Решение № 3429 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3429 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330106740 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Образувано по искова молба на Я. Д., ЕГН **********, срещу С. Г. К., ЕГН **********, П. Г. Г., ЕГН **********, С. Н. Д., ЕГН **********, и Д. Н.

Д., ЕГН **********, с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. ***, обл. П..

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на Дворно незастроено място в с. ***, обл. П., с планоснимачен № *** в кв. * по плана на селото с площ от 700 кв.м., при съседи: М. С., Н. Д. и улица, и Дворно незастроено място в с. ***, обл. П., с планоснимачен № *** в кв. * по плана на селото с площ от 1100 кв.м., при съседи: М. С., Н. Д. и Т. З.. Собствеността върху двата имота първоначално била придобита при равни квоти от лицата М. Н. С. и Н. С. Д., втория явяващ се наследодател на ищцата Я. Д.

/преживяла съпруга/ и на ответниците С. Д. и Д. Д. /двама сина/. За соченото обстоятелство бил съставен Нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност, наследство и отказ от наследство № **, том **, дело № *** от *** г. на *** при ПРС. Посочва се, че на ***г. М. С. продала притежаваната от нея ½ ид.ч. от имотите на Р. Г. - майка и наследодател на ответниците С. К. и П. Г., която продажба била обективирана в Нот. акт № **, том *, дело № *** от *** г. Развити са съображения, че през годините имотите се ползвали от Я. Д. и съпругът й Н. Д. при отглеждане на животни, а след смъртта на последния през *** г. двата имота започнали да се стопанисват от ответниците С. К. и П. Г.. Изтъква се, че между страните не е имало спор относно съсобствеността върху имотите, като дори са се водили 1 разговори за тяхната продажба. Поддържа се от ищцата, че през м. април *** г. тя установила, че С. К. и П. Г. се били снабдили с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ***, нот.дело № *** от *** г. на *** с рег. № ***, с който двамата били признати за собственици на процесните имоти по давност. С исковата молба се оспорват констатациите на нотариуса в цитирания нотариален акт и се оспорва двамата ответниците да са придобили имотите на соченото основание, предвид това, че имотите били ползвани от ищцата и починалия й съпруг до смъртта му през *** г., а ответнцити били започнали да стопанисват имотите едва през *** г. По изложените съображения се моли за допускане до делба на процесните два имота при квоти по 2/12 ид.ч. за Я. Д., С. Д. и Д. Д. и по 3/12 ид.ч. за С. К. и П. Г., както и за отмяна на констативния нотариален акт.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Г.

К. и П. Г. Г. със становище за недопустимост на предявения иск поради това, че липсвало съсобственост между страните. Поддържат, че единствено те са собственици на имотите въз основа на оригинерен способ - придобивна давност, но не и другите съделители - ищцата и ответниците С. и Д. Д.. Сочат, че правото им на собственост е установено с констативен нотариален акт, като в допълнение релевират възражение, че са придобили имотите по давност, поради изтичане на нов 10-годишен срок преди депозиране на исковата молба за делба в съда. По същество оспорват твърденията, че останалите страни или техният наследодател са ползвали имотите, в частност са отглеждали животни в тях. Твърдят, че в продължение на повече от 20 години имотите са били стопанисвани единствено от тяхната майка Р. Г., а впоследствие от тях двамата, като нейни наследници. Твърдят, че е имало устна уговорка между двамата наследодатели на страните за ползването на имотите, като се сочи, че Р. Г. е следвало да получи именно делбените имоти, а Н. Д. бил обезщетен с други имоти. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Постъпил е и общ отговор от С. Д. и Д. Д., със становище за основателност на исковата молба. Не се оспорва изложеното от ищцата относно начина на възникване на съсобствеността между страните.

Потвърждават се твърденията на Я. Д., че тя и общият им наследодател Н. Д., приживе на последния, са отглеждали животни в двата имота, по взаимна уговорка с Р. Г.. Оспорват изложеното в отговора на ответниците С. К. и П. Г., и в частност да е имало уговорка за разпределение на собствеността върху имотите. Изтъкват, че винаги са заплащали данъци за тези имоти. Не били получавали насреща други имоти за компенсация. Молят за уважаване на исковата молба и отмяна на констативния нотариален акт.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че с Нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност, наследство и отказ от наследство № **, том **, дело № *** от *** г. на *** при ПРС, лицата М. Н. С. и Н. С. Д. са били признати за собственици при равни квоти на Дворно незастроено място 2 в с. ***, обл. П., с планоснимачен № *** в кв. * по плана на селото с площ от 700 кв.м., при съседи: М. С., Н. Д. и улица, и Дворно незастроено място в с.

***, обл. П., с планоснимачен № *** в кв. * по плана на селото с площ от 1100 кв.м., при съседи: М. С., Н. Д. и Т. З..

Видно от Нот. акт № **, том *, дело № *** от *** г. на *** при ПРС, М.

С. е продала своята 1/2 ид.ч. от двата имота на дъщеря си Р. Г.. Последната към датата на разпоредителната сделка е била в брак с Г. П. Г., за когото е прието за безспорно между страните, че е починал преди съпругата си.

Наследници на Р. Г., поч. на *** г., и Г. Г. са техните деца – настоящи ответници П. Г. и С. К., всеки от които наследява по 1/2 ид.ч. от оставеното от двамата наследство, вкл. и недвижимите имоти в същото, на основание чл. 5 ЗН. Н. Д. също е починал /на дата ***./, като е оставил наследници по закон преживялата си съпруга Я. Д. и двамата си сина С. Д. и Д. Д., всеки от които на основание съответно чл. 9 ЗН и чл. 5 ЗН получава по равни части – по 1/3 ид.ч. от оставеното в наследство имущество.

Спорът между страните по делото се концентрира върху възражението на ответниците П. Г. и С. К., че двамата са придобили процесните имоти по давност, което твърдение се оспорва от останалите страни. В тази насока са представени писмени доказателства, изискано е копие от нотариално дело и са разпитани общо четирима свидетели – Л. А. и К. Р. по инициатива на ищцата и И. Х. и П. П.-Г. по инициатива на ответниците Г. и К..

С Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ***, нот.дело № *** от *** г. на *** Т. К. с рег. № ***, копие от който е представен с исковата молба, П. Г. и С. К. са признати за собственици по наследство и давност на процесните два имота. В тази връзка е изискано и нот.дело № *** по описа за *** г. на*** К., като по настоящото дело са постъпили копия на нотариалния акт и на протокола относно извършените от нотариуса действия, вкл. и разпит на трима свидетели, с оглед на което е и издаден констативния акт. При това положение се прави положителен извод за законосъобразното съставянето на въпросния акт, легитимиращ П. Г. и С.

К. като единствени собственици на процесните незастроени поземлени имоти.

Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

За оборване легитимиращото действие на процесния констативния нотариален акт ищцата е ангажирала гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л. А. и К. Р.. Първият твърди, че до лятото на *** г. периодично, през няколко години, е бил воден от Н. Д. – наследодателя на Я. Д. и С. и Д.

Д.и, в имот в с. *** – наследствен на Н. Д., където последният водел свои животни за паша и косял сено. Св. бил заведен там в качеството му на ***.

3

Посочва още, че в местото имало плодни дръвчета и колове с тел, служещи за частична ограда. Другият свидетел К. Р. заявява, че през годините, още от дете, той и баща му са помагали на Н. Д. при косенето и събирането на сено от негов имот, представляващ поляна, ливада в с. ***, до ***. Последно това се било случило през *** г. Твърди да няма ограда около имота, както и че навремето било крушова градина.

Разпитани са по инициатива на ответниците Г. и К. също двама свидетели – И. Х. и П.П.-Г.. Първият заявява, че е запознат с наличието на наследствен имот на двамата ответници в с. ***, както и че този имот е следвало да остане на Р. Г. – майка на П. и С.. Последното било споделено на свидетеля от С. С. - брата на Р. и вуйчо на П. и С.. Свидетелят твърди да е запознат с имота, като изрично заявява, че е не е виждал да има животни в него, когато е минавал покрай имота, което е правил през различно време от годината. Посочва, че тревата в имота се косяла от С. С.. Вторият свидетел П.

П.-Г., съпруга на П. Г., заявява, че по нейни преки впечатления имотът в с.

*** се стопанисвал само от Р. Г. още от *** г. до смъртта й през ***г., като след това ежегодно се посещавал и поддържал от П. Г. и сестра му С..

Свидетелката била запозната с постигнати уговорки в семейството на съпруга си, вкл. и с Н. Д., че имотът ще остане само за Р. Г.. Тези уговорки били още от *** – *** г. Изтъква, че П. Г. заплащал данъците за имота, като разговори за продажба на имота не били водени с никого, нито била поддържана връзка с Я. Д. по повод на имота.

След анализ на показанията на разпитаните свидетели, съдът намира за недоказано оспорването от страна на ищцата на констативния нотариален акт, легитимиращ П. Г. и С. К. за собственици на имотите.

Свидетелят Л. А. посочва, че в имота, който е посещавал, имало плодни дървета и колове с тел за ограда, което не се споменава от другите свидетели.

Предвид пък отсъствието на постройки в някой от двата имота и липсата на ограждения на имотите, нелогично звучи казаното от свидетеля А., че Н. Д. отглеждал в тези имоти по няколко на брой крави и кози през целия летен сезон, а зимата ги прибирал в с. ***, където живеел. Последното се разминава и с твърденията на ищцата, която в първото по делото заседание уточнява, че имотите са се ползвали за събиране на сено и паша на животните, без там да са били отглеждани те. Изложеното от свидетелите на ищцата пък противоречи на показанията на свидетелите на ответниците Г. и К., които заявяват, че никога не са виждали в имотите да се отглеждат животни или да се коси сено. Доколкото липсват основания да се даде превес на едните показания за сметка на другите, относно ползването на имота от Н. Д. по описания в исковата молба начин, то установяването на посочения и твърдян от ищцата положителен факт съдът намира за недоказано.

Противно на горното, от ангажираните от ответниците П. Г. и С. К. гласни доказателства се потвърждават констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост. В тази насока следва да се отбележи, че и според двамата свидетели И. Х. и П. П.-Г. са били налични уговорки в семейството на страните, още приживе на Н. Д. и Р. Г., че процесните имоти ще останат за последната. И двамата също така заявяват, че 4 имотите са се ползвали от Р. Г. още от около *** г. насам, а впоследствие и от нейните наследници. Следователно като е упражнявала фактическа власт върху имотите до смъртта си през *** г. Р. Г., а и след това двете й деца П. Г. и С. К., са владели имотите изключителни само за себе си, тъй като са били със съзнанието, че същите ще останат в техния патримониум поради наличие на предварителни уговорки в този смисъл още между наследодателите на страните. За това свидетелства и обстоятелството, че констативния нотариален акт е съставен дори преди смъртта на Н. Д.. По делото пък не се събраха категорични доказателства установяващи, че Н. Д. и съпругата му са ползвали изобщо някога конкретните процесни имоти, нито пък Н. Д. или наследниците му да са заплащали данъци за тях. Не се установи и да са водени разговори за управлението или разпореждането с имотите между наследниците на Н. Д. и Р. Г.. Налице са единствено данни от показанията на И. Х. и П. П.-Г., че имотите се стопанисват от П. Г. и сестра му С., и преди това от тяхната майка, които са плащали и дължимите за имотите данъци, а ползването на имотите е било със съзнанието, че те са единствени собственици предвид налични уговорки с Н. Д. в този смисъл, т.е. налице е и манифестиране на намерението за владение на целия имот пред другия съсобственик. Не се установява и съсобственикът по констативния нотариален акт от *** г., след въпросните договорености, да е оспорвал или препятствал по някакъв начин владението на имотите от страна на Р. Г. и нейните наследници. Следователно владението им е било явно, непрекъснато и необезпокоявано.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ce7ed17-0ad1-4a90-aaac-0f8dcf295544