Решение № 972 от 02.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Пловдив , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330200698 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 2763062 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Щ.

Т. Ц., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Щ. Т. Ц., по съображения, изложени в жалбата си и допълнително писмено становище, моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание, редовоно призована, се явява лично и с процесуалният си представител, който поддържа жалбата и претендира разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.

Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш Серия К № 2763062 е издаден срещу Щ. Т. Ц., ЕГН **********, затова, че на 08.04.2019 г. около 10:43 часа в гр.Пловдив, бул.

„Цариградско шосе“ № 51, посока ул. „Ландос“, било заснето извършено от него нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** с установена скорост на движение от 72 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 75 км/ч, а 72 км/ч в полза на нарушителя.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, дневник-регистър, списък с намерени фишове. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят Щ. Т. Ц., управлявайки описания във фиша автомобил, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са датата и часът на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочен административен адрес, географските координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

По отношение на субекта на нарушението в случая законосъобразно 2 административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на Щ. Т. Ц., вписан като собственик, на когото е регистрирано МПС, видно и от справката за регистрация МПС и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Нарушението от своя страна е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1/, на която е било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята или пък да е монтирано, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер, като отпадна и изискването за предварително оповестяване и обозначаване на местата, където се извършва контрол за скорост, за което е отменена разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Тази законова уредба има действие занапред, т.е. считано от 10.07.2017 г., когато влиза в сила.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че на 08.04.2019 г. в 10:43 ч. с локация, гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 51, посока ул.

„Ландос“, е била измерена скорост на движение 72 км/ч при максимално разрешена скорост – 50 км/ч. За населено място. Установеното разминаване между отразената скорост в снимковия материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, е съобразено с предвидените грешки при измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена.

Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер 3 на моторното превозно средство, ползвателят му, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП.

Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че техническото средство с което е било установено нарушението не е било технически годно. Видно от електронния фиш е, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство с „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са. По делото е налице копие от Удостверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126, видно от което се установява, че процесното техническо средство е било от одобрен тип и е валидно до 07.09.2027г., като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Действително Съдът констатира, че в същият този протокол липса подпис в графата сочеща, че АТСС е настроено съгласно изискванията за обслужване, но макар това да е нарушение то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото по делото е представен регистър-дневник, в който се въвеждат протоколите по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., за дата 09.04.2019, в който фигурира и процесният такъв, което е свидетелство за неговата легитимност, като също така в него са попълнение коректно всички останали реквизити, като деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани. Нещо повече, трайна е касационната практика на Административен съд-Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и при липса на реквизит, стига надлежно да са попълнени останалите съществени такива така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и няма съмнение за настоящия състав, че видеоконтролът е осъществен обективно и 4 обжалваният електронен фиш е издаден законосъобразно.

Неоснователно е и възражението, че извършването на нарушението именно от жалбоподателя не било установено по несъмнен начин поради наличието и на други заснети МПС-та на самото изображение. В представеното по делото Удостоверение за одобрен тип средсво за измерване № 17.09.5126 на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТСС ARH CAM S1 изрично е посочено, че процесната АТСС е снабдена с вградена система за разпознаване в реално време на регистрационни номера на МПС, движещи се с превишена скорост, като за тази цел оперира с лазерен лъч.

След заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа на гореизложеното настоящият състав приема, че е налице несъмнена установеност, че с ЕФ е наказан именно водачът, който реално е извършил нарушението - Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Видно от процесния протокол по чл.10 от Наредбата - в него е посочено мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на техническото средство и номера му, конкретното ограничение на скоростта, начало и край на работа на АТСС, посока за действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за 5 контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението.

Също така със законодателната промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017г. по един недвусмислен начин е даден израз на законодателната воля, че не нарушението следва да е установено в отсъствие на контролен орган, а самото издаване на ЕФ става в отсъствие на контролен орган и нарушител. Следва да се приеме, че с оглед редакцията на закона към датата на извършване на нарушението, по един категоричен начин е изразено по законодателен път отпадането на изискването установяването на нарушението да е станало в отсъствие на контролен орган. По този начин следва да се счита за отпаднало и ограничението ЕФ да се издава при нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа на мобилните камери винаги присъства контролен орган.

Приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 22 км/ч, отразена в електронния фиш като наказуема скорост след отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, съобразено с предвидените грешки при измерване на скоростта с АТСС. Наложеното наказание е абсолютно определено по вид и размер, поради което не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.