Решение № 140 от 19.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20235000500252 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 9260/21.03.2023 г. от ОД на МВР - П. против решение № 278/06.03.2023 г., постановено по г. д. № 2955/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на В. С. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. "Т." № ***, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 25 283.62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би получавал като полицай и получената пенсия за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (30.06.2021 г.), до окончателното изплащане, както и сумата от 5 029.59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба в съда (01.07.2021 г.), както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

1

Предявени от В. С. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. "Т." № ***, вх. *, ет. *, ап.

* против ОД на МВР - П., ул. "Кн. Б." № *.

Ищецът моли съда да постанови решение, което да осъди ответника да заплати сумата от 25 283.62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би получавал като полицай и получената пенсия за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (30.06.2021 г.), до окончателното изплащане, както и сумата от 5 029.59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба в съда

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

1. по иска за заплащане на обезщетение с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД:

От представените писмени доказателства: препис от присъда № 350/18.10.1996 г., постановена по НОХД № 350/1996 г., подсъдимият Г. А. е признат за виновен за това, че на 10.05.1995 г. е причинил средни телесни повреди на В. С. К. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. След настъпилия инцидент, ищецът е бил уволнен от МВР поради здравословни причини със заповед от 06.05.1996 г. Представени са експертно решение № ****/**** г., издадено от ТЕЛК - П., разпореждане № ******/******** г., издадено от РУ „С.о.“-П., съдебните решения, постановени по следните дела: по г. д. № 2926/1997 г. по описа на ОС - Пловдив, по г. д. № 9632/2010 г., по г. д. № 18675/2012 г., по г. д. № 17273/2014 г. и по г. д. № 4720/2017 г. по описа на РС – Пловдив, както и по в. г. д. № 1400/2019 г. по описа на ОС Пловдив, от които се установява, че вследствие на инцидента от 10.05.1995 г., ищецът е загубил работоспособността си, а ответникът многократно е бил осъждан да заплати обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между възнаграждението, което ищецът би получавал като полицейски служител и реално получаваната от него пенсия. Представени са удостоверения от 12.10.2020 г., 08.02.2021 г., 16.11.2020 г., издадени от ТП на НОИ–П., установяващи размерите на получаваната от ищеца пенсия през процесния период, както и обстоятелството, че лицето няма други декларирани доходи. От приложените експертни решения на ТЕЛК–П. от 10.05.2014 г., от 22.11.2017 г. и от 03.11.2020 г. се установява, че процентът на трайно намалена работоспособност на лицето се 2 увеличава, като според последното експертно решение, е 87 %. От приложената служебна бележка от 08.02.2021 г., издадена от А. з., се установява периодът на регистрация на К. като безработен в Дирекция „БТ“.

Ответникът също е представил писмени доказателства – Заповед за назначаване на В. К. като полицейски служител и последващото й изменение – от 17.03.1995 г. и 30.03.1995 г., Документи относно промени в щатните разписания в структурите на МВР, от които се установява, че са извършени промени в длъжностите в МВР, като е съкратена и заеманата от ищеца преди инцидента длъжност. Приложени са и писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е предложил на ищеца друга длъжност, която обаче не е била заета от него.

По делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитан св. С. К. – баща на ищеца. Свидетелят твърди, че е търсил работа на сина си, но без успех, тъй като работодателите отказвали да го наемат с такова заболяване. Заявява, че когато му била предложена работа от МВР, ищецът не бил добре, бил нервен, имал припадъци, страхувал се да започне работа там. Към настоящия момент състоянието на В. не било добро – ядосвал се, бил агресивен, имал припадъци, главоболие, повишено кръвно налягане.

Постъпила е информация от А. з., Дирекция „БТ“ гр. П., от която е видно, че от 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. К. не е бил регистриран като лице, търсещо работа за периода от м. януари до м. декември 2017 г., месеците януари, февруари, март, ноември, декември 2018 г., от м. януари до м. юни 2019 г. вкл. През процесния период, ищецът 2 пъти е бил насочван към работодатели за започване на работа, но до постъпване не се е стигнало поради отказ от тяхна страна да го наемат.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към момента на изготвяне на експертизата, В. К. страда от G.

M. припадъци, неуточнени, последици от вътречерепна травма, неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, като припадъците са следствие от настъпилата трудова злополука през 1995 г. и се намират в пряка причинно-следствена връзка с нея. От своя страна, диагнозата на ищеца водела до нарушен сън, безсъние, колебания в настроението, улеснена дразнимост, избухливост, на моменти агресивни прояви, снижен интелект и паметово снижение за фиксация и репродукция. Според заключението на вещото лице, начинът на живот на К. не оказва неблагоприятен ефект върху здравословното му състояние.

С оглед горните обстоятелства, настоящата инстанция намира за безспорно установено, че на 10.05.1995 г. ищецът е бил прострелян от Г. А., като последният осъден за извършеното престъпление с влязла в сила присъда по НОХД № 350/1996г. на ВС - П..

Инцидентът е станал по време на обучение на ищеца в полицейската школа в гр. П..

Въпросът за ангажиране на отговорността на ответника е разрешен с влязло в сила решение, постановено по г. д. № 2926/1997 г. по описа на ОС - Пловдив, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени от ищеца в резултат на инцидента.

3

С влязло в сила решение по г. д. № 9632/2010 г. по описа на РС – Пловдив е прието, че ответникът отговаря и за претърпените от ищеца имуществени вреди, които са свързани с влошеното здравословно състояние на ищеца и невъзможността му да реализира трудови доходи. Впоследствие същото становище е възприето в последващите дела между страните: г. д. № 18675/2012 г., г. д. № 17273/2014 г. и г. д. № 4720/2017 г. по описа на РС– Пловдив, както и по в. г. д. № 1400/2019 г. по описа на ОС - Пловдив, различаващи се единствено досежно периода на присъждане на обезщетение.

Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на цитираните по-горе съдебни решения, поради което следва да се приеме, че основанието за ангажиране на отговорността на ответника, както и причинната връзка между увреждащото събитие и настъпилата неработоспособност на лицето, са установени.

Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице хипотезата на хипотезата на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД: установен инцидент, вреди и причинна връзка. Ответникът следва да репарира причинените имуществени вреди, макар и без вина.

Съгласно чл. 51, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Видно от заключението на счетоводната експертиза (л.207 – 213 от делото на ОС), разликата между заплатата и получаваната от В. К. пенсия за инвалидност, намалена с минималната работна заплата за месеците, през които не е бил регистриран в „БТ“, е в размер на 25 283,62 лева, а мораторната лихва до датата на исковата молба е в общ размер на 5029,59 лева.

Според същото заключение, нетната стойност на обезщетението е в общ размер на 20 417,01 лева.

Настоящата инстанция намира, че, с оглед приложението на чл. 51, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, пряката и непосредствена последица от увреждането в настоящия случай е разликата между нетната стойност на заплатата, което К. би получавал като полицай и реално получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, не е бил регистриран в Б.т..

Ето защо на ищеца се дължи обезщетение в размер от 20 417.01 лева, което следва да бъде присъдено.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част следва да бъде отменено за разликата над 20 417.01 до присъдения размер от 25 283.62 лева, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.

2. по иска за заплащане на обезщетение с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД:

След като е налице неизпълнение на парично задължение, както вече беше прието по – горе, длъжникът дължи обезщетение за това. В случая такова се претендира 4 върху главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба (01.07.2021 г.)

При главница в размер на 20 417.01 лева това обезщетение, изчислено с компютърна програма, е в размер на 4 061.49 лева.

Ето защо на ищеца се дължи обезщетение в размер от 4 061.49 лева, което следва да бъде присъдено.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част следва да бъде отменено за разликата над размера от 4 061.49 лева до присъдения размер от 5 029.59 лева, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде: осъдена ОД на МВР - П., ул. "Кн. Б." № * да заплати на адвокат Н. Д. С., № ********** и служебен адрес: гр. П., ул. "И. В." № **, в качеството на пълномощник на В.

С. К. ЕГН ********** сумата от 2 603.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство по съразмерност, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. осъден В. С. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. "Т." № ***, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на ОД на МВР - П., ул. "Кн. Б." № * сумата от 116.69 лева, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност, както и сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 278/06.03.2023 г., постановено по г. д. № 2955/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на В. С. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. "Т." № ***, вх. *, ет. *, ап. * сумата над размера от 20 417.01 лева до присъдения размер от 25 283.62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от инцидент от 10.05.1995 г. (прострелване в главата по непредпазливост от служител на МВР), изразяващи се в разликата между нетната стойност на заплатата, което К. би получавал като полицай и реално получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, не е бил регистриран в Б.т., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва вър ху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (01.07.2021 г.) до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: