Определение № 5692 от 30.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2583/2024
- Вид
- Определение № 5692
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 08.01.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, пр. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5692 гр. Варна, 30.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20243100502583 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба с вх. № 264036/10.05.2022 г. на Д. Г. Б. против Определение № 260170/15.11.2024 г. по гр.дело № 20150/2019 г. по описа на ВРС, XIX състав, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на сумата от 4980 лева, представляваща държавна такса върху дела й по чл. 355 от ГПК.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не следва да освобождава Б. от заплащането на държавна такса, тъй като не е имала възможност да представи доказателства за имущественото й състояние. Счита, че не е ясно кога ще получи присъдените й суми в размер на 124 500 лева и дали ще се продаде съсобствения имот. Релевира, че страда от тежко онкологично заболяване, за лечението на което изразходва много средства, като доходът й на месец е малко над 630 лева и взема наем в размер на 500 лева. Отправя се искане за отмяна на горното определение и постановяване друго, с което молбата на жалбоподателката с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:
Производството по гр.д. № 20150/2019 г. по описа на ВРС, XIX състав е образувано въз основа на искова молба, депозирана от К. К. Д. против Д. Г. Б. за делба на апартамент № 76, находящ се в ***********.
С влязло в законна сила Решение № 262988/23.12.2021 г. е допуснато да 1 бъде извършена делба на горния имот, при следните квоти за страните: 1/2 ид.ч. за К. К. Д. и 1/2 ид.ч. за Д. Г. Б..
С влязло в законна сила Решение № 260045/25.10.2024 г. е постановено изнасяне на публична продан на делбения апартамент с първоначална стойност в размер на 249 000 лева, като получената от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите по равно. К. К. Д. е осъден да заплати на бившата си съпруга сумата 6377.50 лева, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и сумата от 541.20 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Всяка от страните е осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 4980 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела, на основание чл. 355, пр. 1 от ГПК, вр. с чл. 8, пр. 1 от ТДТССГПК.
С молба с вх. № 263871/14.11.2024 г. Д. Г. Б. сезира съда с искане по чл.
83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние и Експертно решение на ТЕЛК от 23.05.2024 г. за установена неработоспособност от 95 %.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съделителката Б. не може да бъде освободена от внасяне на държавна такса върху стойността на дела й определени с решението по извършване на делбата. Постановено е решение № 260045/25.10.2024 г. за изнасяне на публична продан на делбения апартамент с първоначална стойност в размер на 249 000 лева, като всяка от страните е осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 4980 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела, на основание чл.
355, пр. 1 от ГПК, вр. с чл. 8, пр. 1 от ТДТССГПК. Искането на жалбоподателката е за освобождаване от заплащането на тази държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, въз основа на представените писмени доказателства за здравословното и имущественото й състояние.
Горното е неоснователно с оглед същността на делбеното производство, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, при което трябва да понесе такава част от разноските, съответстваща на размера на неговия дял в имуществената общност върху имота, предмет на това производство. Законът разпорежда при водене на делото да се събира държавна такса върху цената на иска, като за производството по съдебна делба същата се определя при извършването й, съобразно стойността на дяловете на съделителите. Всеки от тях има двойно качество в производството за делба - ищец относно своето право на делба и ответник - относно правото на другите съделители, поради което и при осъществяването на това субективно потестативно право понася и съответната дължима държавна такса, определена съобразно дела му в прекратената съсобственост. Освобождаване от тази държавна такса при предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК не може да се търси, с оглед целта на 2 този институт да се осигури достъп до правосъдие на лица, за които съдът е признал, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските по него при предвидените предпоставки. В случая на извършената съдебна делба производството завършва осъществяването на правото на делба и дължимата държавна такса следва да бъде заплатена от съделителя, реализирал правото си да иска прекратяване на съсобствеността, т. е. притежаваният от него дял в нея се преобразува в индивидуална собственост, за което дължи и държавната такса, съответствуваща на размера на дела му, съгласно разпоредбата на чл.
355 от ГПК. Общият принцип, заложен в чл. 78, ал. 6 от ГПК досежно държавните такси е, че осъденото лице е длъжно да ги заплати. В случая всеки от съделителите е осъдено лице за неговият дял, поради което следва да заплати таксата върху равностойността на дела си. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 191 от 17.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 107/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 50222 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3397/2022 г., II г. о., ГК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260170/15.11.2024 г. по гр.дело № 20150/2019 г. по описа на ВРС, XIX състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3