Решение № 3532 от 25.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2373/2025
- Вид
- Решение № 3532
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- Бойко Александров Мачорски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 318 · Търговски закон
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3532 гр. Варна, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110102373 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на предявени от „***“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „***“ ООД, ЕИК **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за следните суми: 600 лв., представляваща задължение за неплатена цена на уплътнител за семена, за което вземане е издадена фактура № 207/17.10.2019 г.; 340,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 600,00 лв. за периода 17.10.2019 г. – 05.11.2024 г.; 751,20 лв., представляваща задължение за неплатена цена за резервни части, за което вземане е издадена фактура № 269/04.05.2020 г.; 385 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 751,20 лв. за периода 04.05.2020 г. – 05.11.2024 г.; 898,78 лв., представляваща задължение за неплатена цена за транспорт на резервни части, за което вземане е издадена фактура № 274/13.05.2020 г.; 458,63 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 898,78 лв. за периода 13.05.2020 г. – 05.11.2024 г.; 9219,12 лв., представляваща задължение за неплатена цена за резервни части, за което вземане е издадена 1 фактура № 455/25.11.2021 г.; 3266,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 9219,12 лв. за периода 25.11.2021 г. – 05.11.2024 г.; 1361,76 лв., представляваща задължение за неплатена цена за резервни части, за което вземане е издадена фактура № 71/19.08.2021г.; 381,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1361,76 лв. за периода 19.08.2022 г. – 05.11.2024 г., 552,00 лв., представляваща задължение за неплатена цена за таз гума, за което вземане е издадена фактура № 923/24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 14146/2024 г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че дейността му е свързана с търговия с машини и резервни части, необходими за различни дейности в земеделието. Сочи, че е продал стоки на ответника, по повод на което са издадени шест фактури на обща стойност от 13 382,86 лв. Заявява, че стоките, описани във фактурите, са доставени на ответника и приети от него без възражения. Твърди, че фактурите са осчетоводени от страните, както и че ищецът е внесъл дължимия ДДС, а ответникът е ползвал данъчен кредит. Излага, че към момента ответникът не е заплатил задълженията си по посочените по – горе фактури, вследствие на което дължи лихва за забава в общ размер от 4841,57 лв.
Твърди, че представител на ответника заявявал машини и резервни части по телефон на дружеството – продавач. От своя страна ищецът отговарял дали има в наличност съответните стоки и съобщавал цената им. Когато купувачът потвърждавал цената, продавачът от своя страна изготвял фактура и изпращал стоките, придружени с фактурата. Сочи, че сключваните между страните договори за продажба на движими вещи били неформални и се сключвали с оглед съвпадащи насрещни устни волеизявления, а дата на сключване на договора е датата на издаване на съответната фактура. Поддържа, че осчетоводяването на фактурите от ответника представлява доказателство за сключването на процесните договори. Заявява, че страните уговорили, че купувачът веднага дължи плащане по издадените фактури, като изпращането на фактурата представлява покана за плащане.
Излага, че продадените стоки от „***“ ЕООД на „***“ ООД са описани във фактури с № 207/17.10.2019 г. – за уплътнител за семена; № 2
269/04.05.2020 г. – за резервни части; № 274/13.05.2020 г. – за транспорт на резервни части; № 455/ 25.11.2021 г. – за резервни части; № 71/19.08.2022 г. за резервни части; № 923/24.09.2024 г. – за продадена таз гума ниво. Твърди, че стоките, описани във фактурите, били доставени на ответното дружество и приети без възражения. Фактурите били надлежно осчетоводени във счетоводството на двете дружества, като „***“ ЕООД внесло дължимия ДДС, а „***“ ООД ползвало данъчен кредит. Към момента на предявяване на исковата молба ответното дружество не било платило задълженията си по фактурите в общ размер на 13 382.86 лева, което довело до начисляване на лихва за забава в размер на 4 841.57 лева. За тези вземания, въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение, поради което ищецът предявява настоящите обективно кумулативно съединени установителни искове за дължимост на посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е изразено становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на предявените искове. Излага, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи екземпляр от исковата молба по частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за изпълнение.
Посочва, че предявените искове са неоснователни, както и че не е доказан размерът на претендираните суми. Оспорва заявеното от ищеца, че между страните са налице неуредени отношения. Възразява срещу твърдението, че ответникът е осчетоводил процесните фактури, както и че същите са му предявени за плащане. Навежда възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми по издадените фактури, както и по отношение на претендираните от ищеца лихви за забава, начислени върху главниците по фактурите. Оспорва това, че действително са били доставени посочените движими вещи, както и това, че те са били годни за ползване.
Никоя от страните в производството не е изразила становище по съществото на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени фактура № 207/17.10.2019 г. за сумата от 600 лв.; фактура № 269/04.05.2020 г. за сумата от 751,20 лв.; фактура № 3
274/13.05.2020 г. за сумата от 898,78 лв.; фактура № 455/25.11.2021 г. за сумата от 9219,12 лв.; фактура № 71/19.08.2021 г. за сумата от 1361,76 лв. и фактура № 923/24.09.2021 г. за сумата от 552,00 лв.
Горепосочените фактури, с изключение на фактура № 923/24.09.2021 г.
(където доставчик е „***“ ЕООД, ЕИК *********), са с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ********* и получател „***“ ЕООД, ЕИК **********. Видно от изложеното, „***“ е старото наименование на ищцовото дружество. Във фактурите не е посочен падеж, както и в същите липсва отбелязване някоя от тях да е предявявана на ответника.
В производството по делото са назначени съдебносчетоводна и допълнителна съдебносчетоводна експертизи. От заключенията по тях се установява следното:
По първи въпрос:
Всички фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като проформа фактура № 71/19.08.2022 г. не е отразена в счетоводството на „***“ ЕООД.
В счетоводството на ответника е осчетоводена единствено фактура №207/17.10.2019 г. на стойност 600 лв.
По втори въпрос:
Всички процесни фактури (без № 71/19.08.2022 г., която е проформа фактура) са отразени в дневниците за продажби на ищеца през месеца на издаването им.
Съобразно представените документи от НАП и извършената проверка на ответника вещото лице е установило, че фактура № 207/17.10.2019 г. е включена в дневника за покупки през м. октомври 2019 г., като останалите фактури не са отразени в дневниците за покупки.
По трети въпрос:
Към 31.12.2025 г. вземанията от „***“ ООД са на стойност 12 021.10 лева, като по отделните фактури данните съответстват на претендираните суми, посочени по – горе.
От проверените документи при ответника вещото лице е установило, че задълженията, осчетоводени към ищеца по процесните фактури, са в размер на 600 лв., като сумата е формирана от задължение по фактура № 4
207/17.10.2019 г. По другите фактури няма осчетоводено задължение.
Съдът кредитира изслушаните и приети по делото заключения във връзка с назначените експертизи. Същите са пълни, ясни, обосновани и не възниква съмнение за тяхната правилност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за дължимостта на парични суми по пет договора за търговски продажби (чл. 318 ТЗ) и един договор за превоз на стоки (чл. 367 ТЗ).
В тежест на ищеца е било вменено да установи: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение за продажба на конкретни по вид, количество и качество стоки; че тези стоки са били доставени на ответника и същите са били годни за ползване; извършването на превоз на резервни части (фактурата от 13.05.2020 г.); издаването на фактурите, както и предявяването им на ответника; осчетоводяването на фактурите от ищеца и ответника; внасянето на дължимия ДДС; ползването на данъчен кредит от ответното дружество.
Фактурите по своето естество представляват частни свидетелстващи документи. В случая те са издадени от ищеца. Както беше изложено по – горе, върху фактурите не е налице положен подпис, още по – малко от законен представител на някоя от страните. За да възникне за ответника задължение за плащане по посочените фактури, в тежест на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да установи това, че стоките са действително доставени (превозът е действително извършен). При липса на двустранно подписани документи
(приемо-предавателен протокол, складова рапзиска, товарителница, експедиционна бележка) възникването на правоотношението би могло да бъде установено чрез конклудентни действия – счетоводни записвания или наличието на извънсъдебно признание.
В настоящия случай се установява, че пет от шестте фактури нито са подписани, нито са осчетоводени от ответника. Те не са отразени в данъчните му регистри и не се установява да е ползван данъчен кредит въз основа на тях.
С оглед липсата на ангажирани доказателства, установяващи наличието на възникнало между страните облигационно отношение, неоснователни се явяват и положителните установителни искове за дължимостта на сумите по пет от шестте фактури (с изключение на фактура № 207/17.10.2019 г. на стойност от 600 лв.)
По отношение на издадената от ищеца фактура № 207/17.10.2019 г. от изслушаните и кредитирани от съда заключения по назначените съдебносчетоводни експертизи се установява, че същата е осчетоводена от ответника. Това без съмнение обуславя извод, че между страните действително е сключен договор за продажба на посочените във фактурата вещи (20 бр. уплътнители за семена на стойност от 600 лв. с включен ДДС).
5
От страна на ответника е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми.
Вземането за продажната цена, предвид обстоятелството, че в случая се касае за отделна фактура във връзка с извършена търговска продажба, се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. В случая не се установи между страните да е налице сключен рамков договор във връзка с възникващи повтарящи се задължения за предаване на заместими вещи с единен правопораждащ факт, падежът по които да настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите – изначално определени или определяеми, поради което е неприложима кратката погасителна тригодишна давност, предвидена за периодичните плащания в чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В чл. 114, ал. 1 ЗЗД е предвиедно, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая не е налице изключението, предвидено в чл. 318, ал. 2 ТЗ. Сключеният между страните договор по повод на фактура № 207/17.10.2019 г. следва да бъде квалифициран като търговска продажба, съответно приложими за него са нормите, предвидени в ТЗ. В чл.