Решение № 9140 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9140 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110144321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу Н. Г. И. /ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 1000.00 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски креди № 470052/19.11.2020 г, сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия от 26.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.03.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 170.10 лева – договорна лихва за периода 03.12.2020г. – 09.09.2021 г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 370.00 лева – мораторна лихва за периода 04.12.2020г. – 31.03.2022г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 26.08.2021 г., за която цесия длъжникът бил уведомен.

Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била отпусната сумата от 1000.00 лева със задължение да я върне на 21 равни месечни вноски с падеж на всяко 9- 1 то число на месеца, с последна погасителна вноска на 09.09.2021 г. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17261/2022г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства и прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.

Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор.

Оспорва претенции по основание и размер първо като недопустими с довод, че кредиторът предоставя кредит, без да има лиценз за това, а също и като неоснователни.

Неоснователността е обоснова с твърдения, че не е уведомен за извършената цесия, че това уведомяване не може да стана с връчване на препис от исковата молба. Възразява срещу действителността на договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10-12 и т. 20 ЗПК. Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи с оглед прекомерно високия ГЛП и ГПР. Оспорва като нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави клаузата за неустойка. Възразява, че вземането е платено на два пъти – на 19.11.2020г. и на 22.12.2020г. Представя доказателства.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит 470052/19.11.2020г., от който се установява, че „Сити Кеш“ ООД и Н. Г. И. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1000.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на двадесет и една месечни вноски, считано от 03.12.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 201.26 лева. Предвидено било, че ако в срок до три дни след подписване на договора /чл.8 от договора/, заемополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение /според чл. 6 заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция/ дължи неустойка в изначално определен размер от 1108.74 лева, платима разсрочено на двадесет и една равни вноски и на падежа на вноската за погасяване на главницата и договорната лихва.

Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021г. и извлечение от Приложение № 1 към него от 20.09.2021г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Осъщественото прехвърляне на вземанията по приложението е потвърдено с нарочно изявление от цедента, който е издал и пълномощно на цесионера, по силата на което последният имал право да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Приложено е уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до Н. Г. И.

2 за извършената цесия, като няма данни същото да е било връчено на адресата преди завеждане на производството, но същото е част от книжата по делото като приложение към исковата молба, връчено на насрещната страна лично.

Спорен е размера на дълга с оглед възражението на ответната страна, че същият е изцяло погасен с извършените от ответницата плащания по договора и възражението, че същият и отделни негови клаузи се явяват нищожни, в частност клаузата за неустойка за обезпечаване на заема.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума в размер на 1000.00 лева е била получена от заемополучателя при подписването на договора на 19.11.2020г.; заемателката е извършвала плащания по договора в общ размер от 225.00 лева, както следва: 110.00 лева на 19.11.2020г., 115.00 лева на 23.12.2020г.; така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения по следните пера: неустойка по първа, втора и част от трета вноска в общ размер на погашението от 193.84 лева, договорна лихва по първа и втора вноска в общ размер на погашението от 31.16 лева; непогасен остатък от заема възлиза на 1000.00 лева главница и 170.10 лева договорна лихва, като е посочено, че сумата от 914.90 лева остатък от неустойка не се претендира; изчислено е обезщетението за забава за периода 04.12.2020г.-10.11.2022г. върху главницата в размер на 164.95 лева;

ГПР по договора възлиза на 49.65%, а при включен в него разход по договора под формата на неустойка ГПР би бил 711.707%; при отнасяне на постъпилите плащания към неустойката вземането възлиза на 1000.00 лева главница и 170.10 лева договорна лихва; при неотнасяне на постъпилите плащания към неустойката, вземанията възлизат на 866.19 лева главница и 110.07 лева лихва; ако възнаградителната лихва се изчислява в размера на законната, то би възлизала на сумата от 50.22 лева.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Н. Г. И. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на 3 неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/, поради което релевираното възражение за недопустимост на иска се явява неоснователно. Лиценз за банкова дейност не е необходим, защото заемодателят е финансова институция, а не банкова. При все това, заемодателят е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер от 225.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва, още повече, че плащанията са правени след падежа на вноските по утвърдения погасителен план при допуснати продължителни по време просрочия, поради което неизправната страна е била задължена към кредитора за лихви за забава, т.е. част от заплатената сума покрива закъснителни лихви.

Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца.

Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството. По изложените мотиви остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл.

Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.

11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията 4 на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:

Представеният договор за потребителски кредит от 19.11.2020г. е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция от 26.02.2019 г./.

В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 – вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.