Решение № 49 от 26.02.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Добрич, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500572 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба на Д. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. *** и Т. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. ***, срещу решение № 48/27.05.2025г. по гр.д.

№ 35/2022г. по описа на Районен съд – Тервел, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу К. Д. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул.

*** и Т. Н. П. с ЕГН ********** от с. К., общ. Т., ул. ***, обективно и субективно съединени в условията на евентуалност: - главни искове на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността до размера на дела от наследството на всяка една от ищците /а именно по 1/3 идеална част от всеки един от първите два имота, и съответно по 1/6 идеална част от третия имот за всяка ищца/ поради противоречие на добрите нрави на три договора за продажба на земеделски земи - ПИ с идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Т., с площ от 38,063 дка, трета категория; ПИ с идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Т., с площ от 14,704 дка., пета категория и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Т., с площ от 5,501дка, пета категория, обективирани в нотариален акт № ***г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС, сключени между наследодателя на ищците Д. К. П. и Т. Н. П. като продавачи и ответника К. Д. И. като купувач; евентуални искове на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 30 от ЗН за прогласяване нищожността до размера на дела от наследството 1 на всяка една от ищците /а именно по 1/3 идеална част от всеки един от първите два имота, и съответно по 1/6 идеална част от третия имот за всяка ищца/ на горните договори поради това, че чрез сделката се прикрива дарение, което представлява симулативна сделка; - евентуални искове на основание чл.

26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността до размера на дела от наследството на всяка една от ищците /а именно по 1/3 идеална част от всеки един от първите два имота, и съответно по 1/6 идеална част от третия имот за всяка ищца/ на горните договори поради липса на съгласие; - евентуални искове на основание чл. 27 от ЗЗД за унищожаване до размера на дела от наследството на всяка една от ищците /а именно по 1/3 идеална част от всеки един от първите два имота, и съответно по 1/6 идеална част от третия имот за всяка ищца/ на сделките като сключени при крайна нужда; - евентуални искове на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаването до размера на дела от наследството на всяка една от ищците /а именно по 1/3 идеална част от всеки един от първите два имота, и съответно по 1/6 идеална част от третия имот за всяка ищца/ на сделките като сключени от продавача Д. К. П. като дееспособно лице, което при сключването им не е могло да разбира или ръководи действията си, както и са осъдени Д. Д. К. и Т. Д. Т. солидарно да заплатят разноски по водене на делото в размер на 6594,89 лв. на К. Д. И. и в размер на 1000 лв. на Т. Н. П..

Въззивниците излагат доводи решението да е неправилно, немотивирано, необосновано и незаконосъобразно постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон и претендират отмяната му с постановяване на нов по съществото на спора съдебен акт от въззивния съд за уважаване на претенциите по главните искове на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, евентуално по съединените такива на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 (всъщност предл. 5) вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, чл. 27, предл. последно от ЗЗД, чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата си възразяват срещу приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност и направени правни изводи, като несъответни на заявените в исковата молба твърдения (някои от които останали необсъдени), на съвкупността от писмени и гласни доказателства и експертизи за релевантните по спора обстоятелства, поради допуснати нарушения на процесуалния закон за тяхното събиране, оценка на достоверността и доказателствената им стойност, както и грешки на съда при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на правни норми и норми от неюридически характер, а именно на правилата на формалната логика. Сочи се необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неанализиране на свидетелските показания в тяхната съвкупност и неотчитане на противоречията в тях, немотивирана и неправилна оценка на приетите по делото заключения на вещи лица и неправилно тълкуване и приложение на законови разпоредби по спорните по делото въпроси за това накърнени ли са при сключване на договорите за продажба на земеделски земи добрите нрави поради нееквивалентност на 2 престациите и във връзка с установените конкретни обстоятелства при сключване на сделките между пациент и завеждащия отделението, в което се лекува, които сочели, че купувачът се възползвал от болестното състояние и недостига на парични средства у продавача; налице ли е скрито дарение на имотите, предвид незначителната продажна цена и намерението ищците да бъдат лишени от наследството на баща си; доказана ли е липса на съгласие за сключването на договора, поради утежненото здравословно състояние на продавача, предвид и единичната съдебно-психиатрична експертиза, с оспорване цененето на тричленната такава; сключени ли са договорите в състояние на крайна нужда или от продавач, който при договарянето не е разбирал свойството и значението на извършваното правно действие поради болест и под въздействие на приемани медикаменти при провеждано лечение.

Въззиваемата страна К. Д. И. в писмен отговор счита, че обжалваното решение, по подробни аргументи, не страда от сочените пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Въззиваемата страна Т. Н. П. изразява становище в откритото заседание за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена на 24.06.2025г., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 11.06.2025г., от страни в първоинстанционното производство с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение, чрез упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, след отстраняване на нередовността й, поради което е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното в цялост решение, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Тервел, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Въз основа доводите на страните и събраните доказателства въззивният съд обосновава следните фактически констатации и правни изводи:

Подадена е искова молба, с която Д. Д. К. и Т. Д. Т. са предявили срещу К. Д. И. и Т. Н. П. главни искове на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие на добрите нрави на три договора за продажба на земеделски земи, обективирани в нотариален акт № 3

***г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС, сключени между наследодателя на ищците Д. К. П. като продавач, респ. между него и Т. Н. П. като продавачи и ответника К. Д. И. като купувач; евентуални искове на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 30 от ЗН за прогласяване нищожността на горните договори поради относителна симулативност (привдни) и установяване на прикритото с тях дарение; евентуални искове на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите поради липса на съгласие; евентуални искове на основание чл. 27 вр. чл. 33 от ЗЗД за унищожаване на сделките като сключени при крайна нужда и евентуални искове на основание чл. 27 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаването им като сключени от продавача Д. К. П. като дееспособно лице, което при сключването им не е могло да разбира или ръководи действията си, поради това, че доказателството за недееспособността на продавача произлиза от самата сделка, всички до размера на дела от наследството на всяка от ищците, а именно по 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. Т., с площ от 38,063 дка, трета категория и от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ.

Т., с площ от 14,704 дка, пета категория, и по 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. Т., с площ от 5,501 дка, пета категория.

В исковата молба и уточняващата я молба с вх.№ 6354/29.09.2025г. ищците посочили са, че са наследници (дъщери) на Д. К. П., който починал на ***г. следствие бързо протекло онкологично заболяване в Онкологична болница гр. Варна (СБАЛОЗ) с диагноза *** и лекуващ лекар д-р К. Д. И.. В крайната фаза на заболяването и по-малко от два месеца преди смъртта му – на ***г., наследодателят им сключил договори за покупко-продажба на три свои недвижими имота - земеделски земи в с. К., общ. Т. - ПИ с идентификатор *** с площ от 38,063 дка, трета категория, ПИ с идентификатор *** с площ от 14,704 дка, пета категория и ПИ с идентификатор *** с площ от 5,501 дка, пета категория. Първите два имота били придобити по наследство от Д. К. П. преди брака му с Т. Н. П., а третият бил придобит по сключен по време на брака им договор за делба на също наследствен имот срещу плащане на уравнение. Така всяка от двете ищци била призована към наследяване по закон след смъртта на баща си до размера от 1/3 ид.част от първите два имота и 1/6 ид.част от третия имот.

Договорите за продажба от ***г. били сключени в противоречие на добрите нрави (по главните искове) - при цена, която била приблизително равна на данъчната оценка на всеки от имотите и в пъти по-ниска от реалната им пазарна цена, на практика при липса на престация и при морална недопустимост, тъй като купувачът бил лекуващ лекар на продавача, който бил добре запознат с възможностите на пациента си да взема адекватни решения, да осмисля правните си действия и да може да се грижи за своите интереси, предвид напредналия стадий на тежко протичащото заболяване, повлияването от медикаменти, лесната внушаемост и обърканост, както и 4 изключителното му доверие към лекаря и сляпата му надежда за щастлив изход. Нямало как наследодателят на ищците, който бил добре професионално запознат (като земеделски производител) с актуалните пазарни цени на земеделските имоти в района, да вземе решение да продаде земите си на символични цени.

Договорите били нищожни като привидни, в прикриване на дарение, тъй като уговорената продажна цена била неколкократно по-ниска от пазарната стойност на имотите и поради намерението на ответниците за лишаване на ищците от наследството от баща им.

Договорите били нищожни поради липса на съгласие, тъй като продавачът бил поставен под медикаментозно влияние, евентуална интоксикация по време на сключване на сделките, поради което не бил в състояние да разбира в пълен обем и критично смисъла и значението на извършеното, бил податлив на внушения.

Договорите били унищожаеми, като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Това било видно от самите крайно неизгодни условия на договора. Върху волята му бил упражнен сериозен натиск, че трябва да изпълни свои задължения към трети лица (към лекари, към здравната система, за животоспасяващо лечение), така щото да изпита остър недостиг на средства, при положение, че на 09.04.2021г. е продал имот и би следвало да разполага с достатъчно средства. Внушеното нововъзникнало имуществено притеснение било внезапно, неотложно, неизбежно за запазване на здравето и при зависимост от купувача – лекуващия лекар.