Решение № 744 от 30.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Добрич, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20263230100815 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на отделено по реда на чл.210, ал.2 ГПК производство от гр.д. №706/2026 г. по описа на Районен съд – Добрич, образувано по искова молба на С. С. А., ЕГН **********, от ***, срещу Община Добричка, БУЛСТАТ 000852188, със седалище и адрес на управление: ***. Предявени са при условията на евентуалност следните искове:-отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на Община Добричка, че същата не е собственик на идеална част с площ от 590 кв.м. от УПИ I, пл. №58, кв.4 по регулационния план на ***, ***, целият с площ от 1000 кв.м.;-при условие на отхвърляне на отрицателния установителен иск – положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Добричка, че С. С. А. е собственик, на основание придобивна давност, на идеална част с площ от 590 кв.м. от УПИ I, пл. №58, кв.4 по регулационния план на ***, ***. Ищецът твърди, че е наследник на С.А.И. и Ю.И.И., които са придобили с нотариален акт №30, том V, дело №1375/1989 г. дворно място, находящо се в ***, ведно с построената в него жилищна сграда и гараж. Посочва, че след смъртта на родителите си е продължил да упражнява фактическа власт върху имота. Твърди, че след снабдяване с документи през 2023 г. е установил, че част от имота е отразена като общинска собственост, като Община Добричка е съставила Акт за частна общинска собственост №9427/11.12.2025 г., вписан в Службата по вписванията – Добрич. Поддържа, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие и не легитимира общината като собственик, поради което за него е налице правен интерес от отрицателния установителен иск. При условията на евентуалност твърди, че ако се приеме, че имотът е бил общинска собственост, същият е придобил правото на собственост върху процесната част по давност, чрез непрекъснато владение, осъществявано лично и чрез присъединяване владението на наследодателите му. В срока по чл.131 от ГПК В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен 1 отговор от ответника Община Добричка, представлявана от кмета С.И.Г., чрез процесуален представител адв. Д. Д.. Ответникът не прави възражения относно допустимостта и редовността на исковата молба, като изрично сочи, че същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. По съществото на спора ответникът оспорва предявените искове, като излага следните становища: Ответникът излага, че с протокол №5 от 11.03.1963 г. на ИК на ОбНС – с. Паскалево е определен за купувач С.А.И. на парцел I, пл. №91, кв.4 по плана на с.

Ц., представляващ празно дворно място с площ от 2000 кв.м. Посочва, че с нотариален акт за покупко-продажба №60, том II, дело №438/19.04.1963 г. Е.М.Л. е продал на С.А.И. дворно място с площ от 1830 кв.м., включено в парцел I, кв.4, пл. №91 по плана на с. Ц.. Сочи, че с нотариален акт №30, том V, дело №1375/1989 г. С.А.И. и Е.М.Р. са продали на С.А.И. и Ю.И.С. дворно място с площ от 930 кв.м., представляващо парцел I, пл. №91, кв.4 по дворищнорегулационния план на с. Ц.. Ответникът признава, че след смъртта на наследодателите на ищеца последният е придобил правото на собственост върху имота по наследствено правоприемство. Посочва, че Община Добричка е съставила АЧОС №9427/11.12.2025 г. за идеална част от 590 кв.м. от същия имот, като същата представлявала улица по предходен регулационен план, утвърден със Заповед №2739/20.05.1965 г. Излага, че по разписен лист имотът е записан първоначално на името на С.И.А., а впоследствие на името на О.П.К.. По правните доводи: Ответникът приема за безспорно, че С.А.И. и Ю.И.С. са придобили с нотариален акт №30/1989 г. право на собственост върху имот с площ от 930 кв.м., представляващ УПИ I, пл. №91, кв.4 по плана на с. Ц., както и че след тяхната смърт собственик на този имот е ищецът. Поддържа, че покупко-продажбата има конститутивно действие и легитимира ищеца като собственик на имота с площ от 930 кв.м. Ответникът сочи, че в регулационния план имотът е с площ от 1000 кв.м., като разликата от 70 кв.м. представлява общинска собственост на основание §7, ал.1, т.4 ЗМСМА и §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като представлява част от улица, предадена към парцела по регулационния план, одобрен със Заповед №221/14.09.1990 г

Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът С. С. А. е наследник на С.А.И. и Ю.И.С./Иванова, като за удостоверяване наследственото правоприемство е представено удостоверение за наследници№ ГРАО 2417/30.07.24г. на община Добричка.

С нотариален акт №30, том V, дело №1375/1989 г. С.А.И. и Е.М.Р. са продали на С.А.И. и Ю.И.С. дворно място с площ от 930 кв.м., представляващо парцел I, пл. №91, кв.4 по дворищнорегулационния план на с. Ц..

Ответникът не оспорва, че след смъртта на С.А.И. и Ю.И.С. ищецът е придобил правото на собственост върху този имот въз основа на наследствено правоприемство.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост №9427/11.12.2025 г., вписан в Службата по вписванията – Добрич с акт №175, том XXVI, вх. рег.

№10950/16.12.2025 г. Съставеният акт удостоверява твърдяно от Община Добричка право на собственост върху идеална част с площ 590 кв.м. от имота, предмет на спора.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на ответника адв. Д. Д. изрично заявява, че общината признава собствеността на ищцовата страна върху процесните 590 кв.м., като посочва, че актът за общинска собственост е съставен неправилно въз основа на стар план и че съставянето на акта не правопоражда собственост. Същевременно ответникът поддържа възражение относно разликата между площта от 930 кв.м., посочена в нотариалния акт, и площта на имота по действащия регулационен план.

По делото е прието заключение на съдебно-геодезическата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Й. К. К., инженер по геодезия, фотограметрия и картография.

2

Вещото лице е извършило проучване в СГКК – Добрич и Община Добрич, проучило е наличните архивни планове в Геокартфонда, графичните и текстови материали, извлякло е необходимата информация в цифров вид чрез КАИС и е изготвило комбинирани скици.

По първата поставена задача вещото лице е установило, че имотът, описан в нотариален акт №30, том V, дело №1375/1989 г., съответства на УПИ I91 от кв.4 по плана на с. Ц., утвърден със заповеди №2738 и №2739 от 20.05.1952 г., с площ по цифрово измерване 893 кв.м., при граници от запад и юг – улици, от изток – УПИ VIII-91, и от север – земеделски земи.

По действащия регулационен план на с. Ц., одобрен със заповед №221/14.09.1990 г., съответният имот е обозначен като УПИ I-58, кв.4, с площ по цифрово измерване 1031 кв.м., при граници от запад и юг – улици, от изток – УПИ II-59, и от север – земеделски земи.

Вещото лице е приело, че двата имота имат частична идентичност и са отразени на комбинираната скица – приложение №4.

По отношение на разликата между площта по нотариалния акт – 930 кв.м., и площта от 893 кв.м., определена чрез цифровия модел на регулационния план от 1952 г., експертът е посочил, че разликата се дължи на различната точност на използваните през годините методи на измерване.

Разликата между площта по регулационния план от 1952 г. и тази по плана от 1990 г. вещото лице свързва с изместването на източната граница на УПИ I-91 в източна посока – в северната част с 2,04 м., а в южната част с 2,96 м.

От съществено значение за спора е заключението на вещото лице по задача №4.

В него е посочено, че процесната част от 590 кв.м. е идеална част от УПИ I-58, кв.4.

В този УПИ са включени части от имоти от кадастралната основа от 1947 г., послужила за изработването на регулационния план, утвърден със заповеди №2738 и №2739 от 20.05.1952 г., както следва: от ПИ №91 – 408 кв.м.; от ПИ №92 – 191 кв.м.; от път – 432 кв.м.

№5, на която са отразени имотните граници по предходния регулационен план.

В съдебното заседание вещото лице допълнително е разяснило, че при наслагване на плановете може да се установи връзката между стария имот №91 и действащия УПИ I-58.

Вещото лице е посочило, че отразеният в кадастралната основа от 1947 г. път представлява път на място, а не улица по регулация, като не са открити данни за проведена улична регулация и отчуждаване, които да са довели до промяна на собствеността от частна в държавна или общинска.

Експертът е заявил, че от гледна точка на устройственото планиране не са налице данни вътрешните пътища около имота да са били улици по регулация.

При изслушването си в съдебното заседание от 14.09.2026 г. вещото лице изрично е посочило: парцел I-91 по плана от 1952 г. е с площ 893 кв.м. по извършеното цифрово измерване; парцел I-58 по плана от 1990 г. е с площ 1031 кв.м. по цифровото измерване; пътят, който обикаля южно и западно около кадастралния имот №91, не е път, предвиден за улична регулация; няма данни за проведена улична регулация и отчуждаване, които да са довели до промяна на собствеността от частна в държавна или общинска; процесният имот I-91 и действащият I-58 са свързани по кадастралните и регулационните планове.

Заключението е прието от съда като компетентно, обосновано и непротиворечиво.

Страните не са направили възражения срещу него и не са поискали допълнителна или повторна експертиза.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото то е изготвено след непосредствено проучване на архивните планове, материалите в общината, материалите от Геокартфонда и данните от кадастралната система, а направените изводи са мотивирани и подкрепени с графични приложения.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени 3 доказателства, се налагат следните правни изводи:

Съдът квалифицира предявените искове, както следва:

-По главния иск: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Община Добричка, че същата не е собственик на идеална част с площ от 590 кв.м. от УПИ I, пл. №58, кв.4 по регулационния план на ***, ***, целият с площ от 1000 кв.м. Предмет на установяване по този иск е несъществуването на твърдяното от ответника право на собственост върху посочената част от недвижимия имот. Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявяване на иска, както и твърдените от него факти, от които извежда собственото си право и несъществуването на правото на собственост на ответника.

Ответникът следва да установи фактите, от които черпи собственото си право на собственост върху спорната част от имота.

-По евентуалния иск: При условие на отхвърляне на отрицателния установителен иск е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 от ЗС, за признаване за установено по отношение на Община Добричка, че С. С. А. е собственик на идеална част с площ от 590 кв.м. от УПИ I, пл. №58, кв.4 по регулационния план на ***, ***, на основание придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Предмет на установяване по този иск е съществуването на право на собственост на ищеца върху спорната част от недвижимия имот, придобито чрез упражняване на непрекъснато, явно и несъмнено владение с намерение за своене за изискуемия от закона срок.

Предявените искове са процесуално допустими.

Предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от наличието на правен интерес, който е налице, когато ответникът оспорва правото на собственост на ищеца или претендира самостоятелно право върху същия имот. В настоящия случай правният интерес на ищеца произтича от съставения от Община Добричка Акт за частна общинска собственост №9427/11.12.2025 г., с който ответникът се легитимира като собственик на част от имота, предмет на спора.