Решение № 1418 от 22.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243100102563 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е заведено като отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата Т. И. Р., ЕГН **********, гр. Варна завежда настоящият отрицателен установителен иск като моли да бъде признато за установено, по отношение на ответника Община Варна, ЕИК 000093442, представлявана от Кмета Благомир Коцев, че същата не е собственик на недвижими имоти с идентификатор *** – Поземлен имот с административен адрес – гр. Варна, ул. „К.“ ***, площ от 157 кв.м., предназначена на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – ***, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 102 кв.м. на един етаж. Интересът на ищцата е обоснован с обстоятелството, че при снабдяване със скици от СГКК – гр. Варна констатира, че както поземленият имот, така и сградата в него са записани със собственик – общината ответник въз основа на Акт за частна общинска собственост №1461/08.12.1999 г. издаден от МРРБ. Твърдението, че ответника не е собственик на процесните имоти се оборва в ИМ с твърдение, че ищцата е собственик.

Намира, че последното се установява по силата на съставените в нейна полза констативни нотариални актове от 04.10.1999 г. и от 25.01.2024 г., съставени след обстоятелствени проверки, признаващи я за техен собственик въз основа на давностно владение. Отделно твърди, че е закупила сградата с два писмени договора, сключени на 06.12.1990 г. с наследниците на А. М. И., а именно: С. М. М., Е.Х.С., Р. М. М., И.М.М., Р. М. М.. По отношение на сградата твърди, че за нея не се съхраняват строителни книжа, но е построена през 1975 г., което намира за видно от разрешително № 268/27.05.1975 г. за строеж на водопроводно отклонение, издадено от СД „Водоснабдяване и канализация" гр. Варна.

Поддържа, че сградата представлява търпим строеж съгласно пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар.

127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Твърди, че е получила владението върху дворното място и сградата от наследниците на А. М. И. при сключването на договорите на 06.12.1990 г.

Поддържа, че е придобила собствеността върху дворното място на основание изтекла в нейна полза 10- годишна придобивна давност, считано от 06.12.1990 г., като прави и 1 изявление за присъединяване на владението на праводателите й, упражнявано от тях в периода от 1975 г. до 06.12.1990 г. Сочи, че поземленият имот не е отчуждаван, евентуално че не са реализирани мероприятията, за които е бил отчужден, съответно намира, че не е било налице основание за актуването му като общински.

С оглед гореизложеното моли за уважаване установителен иск и претендира разноски по делото. на предявения отрицателен

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че Община Варна е собственик на процесния поземлен имот по силата на закона, като се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр.

96/1999 г.), последната предвиждаща, че преминават в собственост на общините всички застроени и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Сочи, че за процесната територия действа ЗРП на 16 м.р.-юг, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985 г. на МССУ, според който имотът попада в терен, отреден за жилищно строителство и магазини. По КП от 1956 г. имотът съответства на имот с пл. №***, който е включен в обобщен АДС № 7983/08.08.1965 г. наред с други дворни места с обща площ 41,75 дка, съставен на основание чл. 6 от ЗС (ред. ДВ, б.

99 от 20.12.1963 г.), като всички сгради, застроени в рамките на тази площ, са незаконни и не подлежат на узаконяване. Твърди, че посоченият в кадастралния регистър АЧОС № 1461/08.12.1999 г. не се отнася до процесния имот и е допусната техническа грешка при водене на регистъра. Поддържа, че е собственик и на построената в процесния поземлен имот сграда, придобита по приращение, на основание чл. 92 от ЗС. Намира, че сградата не е търпим строеж, тъй като не отговаря на условията за това - съществува в сегашния си вид от 2007 г., за изграждането й липсват необходимите разрешения и документи и търпимостта не е удостоверена от съответните органи. Оспорва правата на ищцата върху процесните имоти и упражняваното от нея владение в сочения период. В тази връзка изтъква, че А. И. е починала през 1987 г. и до тогава е живяла на друг адрес в гр. Варна, както и че наследниците й са други лица, различни от твърдените от ищцата нейни праводатели.

Поддържа, че ищцата е завладяла изоставената незаконна постройка в имота едва през 1999 г., когато е съставен констативният нотариален акт за процесната сграда. Изтъква, че съгласно КНА от 1999 г. сградата представлява постройка на един етаж, а понастоящем се касае за триетажна къща, съществуваща в този вид от 2007 г. Намира, че владението на един от етажите от 1999 г. не може да бъде приравнено на владение на съществуващата понастоящем сграда от същата година, съответно не е изтекъл давностният срок за придобиване на процесната сграда от ищцата. Сочи, че към момента на завладяването на сградата ищцата е била обикновен държател на земята, тъй като й е било известно, че тя е общинска по силата на закона и не може да бъде придобита по давност. Твърди, че за имота е приложима предвидената в чл. 86 от ЗС и действала до 31.05.1996 г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и въведеният с пар. 1, ал. 1 от ЗИД на ЗС мораториум, според който давността не е текла в периода 31.05.2006 г. - 08.03.2022 г. Намира, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно чл. 79 от ЗС десетгодишен срок. Отделно оспорва владението на ищцата да е било явно, тоест да е противопоставено на собственика. Счита, че за явно заявено владение може да се приеме единствено подаденото на 14.06.2023 г. заявление за обстоятелствена проверка, но което обаче общината е възразила.

По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.

Исковата молба е допустима.

2

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа и правна страна съдът констатира следното:

В настоящото производство е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде установено, че ответника в производството – Община Варна не е собственик на процесните два недвижими имоти – поземлен имот и разположена в него едноетажна сграда. Доказателствената тежест в настоящото производство е общата – всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В доказателствена тежест на Община Варна в случая е да установи обстоятелството, при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесната сграда.

Установява се, че поземленият имот в производството към 1965 година е бил част от 41.75 декара, определени като „държавни дворни места, в кв. „Мих. И.“ и имоти попадащи в ул. „Ак. Корчаков““, „К.“, „З.“, „Кап. Петко“, „Огоста“, „Арабаконак“, „Огражден“, „Орл. Гнездо“, „Осогово“, „Зорница“ и „Банат“, описани в Акт за държавна собственост №7938 от 08.08.1965 г. (л.57 от делото).

Налице са данни, че след започване на производството са предприети действия от страна на Община Варна процесният поземлен имот с идентификатор ***, който е графично идентичен с ПИ №***, кв.*** от предходен поземлен план да бъде отписан като имот частна държавна собственост с цел на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ бр.96/1999 г.) да бъде актуван като имот частна общинска собственост – Заповед №ДИ-25-7703-20 от 17.02.2025 г. на Областен управител – гр. Варна (л.81 по делото).

Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че след 1975 г. поземленият имот и построена в него едноетажна сграда е бил обитаван от А. М. И., ЕГН ********** и семейството й, което включвало и осемте й деца, а впоследствие от семейството на сина на горепосочената А. – Ж.М. И., чиято съпруга е призована и изслушана по делото като свидетел – С. М. И..

Косвено данни за стопанисване на недвижимите имоти за периода от 1975 г. до 1990 г. се установяват от предоставен разписен лист от 1956 г., който установява, че в посочения недвижим имот с планоснимачен №*** е вписан като собственик Ю.Я.Я., за когото има твърдения от ищцата, че е съпругът на А. М. И., без за това да има категорични доказателства, предвид обстоятелството, че като съпруг на последната в справка от НБД „Население“ - л.15 от делото е посочен М. И. Р.. По делото не са представени документи относно идентичност на имената на лицето. С ИМ е представено и разрешително №268/28.05.1975 г., което установява, че А. М. И. е заплатила дължимата такса за водопроводно отклонение за имот на ул. „Огоста“ №13 (гр. Варна). Други доказателства, които да установяват владение на имота преди 1990 година, както твърди ищцата, няма.

Разпитаните в производството свидетелки – П.С.В. (л.144) и И.Г.Х. (л.144-145) не установяват необезпокоявано и непрекъснато владение в полза на лица преди 1990 година.

Те са разпитвани и говорят относно познанството си с ищцата Т. и относно обстоятелството от кого тя е закупила имота, за което сочат, че е станало през 1990 г. и как в по-късен етап е 3 строила в него – добавяйки втори етаж към постройката. Няма ясно твърдение от кой момент и за какъв период от време е осъществявано владение от сочените като праводатели на ищцата – свидетелката С. И., нейният съпруг, а преди това и починалите родители на последния. Освен началото на установяване на владение над имота няма яснота и дали владението е било необезпокоявано и непрекъснато.

Съобразно показанията на тези две свидетелки обаче следва да се приеме, че ищцата и вероятно съпругът й са установили владението си върху имота още през 1990 година, като по този начин те в продължение на поне 34 години са го владели. В подобен смисъл са и твърденията на свидетелката С. М. И., която обаче твърди, че имотът продала на лице от женски пол, чиито имена не си спомняла, като това станало след смъртта на мъжа й през 1990 г. За разлика обаче от другите свидетелки сочи, че продажбата е извършена през 1992 г. (а не през 1990 г.). Освен това тази свидетелка твърди, че винаги е носила имената С.

М. И., като си спомня да е била с имена С. М. М.. Счита, че това може да е станало поради объркване заради загубени лични документи.

В делото са представени два договора (л.100 – 101), за които се претендира да отразяват договорености между ищцата Т. И. Р. като купувач на процесните недвижими имоти и С. М. М., като продавач и вписаните като роднини (явно на продавачката) във втория договор Р. М. М., Е.Г.С., Р. М. М., И.М.М.. И в двата договора е изписано името на съпруга на ищцата – О.П.Р. и двата договора претендират да са съставени на 06.12.1990 г.

В рамките на производството е приета съдебно-графологична експертиза (л.239), чиито обекти са положените под посочените два договора подписи. Тя установява, че положените подписи на ищцата Т. И. Р. и нейният съпруг О.П.Р. действително са положени от последните но подписът положен от С. М. М., за която се твърди, че е идентична със свидетелката С. М. И. не е на последната.

В производството са приети като доказателства в цялост преписките по съставянето на два нотариални акта, касаещи процесния имот – Нотариален акт за констатиране на право на собственост от 01.10.1999 г., вписан с вх. №65, том XVIII от 04.10.1999 г. на СВп, гр. Варна, съставен от Нотариус с №196 на НК и район на действие района на РС Варна, издаден на основание чл.483 от ГПК (отм.) въз основа на обстоятелствена проверка по нот. дело №375/1999 г. и тази относно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение, издаден на 25.01.2024 г., с вх. №2402, дв. вх. рег. №2549/31.01.20-24 г., акт №18, том VI, дело 1240/2024 г. на Служба по вписванията на Нотариус с №205 на НК и район на действие - района на РС Варна.