Решение № 531 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300502567 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. К. от гр.*** против Решение № 3097/ 09.07.2024г. постановено по гр.д.№1876/ 24г. на ПРС – ХVІ гр.с., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на К. Й. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, сумата от общо 7 774, 43 лева- главница, представляваща възнаграждение по чл. 5 ал. 1 от рамков договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022 г., която сума се дължи за извършено процесуално представителство по 17 броя граждански производства, образувани пред Районен съд Пловдив, както следва: по гр. дело № 12637/ 2022 г.- сумата от 600 лева; по гр. дело № 12638/ 2022 г.- 760 лева; по гр. дело № 12654/ 2022 г.- 314, 29 лева; по гр. дело № 12657/ 2022 г.- 400 лева; по гр. дело № 12662/ 2022 г.- 500, 14 лева; по гр. дело № 1363/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1372/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1385/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6389/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6390/ 2023 г.- 400 лева и по В. частно гр. дело № 1637/ 2023 г. на Окръжен съд- Пловдив- 400 лева; по гр. дело № 6391/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6393/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6394/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6395/ 2023 г.400 лева; по гр. дело № 6396/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6397/ 2023 г.- 400 лева и по гр. дело № 6398/ 2023 г.- също 400 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 310, 97 лева, съобразно уважения размер на иска.По аналогични на отговора по исковата молба по 1 чл.131 ГПК доводи и възражения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

Постъпил писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна К. Й. К., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с иск от К. Й..К. с посочен съдебен адрес в гр. *** против В. Д..К. за заплащане на сума в общ размер от 7 774,43 лв, въз основа на облигационно договорно правно основание по сключени първоначално Рамков договор за правна защита и съдействие с АД “ Г.“ от 12.07.2022г, а впоследствие нов такъв от 29.11.2022г. между настоящите страни за процесуално представителство, която сума е за претендирани адвокатски възнаграждения на основание чл.38 ЗА по предоставени от ищцата правни услуги за защита и съдействие с оглед реализиране на законни права на ответницата по сключени от последната множество потребителски договори с кредитни институции, предмет на образувани, разгледани и разглеждани множество граждански дела пред съда. Общият брой от 17 граждански дела във връзка с производствата по които се претендира заплащане на адв. възнаграждения от ответника, е описан подробно в първоинстанционното решение в съответствие с искането на ищцата, както следва по гр. дело № 12637/ 2022 г.- сумата от 600 лева; по гр. дело № 12638/ 2022 г.- 760 лева; по гр. дело № 12654/ 2022 г.- 314, 29 лева; по гр. дело № 12657/ 2022 г.- 400 лева; по гр. дело № 12662/ 2022 г.- 500, 14 лева; по гр. дело № 1363/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1372/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1385/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6389/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6390/ 2023 г.- 400 лева и по В. частно гр. дело № 1637/ 2023 г. на Окръжен съд- Пловдив- 400 лева; по гр. дело № 6391/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6393/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6394/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6395/ 2023 г.400 лева; по гр. дело № 6396/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6397/ 2023 г.- 400 лева и по гр. дело № 6398/ 2023 г.- също 400 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендираното заплащане на адв. възнаграждения от ответника се основава на обстоятелствата, че независимо от оттеглените от ответника пълномощия първоначално от АД „Г.“, а в последствие и от ищцата, последната е извършвала процесуални действия по образуваните съдебни производства в изпълнение на постигнатите договорености по рамковите договори, в резултат на което някои от тях приключили с влезли в сила съдебни решения, други останали висящи, а по трети производствата били прекратени,вкл. поради депозиран лично от ответницата отказ от исковете на основание чл.233 ГПК. С оглед на това исковите претенции се основават на клауза /по чл.5/ от сключените с ответницата рамкови договори, че в случай на прекратяване от нейна страна в качеството й на доверител по тях, същата да дължи на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на адвоката за извършен труд съобразно нормативните актове, уреждащи минималните размери на адв. възнаграждения.

Така в насока на заявеното искане от ищцовата страна районният съд е отчел извършените 2 от ищцата процесуални действия по всяко едно от описаните по-горе граждански дела за образуване, изправяне на нередовности във връзка с движението на производството, както и явяване в съдебно заседание и ангажиране на доказателства по някои от тях. Отчетени са оттеглените на датата 20.02.2024г. от ищцата в хода на производството по настоящото дело претенции по две от описаните граждански дела / гр. д. № № 12639/2022г. и 1474/ 2023г./, като с нов опис е посочена висящността по всяко от останалите дела към този момент, тези по които се поддържат исковете , при тези, които е постановено решение, но поради невлизане в сила, възнаграждение не е определено, по тези, по които е определен хонорар в съответните размери, но ищцата не е упражнила или поради оттеглените спрямо нея пълномощия не е във възможност да упражни права по реда на чл.248 ГПК, както и по тези дела, по които ответницата е направила отказ от иска и производството по делото прекратено.

Така от фактическа страна в изложението на обжалвания акт е установено, вкл. по безспорен начин фактическите обстоятелства за наличие на сключен безсрочен рамков договор между страните за ПЗС от 29.11.2022г., както и представеното общо пълномощно за осъществяване на процесуално представителство, във връзка с които ищцата претендира заплащане на процесните възнаграждения в качеството си на довереник от ответницата в качеството на доверител поради прекратяване на договора едностранно от доверителката и дадените във връзка с договора пълномощия със съответно уведомление от 21.09.2023г., за което уведомен също и съда по описаните граждански дела. В тази насока са представени писмени доказателства за водените производства, извършените процесуални действия от ищцата, както и развилите се безспорни обстоятелства във връзка с прекратяване на договора между страните, прекратяване на производствата по делата, вкл. поради отказ от исковете лично от ответницата. Ангажирани са и гласни доказателства/ св. адвокат Д.Г.Б., колега по кантора на ищцата/ относно начина, по който ответницата е станала клиент на кантората, а именно чрез посредник, който посредничил при оформяне на документите, вкл. при рамковия договор и за извършване на необходими фактически действия по заплащане на такси, първоначално без осъществена лична среща между страните по процесния договор, но във връзка с който ответницата получавала отчет. Впоследствие след оттегляне на пълномощията, членовете на кантората не могли да установят контакт с ответницата. От фактическа страна районният съд коректно, последователно и ясно е изложил безспорните между страните обстоятелства, поради което на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част.

Въззивният съд обаче не възприема изводите на районния съд от правна страна, въз основа на които е приет предявеният с правно основание - чл.286 ЗЗД във връзка с чл.36 ЗА иск за основателен.

Действително съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд, което определя договорът за правна защита и съдействие като подвид на договора за поръчка, принципно като двустранен възмезден договор. При стандартния договор договор за правна защита и съдействие адресат на договорното 3 задължение за заплащане на възнаграждение за положения труд като насрещна престация за овъзмездяване във всички случаи е доверителят. Договорът за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1 и сл. ЗА предвижда обаче възможността адвокатът или адвокатът от ЕС да може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на определен кръг лица по определени критерии за това, описани лимитивно в разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, като характерът на договорното правоотношение се определя по взаимна воля на страните по него, доколкото не противоречи на императивни разпоредби на специалния закон – Закона за адвокатурата. В настоящия случай особена хипотеза от гледна точка на категорията лица е тази по чл.38, ал. 1, т.2 ЗА, която има защитен характер спрямо материално затруднените лица , какъвто е настоящия случай и на което съществено основание почива договорната връзка между настоящите страни по предоставената безплатна правна помощ. С оглед спецификата на договора за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1 ЗА, този закон определя с изричната си разпоредба по чл.38, ал.2 ЗА , че в случаите по ал.1 на чл.38 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по размер. В този случай адресат на задължението е насрещната страна по материалното правоотношение на доверителя, във връзка с което адвокатът по безплатната правна помощ осъществява процесуално представителство и правна помощ по договора за правна защита и съдействие. Следователно се намира, че в тази хипотеза на предприета безплатна правна помощ от страна на адвоката или адвоката от ЕС не е налице условие, при което категорията „материално затруднени лица“ овъзмездяват оказаната им правна помощ и съдействие, като водената работа по пълномощие въз основа на такъв договор по чл.38, ал.1 ЗА е на риск от страна на довереника и пряко обусловен от крайния правен резултат по делото, правна последица от който следва да е осъждането на насрещната страна за разноски. С Определение № 43 от 10.02.2022г. по гр.д.№ 2611/2021г. , IV ГО , са разгледани изрично предпоставките, обуславящи правото за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ : 1 / да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв и 2/ в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. В тази насока е и практика на настоящия съд по в.ч.гр.д.№ 632/2025г. по описа на ПОС. В тази насока от Решение № 1126/ 23.01.2020г. по адм.д.№ 5496/ 2019г. , V отд. също така се налага извод, че не е от съществено правно значение дали страна по рамковия договор е адвокатско дружество или преупълномощен от него един или няколко съдружници. В този смисъла Определение № 196 от 13.05.2021г по ч.т.д. № 1541/2020г. на ВКС – ТК.

В настоящия случай освен това ответницата по предявения иск има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП по материалните кредитни правоотношения с кредитодателите й, във връзка с което са се явявали защитими правата й по процесните рамковите договори за правна защита и съдействие, респ. процесния Рамков договор за ПЗС от 29.11.2022г. Следователно се намира, че така договорената клауза по чл.5 от този рамков договор, с която е договорена хипотеза, при която се следва заплащане на възнаграждение на адвоката, дължимо от доверителя по този договор, противоречи пряко на разпоредбата на 4 чл.38, ал.2 ЗА , в противоречие със Закона, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и като такава се намира за нищожна.