Определение № 951 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. София, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Н. Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван И. Въззивно частно гражданско дело № 20231000502176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молбата на Н. И. М. от гр. София, чрез пълномощника адвокат М. Ш., с искане за допълване на определение № 2694 от 30.10.2023 г. по настоящето дело, в частта за разноските. Твърди се, че същият е заплатил държавни такси, както и адвокатски хонорари на обща стойност 936 лева, чието присъждане е било поискано още с жалбата, а в срок бил приложен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по молбата Щ. Н. К. от гр. ***, област ***, чрез пълномощника адвокат Н. Ч., я оспорва като неоснователна.

По аргумент от чл. 355 от ГПК в делбеното производство общите правила за присъждане на разноски били неприложими - страните заплащали разноски съобразно стойността на дяловете си, а по съединените искове те се заплащали съобразно чл. 78 от ГПК. Разноските за адвокатски хонорар се понасяли от страните така, както са били направени. Съделителите не следвало да отговарят за разноски в изпълнителното производство, доколкото те не били искали изготвянето на разпределение с определено съдържание, а и никой от тях не бил дал повод за завеждането на делото.

При условията на евентуалност размера на претендираното адвокатско възнаграждение било прекомерен, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

Единствените извършени действия били подаване на частна жалба. Затова размера на адвокатските хонорари следвало да бъде намален до минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В становище, представено от Р. И. М. от гр. Пловдив, се иска уважаването на молбата, тъй като с действията си в изпълнителното производство и последвалите жалби молителят увеличил дяловете на всеки един от останалите съделители. Единствено Щ. К. възпрепятствал общата цел съделителите да се удовлетворят с възможно най-висока цена за съсобствените идеални части, затова следвало той да бъде осъден да възстанови разноските на молителя.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

Молбата е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има правен интерес да иска допълване на определението в частта за разноските.

Разгледана по същество е неоснователна.

Нормалното развитие на образуваното пред частния съдебен изпълнител производство по извършване на делбата чрез продажбата на публична продан на неподеляемия недвижим имот предполага то да приключи с внасянето на цената на имота от наддавача, обявен за купувач, в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК. В конкретния случай задължението за внасяне на сумата 111 224.04 лева е било за обявения за купувач в протокола от 12.02.2021 г. молител, но той не го сторил и с действията си отложил във времето окончателното ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия имот. Тези действия са били в ущърб на останалите съделители, тъй като с поведението си Н. М. станал причина осребряването на общата вещ и разпределението на получената сума между тях да се случи след близо две години - на 31.01.2023 г.

Твърде съществено за спора е обстоятелството, че единствено молителят е имал интерес от обжалването на изготвеното на 28.02.2023 г. разпределение, тъй като именно поради проявеното бездействие само неговото вземане е било намалено с размера на един задатък на основание чл. 493, т. 1, вр. с чл. 492, ал. 3 от ГПК.

Следващият сериозен аргумент за отхвърлянето на молбата е предвидената в чл. 495, пр. 2 от ГПК отговорност за невнеслия цената взискател да обезщети останалите участници за евентуални вреди и да поеме разноските по проданта. След като законът санкционира това противоправно поведение няма логика да бъдат останалите участници в производството обременени с тежестта да възстановят на неизправната страна направените разноски.

-3-

В обобщение на изложените съждения настоящият съдебен състав приема, че ответниците по молбата с поведението си не са дали повод за завеждането на делото, като от воденето му интерес е имал единствено молителя, поради което разноските, които е направил, следва да 2 останат за негова сметка.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 25 415/ 10.11.2023 г. на Н. И. М. от гр.

София за допълване на основание чл. 248 от ГПК на определение № 2694 от 30.10.2023 г. по гр.д. № 2176/ 2023 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3