Решение № 17337 от 25.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21457/2023
- Вид
- Решение № 17337
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, изр. 1, предл. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 17337 гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря К.Д.А. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110121457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИОЗ” ЕАД, срещу ЗАД ”ДБЖЗ” АД, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1481.46 лв. - не възстановено изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил Ф. П. с д.к. № ******, собственост на Г.Д.С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 05.06.2022 г. около 12.40 ч. в с. Г., С., на ул. О., Д.С. управлявайки автомобил КИА с д.к. № ***** поради неспазване на дистанция удря спрелия на светофар пред него лек автомобил Ф. П. с д.к. № ******, собственост на Г.Д.С.. В резултат на удара на автомобил Ф. П. били нанесени следните повреди: облицовка задна броня, спойяер задна броня, лайсна задна броня средна и дясна, водач задна броня десен, задна престилка, основа клапа багажник дясна и др. За настъпилото ПТП страните съставили двустранен констативен протокол. Лек автомобил Ф. П. с д.к. № ******, собственост на Г.Д.С. е имал сключена застраховка каско + към ДЗИОЗ ЕАД — полица № ******* от дата 26.10.2021г. и валидност от 29.10.2021г. до 28.10.2022г. На база тази застраховка, подадено уведомление за образуване на щета №***********, направен оглед на автомобила и описание на уврежданията, с възлагателно писмо и приемо - предавателен протокол на автосервиз „ А.Х. 2020 „ ЕООД е възложен ремонта на автомобила. След представяне на фактура № *********/12.10.2022г. и калкулация на щетата, на 1 извършилия ремонта сервиз с кредитен превод от 16.11.2022г. е изплатена сумата 1466.46 лв. Сочи че след изплащане на обезщетението на основание чл. 411 от Кодекса за застраховане „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД встъпва в правата на застрахования по отношение на причинителя на щетите. Тъй като автомобила управляван от виновния водач е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответника ЗАД „ ДБ.Ж.З. “ АД, с регресна покана № ******/28.11.2022г. е потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1481.46 лв., включващо и 15 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата. Ответника отказал изплащането на обезщетение, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на исковете предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава исковете и представя платежно нареждане за изплатени сумите предмет на производството.
В съдебно заседание ответникът уточнява, че с преведената сума са направени погашения на главницата в размер на 1481,46 лева, 26,32 лева законна лихва върху главницата, и 59,26 лева държавна такса.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.
По делото не се спори по отношение на наличието на обстоятелствата обуславящи уважаването на иска. Напротив по делото е представено платежно нареждане отстрана на ответника с което е заплатена сумата от 1567,04 лева по сметка на ищеца.
В самото платежно нареждане е посочено, че се заплаща главница, лихви и разноски по настоящото производство.
Ищецът е взел становище, че е постъпила сума погасяваща главницата, но се поддържа иска за законната лихва и се претендира присъждането на 2 разноски.
При това положение и предвид извършеното плащане и направеното признание на плащането искът за главница следва да бъде отхвърлен като погасен в хода на процеса.
По отношение на претендираната законна лихва.
Не се спори по отношение на дължимостта на законната лихва, а досежно нейният размер и погасена ли е тя с направеното плащане.
Съдът намира, че размерът на законната лихва върху главницата от 1481.46 лв. за периода от предявяване на иска – 25.04.2023г. до датата на плащане 19.06.2023г. възлиза на 26,33 лева. Доколкото направеното плащане е в по-голям размер то искът за законната лихва следва да се отхвърли.
Ето защо исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане, направено в хода на процеса.
По отношение на разноските.
Съдът намира, че ответникът е дал повод за предявяване на иска предвид обстоятелството, че е бил поканен да извърши плащането извънсъдебно, но не го е сторил, поради което ищецът има право на разноски.
Ищецът претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С направения превод ответникът е погасил сумата внесената държавна такса.
По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че единственото процесуално действие което е извършил процесуалният представител на ищеца е да подаде искова молба, поради което на ищеца се следват разноски съобразно чл. 9, ал.1 НМРАЗ в размер на 400 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИОЗ” ЕАД, срещу ЗАД ”ДБЖЗ” АД искове с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, за сумата от 1481.46 лв. - невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил Ф. П. с д.к. № ******, собственост на Г.Д.С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като погасени с направено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДБЖЗ” АД да заплати на „ДЗИОЗ” ЕАД на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лева, представляващи сторените по делото и непогасени разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4