Определение № 916 от 21.12.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Перник, 21.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

Диана Мл. Матеева

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно гражданско дело № 20221700500726 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по частна жалба рег. № 23770 от 28.11.2022г. от П. Г. Н. ЕГН ********** *** и адв.Б.Б. САК

СРЕЩУ

Определение № 3979 от 18.11.2022г. по гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС, Като се иска от съда : да постанови Определение, с което да се измени и коригира в частта за разноските Решение № 1053 от 17.10.2022 по гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС като изрично се запише в диспозитива :

ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК 131001375 седалище и адрес на управление гр.София 1715 район Витоша ул.Р.П.Казанджията № 4-6

ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от З Адвокатурата – на адвокат Б. Б. член на САК личен № *** – сума в размер 355.42лв.

ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК 131001375 седалище и адрес на управление гр.София 1715 район Витоша ул.Р.П.Казанджията № 4-6

ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н. ЕГН ********** *** – сума в размер 95.63лв. от която сумата 71.63лв. държавна такса и 24лв. такса за препис на изпълнително дело

Постъпил е отговор на частната жалба от 07.12.2022г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД, с който считат частната жалба за неоснователна, а Определение № 3979 от 18.11.2022г. по гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС - касаещо частта за разноските на Решение № 1053 от 17.10.2022 по гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС – за правилно.

1

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима: насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.

Производството по ч.гр. д. № 2778/2022 г. на Районен съд - Перник е образувано по искова молба от П. Г. Н. ЕГН ********** ***, предст. от адв.Б.Б. САК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК.

Приключило е с Решение № 1053/17.10.2022г. по гр.дело № 2778/2022г. на 11 граждански състав ПРС.

По реда на чл.248 ГПК е инициирано производство по молба от 04.11.2022г. на ищеца П. Г. Н. ЕГН ********** ***, предст. от адв.Б.Б. САК – като в молбата се твърди, че :

- не са налице предпоставките, описани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което съдът в решението си неправилно приложил същата.

- макар ответникът да признал иска по отношение на неговата основателност, то преди това искът бил оспорен като недопустим.

- след като ответникът е оспорил иска като недопустим, то той е упражнил правото си на защита и не може да се приложи редът по чл. 78, ал. 2 от ГПК, в която връзка е цитирана съдебна практика – определение № 459/14.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 357/2020 г. на ОС Перник.

- ответникът бил дал повод за завеждане на делото, доколкото разполагал с изпълнителен титул, а освен това уведомил съдебният изпълнител твърде късно, че не претендира процесните суми.

В тази връзка също е цитирана съдебна практика.

Видно от депозирания отговор, искането се счита за неоснователно. Поддържа се, че:

- срещу ответника вече било постановено едно съдебно решение за главницата по същия изпълнителен лист. Доколкото било признато, че сумата не се дължи искът бил уважен, а ответникът осъден за разноски.

- След влизане в сила на решение ответникът уведомил съдебния изпълнител и подал нужната информация към Централния кредитен регистър. Поради това ответникът не е станал повод за образуване на настоящото дело.

- настоящият иск, както и първият такъв не били частични, а представлявали предявяване на множество искове за различни суми по един и същи изпълнителен лист и в тази връзка ищецът извършвал злоупотреба с права като целял да получи единствено повече разноски.

Районният съд е постановил Определение № 3979 от 18.11.2022 г., с което е оставил без уважение молба от 04.11.2022г. по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като неоснователна.

2

Поради това и е депозирана настоящата Частна жалба срещу посоченото определение Въззивният съд намира, че обжалваното определение е потвърдено по следните съображения: правилно и следва да бъде

С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

В мотивите на постановеното по делото Решение № 1053/17.10.2022 г. съдът изрично е изложил мотиви защо счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В тази връзка съдът е отчел факта, че настоящото дело е второ по ред между страните – като преди това между тях е било образувано и друго дело, а именно гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник.

Последното не е било по частичен иск – доколкото е касаело вземането за главница по един изпълнителен лист изцяло /а не част от главницата/.

От своя страна задълженията за разноски и лихви като самостоятелни задължения са предмет на настоящото дело /отново изцяло/.

Поради това и в случая не е налице хипотеза на предявяване на частичен иск /като една част от същия да е предмет на предходното дело, а другата част на настоящото такова/.

Съдът освен това е отбелязал, че ответникът е станал причина за образуване на предходното дело – доколкото е притежавал изпълнителен титул – затова и в съответствие с цитираната от ищеца в молбата по чл. 248 от ГПК съдебна практика – по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник ответникът е бил осъден да плати разноски.

Както се установи в хода на делото обаче, както ищеца, така и ответника са уведомили съдебния изпълнител за влязлото в сила Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник – с което е призната недължимост на главницата по кредита.

Предвид това ответникът преди получаване на препис от исковата молба по настоящото първоинстанционно дело, е уведомил съдебния изпълнител, че с оглед влязлото в сила съдебно решение, не му се дължат повече суми по изпълнителното дело.

В тази връзка и съдът е счел, че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото дело.

Съдът е отбелязал и че изпълнителното дело се прекратява по право с настъпване на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което не е необходимо издаване на изрично постановление за прекратяване от съдебния изпълнител. Поради това и действията или бездействията на съдебния изпълнител не могат да се вменят във вина на взискателя, след като последният е уведомил ЧСИ Б., че повече не му се дължат суми по изп.д. № 393/2013 г.

3

Съдът правилно е намерил, че следва да обърне внимание на цитираната в молбата по чл.

248 от ГПК съдебна практика.

Относно практиката, цитирана в. т. 2 и т. 3 от изложението на молителя, настоящият състав споделя същата.

Действително при наличие на изпълнителен титул не може да се приеме, че ответникът не е станал повод за образуване на делото. Именно поради това и с Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник ответникът е бил осъден за разноски.

Настоящото дело обаче се явява поредно между същите страни въз основа на същия изпълнителен лист при това за акцесорни на главницата вземания – т.е. за лихви и разноски.

Поради това и съдът е приел, че дори да е станал повод за образуване на първото дело, то ответникът не е станал повод за образуване на следващото такова.

Още повече ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че не притежава повече вземания срещу длъжника.

Относно практиката, цитирана от жалбоподателя - и в частност определение № 459/14.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 357/2020 г. на ОС Перник, настоящият състав намира, че последното е постановено при различна фактическа обстановка - в същото ответникът се е бранил с доводи за недопустимост на процеса поради липса на правен интерес, доколкото не претендирал активно плащането на сумите по изпълнителния лист, с който разполагал.

В настоящия случай обаче ответникът заявява на първо място възражение за недопустимост на процеса поради наличие на друго влязло в сила решение между същите страни и със същия предмет.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че подобно оспорване е в интерес на правната сигурност и е с оглед избягване на постановяване на множество решения между едни и същи страни и с един и същи предмет, които решения могат да се окажат с различно съдържание.

Поради това и двете хипотези не могат да бъдат приравнени.

На последно място - действително предявяването на настоящата искова молба представлява в значителна степен злоупотреба с процесуални права.

Това е така, доколкото в случая ищецът е разделил сумите по изпълнителния лист – като за главницата е водил едно дело, а за лихви и разноски води следващо поредно дело.