Решение № 260061 от 23.03.2021, Окръжен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е № 260061

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 23.03.2021г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.а 2. мл. с. Соня Стефанова

При секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 517 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 260059/02.11.2020 г., постановено по гр.д. № 564/2020 г. по описа на РС Н.П. е отхвърлена като неоснователна и недоказана исковата претенция на Ц.К.И. срещу „Държавно горско стопанство - Н.П.“ с пр. осн. чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 от КТ за сумата от 31647.64 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 12.02.2019 год. до 30.06.2020 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2020 год. до окончателното изплащане, както и претенцията с пр. осн. чл.

86 от ЗЗД за сумата от 4439,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.02.2019 год. до 30.06.2020 год. Със същото решение е отхвърлен и искът по чл. 354, ал. 1, т. 5 от КТ за признаване за установено спрямо ответника, че е налице трудов стаж за периода от 12.02.2019 год. до 30.06.2020 год., в който период е била незаконно задържана трудовата книжка на ищеца и за който период последният е останал без работа, поР.незаконното задържане на трудовата книжка.

Недоволен от така постановеното решение остава ищецът, който го обжалва изцяло, излагайки доводи за необоснованост и неправилност на решението. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Сочи, че действително в качеството си на управител на фирма се осигурява в качеството на самоосигуряващо се лице, но без да е сключен договор за управление, поради което счита, че не е налице трудово правоотношение. Допълва, че получаваните от държавата субсидии не са доходи от възнаграждение, а форма на държавно подпомагане, за което се дължат и данъци. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Държавно горско стопанство Н.П.“ е депозирала писмен отговор на жалбата, в който взема становище по нейната недопустимост, поради просрочие. В условие на евентуалност, ако съдът счете, че жалбата е подадена в срок, счита същата за неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По допустимостта на въззивната жалба:

С отговора на въззивната жалба въззиваемият е релевирал възражение за нейната процесуална недопустимост, доколкото същата била подадена след изтичане на законоустановения срок за това. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 315, ал.2 от ГПК съдът посочва деня, в който ще се произнесе с решение и от тази дата започва да тече срока за обжалването му.

Доводите на въззиваемата страна в тази насока не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав, тъй като производството, развило се пред първоинстанционния съд, не е бързо такова по смисъла на гл. 25 от ГПК. Изброяването в чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК досежно исковете по Кодекса на труда, които подлежат на разглеждане по бързия ред, е изрично и разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване. Заявените искови претенции с пр. осн. чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 от КТ и чл. 354 от КТ не попадат в приложното поле, визирано в разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК и поради това са разгледани от първоинстанционния съд по общия ред. Ето защо, приложими са общите правила, съгласно които съдът се произнася със съдебно решение най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото (чл. 235, ал. 5 от ГПК), а решението му подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страната (чл. 259, ал.

1 от ГПК). В случая, въззивникът е получил препис от съдебното решение на 04.11.2020 год., а жалбата е депозирана на 18.11.2020 год. – в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото копия на трудови книжки на ищеца е видно, че за периода от 01.12.1980 год. до 31.10.2013 г. последният е бил в трудови правоотношения с ЛРД „С.“ – Н.П., ДГС Н.П., ДЛ – Н.П., ДП-ДГС-Н.П., ДЛС „П.“, с. В., като е бил назначаван на различни длъжности - технически ръководител на произв. група, технолог, старши лесничей, главен лесничей.

Не се спори, че със Заповед № РД 49-170/13.08.2013 год. на Министъра на земеделието и храните е създадено ДГС Н.П. (ответник) като териториално поделение на „Североизточно държавно предприятие“ ДП Шумен („СИДП“ ДП Шумен) като е намален районът на дейност на съществуващите към него момент ТП „ДЛС П.“ Н.П. и ТП „ДГС Шумен“ – също териториални поделения на „СИДП“ ДП Шумен.

Трудовите правоотношения на работниците и служителите в ТП „ДЛС П.“ Н.П. и ТП „ДГС Шумен“ (включително на ищеца) са уредени по реда на чл. 123 от КТ, като от 01.11.2013 г. до 12.02.2019 г. ищецът е бил назначен на длъжност „главен лесничей“ при ответника. Последната заемана от ищеца длъжност била „Ръководител I ГСУ на „ДГС Н.П.„ ТП на СИДП ДП Шумен.

Със Заповед №20/12.02.2019г., на Директора на ТП „ДГС Н.П.“ ,на основание чл.328 ал.2 от КТ във вр.със Заповед №19 и договор за управление №59/01.11.2018г. на ТП „ДГС Н.П.“, трудовото му правоотношение е прекратено, като работодателят се е задължил да му изплати обезщетения по чл.224 ал.1 и ал. 2 от КТ (за неизползван платен годишен отпуск) в размер на 1384,94 лева и по чл.220 от КТ (за неспазено предизвестие, което по силата на закона е в размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение) в размер на 1904.30лв.

В

Заповед № 19/ 12.02.2019 год. е отбелязано, че същата не е връчена на работника лично, поР.отказ от негова страна да я получи, който е протоколиран с подписите на двама свидетели.

Видно от представената декларация от 01.11.2013г.

Ц.К. е декларирал съгласие ,СИДП ДП ТП ДГС Н.П. да съхранява трудовата му книжка за периода на продължителност на трудовия му договор.

Установява се, че на 23.06.2020г. ищецът е подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен затова,че работодателят му е задържал трудовите му книжки.

Контролният орган не е констатирал нарушение по повод на подадения сигнал, видно от протокол за извършена проверка №ПР2019679/14.07.2020г.

По делото е приложена нотариална покана от ищеца, с която кани ответника в 10 дневен срок с писмо с обратна разписка да му върне трудовата книжка, с надлежно вписани в нея данни, свързани с прекратяването на трудовото му правоотношение. Поканата е връчена на адресата на 23.06.2020г.

На

30.06.2020г., видно от протокол за явяване по връчени нотариални покани, съставен от нотариус , рег. № на НК, Североизточно държавно предприятие ДП Шумен, чрез пълномощника си адвокат Е.Г. е връчило на ищеца Ц.К., явил се лично и с упълномощения си представител адвокат Д.М. 3 броя трудови книжки, едната от които е основна, а другите две са продължения.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на трима свидетели, водени от ответника – свид. К.П.,И.И. и Д.В..

От показанията на свид. П. се установява, че с ищеца са в добри колегиални и лични отношения, поддържат контакт по телефона. Сочи, че март месец 2020 год. провел разговор с него по телефона по молба на свид. В., която към този момент работила при ответника на длъжност „Личен състав“, и му казал, че трябвало да дойде, за да се изчисли нещо по трудовата му книжка. Ищецът му заявил, че не е в района и не може да дойде. Свид. И. заявява, че около 20.03.2020 год. закарал свид. В. до дома на ищеца, за да му връчи трудовата книжка, но на адреса нямало никого.

Свид.

В., бивша служителка при ответника, сочи, че при освобождаването на ищеца от работа,той напуснал бързо и ядосан сградата и отказал да подпише заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение.Тя му казала да се върне да си вземе документите, необходими с прекратяване на трудовото му правоотношение,но той не се върнал. Твърди, че през месец февруари 2020 година ищецът дошъл, за да получи трудовите си книжки, но В. констатирала, че втората трудова книжка на ищеца не е подписана от предходния работодател -„П.“, представлявана от директора му Р.И.. Свидетелката излага, че около 20.03.2020 год. свид. И. я закарал пред жилището на ищеца, за да му върне трудовите къщи, но същият не бил намерен на адреса. Сочи, че след тази дата ходила още два пъти и се опитвала да се свърже с него по телефона, но без успех.

Разбрала, че ищецът е в Турция, а впоследствие, че е болен и заради .„Ковид“ не искал да го търсят, а сам щял да се яви в Горско стопанство. Сочи, че на 14.05.2020 год. ищецът дошъл, за да получи трудовата си книжка, която по твърдения на свидетелката била надлежно попълнена. Ищецът попълнил декларация, че е получил книжката, но така и не си я взел.

Свидетелката излага, че ищецът за първи път потърсил трудовата си книжна февруари месец 2020 год., като от датата на прекратяване на трудовия договор през 2019 год. до февруари месец 2020 год. сочи, че не е изпращала писмо с обратна разписка на ищеца да си получи книжката, но го е търсила по телефона.

По делото е представено декларация, попълнена от ищеца, че на 14.05.2020 г. е получил лично трудовата си книжка, в която са отразени необходимите данни от длъжностното лице на ТП ДГС „Н.П.“.

От материалите по делото се установява, че ищецът е управител и едноличен собственик на фирма „К.–Агротур“ ЕООД и за периода от 01.02.2019г.до 30.06.2020г. няма данни за подадени декларации за прекратяване на дейността й. За горепосочения период има данни за подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от Ц.К.И., видно от Писмо от НАП ТД-Варна с изх.№10190-1/24.09.2020г.

Съгласно отразеното в писмо изх. № РД-12-02-1197-2/16.09.2020 год., изд. от Директор на ОД „Земеделие“ Шумен, фирма „К.–Агротур“ ЕООД гр. Н.П. има регистрация в регистъра на земеделските стопани на 20.02.2019 год. и на 06.02.2020 год., като до датата на издаване на писмото няма прекратяване на регистрацията.

Установява се още, че ищецът е кандидатствал по мерките и схемите, прилагани по „Директни плащания“ през 2019г. и 2020г. и по схемата „Намалена акцизна ставка на газьола, използван за първично производство на стопанска продукция“през 2019г. и 2020г. Извършени са му били плащания /справка от Държавен фонд „Земеделие“/ за периода от 05.04.2019г. до 30.06.2020г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл. 226, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и установителна претенция с пр. осн. чл. 354, ал.

1, т. 5 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поР.незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. В този случай обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Правото на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ възниква, поради невъзможността на работника или служителя да се ползва от трудовата си книжка, съответно от удостоверителната й функция, във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудови и осигурителни права и задължения. Основателността на иска по чл. 226, ал. 2 КТ се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: 1) прекратен трудов договор, 2) незаконно задържане на трудова книжка;