Решение № 16 от 18.01.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Дупница, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й. К. К. с ЕГН:**********с постоянен адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил,ул.“***, против Наказателно постановление № 23-0348-000570 от 11.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание, , глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него адвокат С.,който поддържа депозираната жалба, и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока и твърди,че екземпляра от акта за установяване на административно нарушение,връчен на жалбоподателя е нечетлив.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

На 19.06.2023 г.,около 16.00 часа, в с.***,община Дупница,област Кюстендил,по ул.“Свети И. Рилски“ в посока ул.“Христо Ботев“, жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка „***“, с рег.№***, собственост на фирма „Евро 2012“ЕООД, със седалище гр.София,насочвайки се по неасфалтиран път,като го изоставя .При направена справка с 1

РСОД се установява,че водача е неправоспособен, че водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. За така констатираното нарушение свидетелят В. Й. С. в присъствието на св. Е. В. Г. съставил АУАН № 132669 на водача за това, че управлява горепосочения автомобил без да притежава СУМПС, установено с техническо средство РСОД. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя, който получил екземпляр от същия без възражения по него. Въз основа на така съставения на водача АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление №23-0348-000570 от 11.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание, глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Г.,тъй като същите са обективни логични,безпротиворечи и дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото. Видно от показанията на тези свидетели, че на посочената дата и час в АУАН и издаденото въз основа на него НП, в село *** са забелязали микробус,управляван от жалбоподателя.Подали са му сигнал за спиране, но той е продължил движението си по черен път.Загубили го за около 15 секунди,поради естеството на терена,но после го проследили, и установили буса спрян без водач, но и двамата свидетели са категорични ,че буса е бил управляван от жалбоподателя.В последствие на място започнали да идват разни лица,които твърдели,че са управлявали буса.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателря е изначално неправоспособен водач, поради която причина не разполага с издадено СУМПС. Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение правилно е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена 2 в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , който визира няколко частни случая, в това число управление на МПС от неправоспособен водач. Обстоятелството, че тази разпоредба включва описание на нарушението, не променя характера й на санкционна доколкото, както бе посочено, общото правило за поведение се съдържа в чл. 150 от ЗДвП.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 19.06.2023 г.,около 16.00 часа, в с.***,община Дупница,област Кюстендил,по ул.“Свети И. Рилски“ в посока ул.“Христо Ботев“, жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка „***“, с рег.

№***, собственост на фирма „Евро 2012“ЕООД, със седалище гр.София,насочвайки се по неасфалтиран път,като го изоставя .При направена справка с РСОД се установява,че водача е неправоспособен, че водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

В тази насока са показанията на разпитаните свидетели,които са категорични, че при направената справка било установено, че водачът не притежава СУМПС.

При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т.

2 от ЗДвП.

Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с безопасността и сигурността на транспорта. По отношение на размера на наложената глоба съдът намира, че административнонаказващият орган правилно го е определил.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Действително връчения на жалбоподателя препис от АУАН, изготвен под индиго, е трудно четлив, а на места дори - нечетлив, но това не променя факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Актът е връчен лично на жалбоподеля на 19.06.2023 г., като самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр,или в последствие да е поискал да му бъде връчен такъв.

Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното 3 производство. Поради това и съдът приема, че връчването на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е "обвинен". В този смисъл е и практиката на съдилищата: Решение № 1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015 г. по описа на АдмСБургас, Решение № 104/17.02.2012 г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0348-000570 от 11.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на от Й. К. К. с ЕГН:**********с постоянен адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил,ул.“***,на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание, , глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4