018 год. не би могло да се тълкува като липса на извършване на работата или липса на приемане на извършването, тъй като приетите по делото и неоспорени от ответника други две заявки, касаещи ремонт на автомобили на ответника, също не са подписани, което води на извод, че е нямало практика в отношенията между страните тези заявки да се пописват. Касателно оспорването на подписа на „приел“ на фактурата от 11.06.2018 год., то следва да се отбележи, че подписът не е задължителен реквизит на съдържанието й /по аргум. от чл. 6 от ЗСч и чл.114, ал.1 от ЗДДС/. От съдържанието на гореизброените счетоводни документи е видно, че за извършения ремонт, респ. сервизно обслужване е издадена фактурата от 11.06.2018 год., която е анулирана с кредитното известие от 28.05.2020 год. и за същата работа е издадена фактурата от 28.05.2020 год. Аргумент в подкрепа на горните изводи - за осъществяване на ремонтната дейност по автомобила и приемането на работата, са освен свидетелските показания на свидетелите С. и Л., приобщената заявка за ремонт на автомобил от 11.06.2018 год. и описаните счетоводни документи, но и заключението на изготвената ССчЕ, от което се установява, че ответникът надлежно е осчетоводил процесната фактура № 1000042278 от 28.05.2020 год В този смисъл, безпротиворечива е практиката на ВКС, че след като възложителят- ответник е осчетоводил издадената от изпълнителя – ищец 6 фактура, то е налице приемане на извършената дейност дори и да не е подписан приемо – предавателен протокол /така Решение № 65/ 24.04.2012г., по т.д. № 333/ 2011г. на ВКС, II- ро т.о. и Решение № 178/ 13.10.2017г., по т.д. № 638/ 2017г. на ВКС, II- ро т.о./. За приемането на работата и наличие на пълно изпълнение по договора свидетелства и факта, че след осчетоводяването на фактурата, в продължение на повече от две години и половина ответника не е възразил по никакъв начин, че обслужване по автомобила не е извършвано и едва с депозираното възражение в заповедното производство и след това с отговора на исковата молба, излага твърдения липса на осъществяване на каквато и да е било дейност по автомобила на 11.06.2018 год.