Решение № 97 от 08.05.2026, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Свиленград, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №

20255620100852 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от А. М. (************), роден на ********** г., гражданин на Канада, с паспорт № ************, чрез адвокат С. М., срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз/249 от 06.11.2025 г., издадена от полицейски орган при Полицейски участък – Любимец, при РУ – Свиленград, при ОДМВР – Хасково. В жалбата се твърди, че Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при наличие на процесуални нарушения. Поради това се моли същата да бъде отменена и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-249 от 06.11.2025 г., издадена от Й. В. В, на длъжност младши полицай при Полицейски участък – Любимец, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя А. М.

(************) за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Свиленград.

Като основание за задържането, в заповедта е посочено: чл.354, ал.3, т.1 от НК, съпричастен към държане на наркотични вещества, образувано ДП 492/06.11.2025 г. Задържането е извършено на 06.11.2025 г. г. в 10:00, като в заповедта не е отбелязано кога е освободено лицето. При задържането, с подписа си задържаното лице, в присъствието на преводач, е удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.

От приетите по делото доказателства се установява, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.12.2025 г. на прокурор при РП - Хасково, ТО – Свиленград, наказателното производство по ДП № 492/2025 г. по описа на РУ – Свиленград е прекратено. Видно от постановлението, ДП е започнало на 06.11.2025 г. по 1 реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и се е водило за това, че на 06.11.2025 г. в гр. Любимец в „Специален дом временно настаняване на чужденци“ (СДВНЧ) - гр. Любимец, Обл.

Хасково, без надлежно разрешително са държани високорискови наркотични вещества, а именно 150 броя капсули с надписи по тях „PGB 150“ – престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. От събраните в хода на разследването доказателства е установена следната фактическа обстановка: На 06.11.2025г. около 14:30 часа в „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/ - гр. Любимец, служителите на дома извършвали проверка на чанти, съдържащи дрехи, различни вещи и храна, които лицата ***************., носели на различни лица, настанени в дома. При проверката на една от чантите с надпис на нея «НADED 43083» служителите на дома установили в нея черно на цвят шушляково яке с пухена качулка, с ватирана подплата, в което яке при напипване установили, че има нещо във вътрешната му част, в хастара на якето. Тогава уведомили на ОДЧ СДВНЧ и началник сектор ОПКНЧ дом Любимец, че при проверката открили укрити предмети в якето. На място дошъл екип от РУ - Свиленград и след проверка установили разпръснати по цялата вътрешност на якето капсули, бели на цвят, с надписи на всяка една от тях «PGB150», които били общо 150 бр., които били предадени с протокол за доброволно предаване от А. М (М.) и приобщени като веществени доказателства по настоящото наказателно производство. В хода на разследването, с цел изясняване на обстоятелствата по делото, били разпитани всички установени по случая лица, чиито показания били приобщени по делото. Назначена била физико-химическа експертиза на предадените с протокол за доброволно предаване 150 бр. капсули, като видно от заключението на вещото лице било, че в състава на веществото не се установява наличие на вещества, поставени под контрол от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), а наличие на прегабалин /pregabalin/, което вещество е лекарствен продукт, чиято употреба е само по лекарско предписание. Прието е за установено в постановлението, че деянието, за което е образувано наказателното производство не съставлява престъпление, съгласно чл.21, ал.1, т.1 НПК, поради което и при така изяснената фактическа обстановка на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство е било прекратено.

От съдържащите се материали по приложената за послужване преписка, по която е издадена процесната заповед за задържане, представляваща ДП № 492/2025 г. по описа на РУ - Свиленград, пр.пр. №4663/2025 г. по описа на РП – Хасково, протоколи от разпит на свидетели и в частност този на свидетеля Г. Т. – инспектор КП към ПУ Любимец се установява, че намерените капсули в якето, които са били под формата на хапчета са били в яке, което е било в чантата на А. М.. Това се потвърждава и от постановлението за прекратяване на наказателното производство от 22.12.2025 г., в което се посочва, че съхранението на тези продукти (капсули в якето, които са били под формата на хапчета) е било от страна на А. М (М.) /************/ с паспорт с номер OA612143, род. на ********** г. от Канада. В Протокола за доброволно предаване от 06.11.2025 г. жалбоподателят е дал следното обяснение: „Предавам доброволно едно яке и 150 хапчета.

Хапчетата бяха в якето, което аз донесох, в подплатата“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има 2 минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.

Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната преписка, че лицето се задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, сочи на еднозначно приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по ДП № 492/2025 г. по описа на РУ – Свиленград (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Въпреки че в оспорения административен акт не са изложени подробно фактическите основания за задържането, то предвид факта, че жалбоподателят е присъствал на огледа и предаването, и е дал обяснения в тази връзка, се налага извод, че му е била ясна причината за задържането, респ. не е било нарушено правото му на защита.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т. 1 – 7 ЗМВР. Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. В случая, събраните по делото доказателства обосновават приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива данни по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице, с оглед наличието на значителен брой хапчета, укрити във вътрешността на държано от него яке, налагащи да се извърши проверка дали тези хапчета съдържат вещества, имащи връзка със състава на чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. Това е било достатъчно основание за него, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Важно е да се отбележи, че в случая полицейският орган е имал основание за задържане на лицето, дори да не беше образувано досъдебно производство. Понятието „данни” по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. В хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване н а ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, а в случая такова е налице.

Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в 3 случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от А. М. (************), роден на ********** г., гражданин на Канада, с паспорт № ************, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-249 от 06.11.2025 г., издадена от полицейски орган при Полицейски участък – Любимец, при РУ – Свиленград, при ОДМВР – Хасково.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________