Разпореждане № 26049 от 24.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26049 гр. Варна, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Частно гражданско дело № 20253110107772 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „П.К.Б. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу П. Д. Д. за следните суми: сумата от 486.24 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 3019764236/15.05.2017 г.; сумата от 224.69 лева, представляващо дължимо договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 10.08.2017г. до 10.06.2019 г.; сумата от 573.04 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 20 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава повече от 14 дни, начислена на 25.07.2017 г.; сумата от 400 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава повече от 90 дни, начислена на 17.10.2017г.; сумата от 3.04 лева -дължима лихва за забава за периода от 11.07.2017 г. до 10.06.2019 г.; сумата от 944.14 лева представляваща дължима лихва за забава от 10.06.2019 г. до 27.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда - 28.03.2025 г. до изплащане на вземанията. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 53.02 лева; юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева и 80 лева за подготовка на документи.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

При договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C714/22 изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които 1 националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе). В случая нито в индивидуалния договор за кредит, нито в приложените общи условия няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а очевидно в него не са посочени възнаграждението за допълнителните услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Допълнителните услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, вкл. да се променя падежът им, не спадат към основния предмет на договора за потребителски кредит и подлежат на преценка за неравноправност.

Не става ясно каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно разглеждане и изплащане на кредит". Посочените варианти, при които при финансови затруднения на длъжника, същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания, по същество касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Видно от условията на договора цената на услугите възлиза на сумата от 600.24 лева, надвишавайки предоставената за възмездно ползване сума /500 лева/.

Горепосочените клаузи представляват уговорка във вреда на потребителя, защото предвид действителната си същност не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като го натоварват с допълнителна финансова тежест за действия, за които по силата на закона не се дължи такса и/или комисионни, като тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорката в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер.

Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (доколкото същите не могат да съществуват извън него) се обхващат от понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и от понятието "Годишен процента на разходите" по смисъла на чл. 3, буква и от Директива 2008/48, поради което същите следва да бъдат включени в ГПР по договора, а в настоящия случай не са. Когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме от националния закон за нищожен, поради което и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор е недействителен.

На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита, т. е. само за главницата. В останалата част заявлението подлежи на отхвърляне.

Съдът следва по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 НЗПП да определи сумата от 50 лв., представляващо дължимо юрисконсултско възнаграждение. Претедира се и присъждането на заплатената държавна такса. На заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 18.89 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „П.К.Б. ЕООД срещу П. Д. Д. за следните суми: сумата от 486.24 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 3019764236/15.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда - 28.03.2025 г., както и сумата от 18.89 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 и 414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 53123/13.06.2025 г. по описа на РС-Варна на „П.К.Б.

ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу П. Д. Д. за следните суми: сумата от 224.69 лева, представляващо дължимо договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 10.08.2017г. до 10.06.2019 г.; сумата от 573.04 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 20 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава повече от 14 дни, начислена на 25.07.2017 г.; сумата от 400 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава повече от 90 дни, начислена на 17.10.2017г.; сумата от 3.04 лева -дължима лихва за забава за периода от 11.07.2017 г. до 10.06.2019 г.; сумата от 944.14 лева представляваща дължима лихва за забава от 10.06.2019 г. до 27.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда 28.03.2025 г. до изплащане на вземанията.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3