Решение № 4628 от 15.10.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 514/2026
- Вид
- Решение № 4628
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Петър Вунов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 и ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 и ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 50 · Закон за защита на животните
- чл. 7 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 4628
Хасково, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕТЪР ВУНОВ
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700514 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д. Т. И. от [населено място] против Предписание № 628 от 24.04.2026 г., издадено от д-р Т. Д. на длъжност началник отдел „*********“ (**) при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Най-напред се твърди, че ответникът нямал правомощие да издава предписания на граждани, които не били обекти на ветеринарномедицински контрол и нямали никакви задължения по Наредба № 4 от 1.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност (Наредбата), вкл. и по чл. 21 от същата. В предписанието не било описано какво нарушение извършила жалбоподателката и коя правна норма нарушила. На следващо място се сочи, че макар в хода на административното производство да била поканена и да дала обяснения, тя не била уведомена за съдържанието на сигнала, въз основа на който започнала проверката, и нямала възможност да се защити по същество, тъй като не знаела какво точно нарушение се твърдяло. Поддържа се още, че действала в съответствие с чл. 7 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), като предписанието било издадено в резултат на неин сигнал за животно в беда, което представлявало неправомерно насочване на административна принуда срещу гражданин.
Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното предписание, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел ЗЖ при ОДБХ - Хасково (д-р Т. Д.), чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ц. Ч., я оспорва като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Със сигнал рег. № 329/31.03.2026 г. от С. М. и д-р Я. С. до Директора на ОБДХ – Хасково е поискано да бъде извършена проверка относно спазването на Наредбата от Д. Т. И. във връзка с няколко случая, при които кучета, собственост на Община Хасково, били залавяни от районите им на местообитание от жалбоподателката и били водени с нелицензирано за транспорт на животни превозно средство в различни ветеринарни лечебни заведения на територията на област Хасково.
Със заповед № 915/08.04.2026 г. на Директора на ОБДХ – Хасково е определена комисия в състав: 1. д-р Т. Д. и 2. д-р Г. И., която да извърши проверка във връзка с горепосочения сигнал.
От определената комисия е съставен констативен протокол № 611/22.04.2026 г., в който е обективирано изявление от Д. Т. И. при проведената среща във връзка със заповед № 915/08.04.2026 г.
В административната преписка се съдържа и подробно писмено обяснение вх. № II-2298/22.04.2026 г. от жалбоподателката.
В оспореното предписание е посочено, че при извършената проверка на Д. Т. И. относно подадения сигнал за неспазване на Наредбата е констатирано следното нарушение, а именно: няма договор с общината за поемане на грижите за върнатите по места кучета, съгласно чл. 21 от Наредбата. Поради това и на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедиицинската дейност (ЗВМД) е даденото следното указание: Да се предприемат мерки за отстраняване на описаните несъответствия, със срок до 22.10.2026 г.
В хода на съдебното производство от ответника са представени и преписки в ОБДХ – Хасково, образувани по сигнали от Д. Т. И. за извършени нарушения от служители на Приюта за безстопанствени кучета [населено място].
При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗВМД и представените по делото Заповед № РД11-1945/24.08.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и длъжностна характеристика за длъжността началник отдел ЗЖ при ОДБХ.
Следователно, в случая не се установява поддържаното от жалбоподателката основание за прогласяване нищожността на оспореното предписание.
Същото е обективирано в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Дали изложените мотиви отговарят на действително положение е въпрос, свързан с преценката за материалната законосъобразност на обжалвания акт. Тук е уместно да се отбележи и че мотивите му могат да бъдат извлечени и от други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, а именно тези от извършената проверка, в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
При това положение наведеното в жалбата оплакване за неспазване на установената форма се явява неоснователно.
На следващо място не се установява при издаването на процесния акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като направените в тази връзка възражения не могат да бъдат споделени. В случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото предписанието е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая според органа и събиране на относимите доказателства в тази връзка. Не е налице нарушение на чл. 34 АПК, тъй като от представения констативен протокол е видно, че във връзка със заповед № 915/08.04.2026 г. на Директора на ОБДХ – Хасково е била проведена среща с жалбоподателката, на която е изразила устно становището си, а в последствие е подала и подробни писмени обяснения. От тях може да се направи обоснован извод, че тя е била наясно с твърденията в сигнала. Дори и да се приеме, че не ѝ е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието му, това не представлява съществено процесуално нарушение, което да е засегнало в значителна степен правото на защита, тъй като тя е могла да изрази становище и да атакува акта в съдебното производство, което е и действително сторено.
В този ред на мисли, не е налице и твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.
Според настоящия съдебен състав, обаче оспореното предписание не е в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата граждани и организации за защита на животните могат да заявят писмено в съответната община желанието си за поемане на грижите за върнатите по места кучета. Те са длъжни да: 1. подпишат декларации по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ; 2. обезпаразитяват на всеки три месеца и реваксинират срещу бяс веднъж годишно върнатите по места кучета и да съхраняват паспортите им; 3. спазват изискванията по чл. 50 ЗЗЖ.
На първо място трябва да се посочи, че от текста на приложимата разпоредба следва, че на гражданите е предоставена възможност, а не е създадено задължение, да поемат грижите за върнатите по места кучета, ако имат желание за това. Това е така, защото употребеният в наредбата израз „могат да заявят“ има диспозитивен, а не императивен характер. Ако целта на законодателя бе на лицата, които извършват фактически действия по залавяне, преместване, транспортиране, лечение или настаняване на върнати по места кучета, на бъдат вменени задълженията по цитираната правна норма, в какъвто смисъл са доводите на ответника в представените писмени бележки, то би използвал думите „трябва“, „следва“, „са длъжни“, или пък друг равнозначен израз.
На второ място следва да се има предвид, че нито в ЗЗЖ, нито в Наредбата е предвидено задължение за сключване на договор с общината от гражданите, които са поели грижите за върнатите по места кучета. Както се посочи вече, те са длъжни само да подпишат декларации по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ; да ги обезпаразитяват на всеки три месеца и реваксинират срещу бяс веднъж годишно; да съхраняват паспортите им; и да спазват изискванията по чл. 50 ЗЗЖ.
Обстоятелството, че жалбоподателката фактически извършва описаните в сигнала дейности с върнатите по места кучета, би могло да постави въпроса за ангажиране на друг вид отговорност, но не променя горния извод за липсата на нормативно задължение за сключване на договор с общината за поемане на грижите за върнатите по места кучета.
При това положение съдът намира, че даденото от ответника указание жалбоподателката да предприеме мерки за отстраняване на описаните в Предписание № 628 от 24.04.2026 г. несъответствия, със срок до 22.10.2026 г., е в противоречие с материалния закон.
По изложените съображения жалбата на Д. Т. И. е основателна, респ. оспореният от нея административен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и че жалбоподателката е направила изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено в полза на същата следва да се присъдят такива в размер на 5,11 евро за внесената държавна такса. Тъй като от представения по делото Договор за правна защита и съдействие е видно, че ѝ е оказана безплатна адвокатска помощ, искането на нейния процесуален представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай, като те биха могли да се разглеждат единствено като някакъв необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗАдв, според които размерът на възнаграждението на адвоката от една трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, на фактическата и правна сложност на случая, на засегнатия интерес, на условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му, включващи и вида на спора, вида и количеството на извършената работа, съдът счита, че в полза на адв. Т. Ч. от ХАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предписание № 628 от 24.04.2026 г., издадено от д-р Т. Д. на длъжност началник отдел „**********“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково.