Решение № 2296 от 13.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №2296

13.12.2019 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6262/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Измир Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, ул. „Гергана“ № 2, представлявано от управителя Х.Р.Ю. против

Наказателно постановление № 36-0000397/18.09.2019 г., издадено от А.В.Г.– *** на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на основание чл.

96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Я., който поддържа жалбата, взема становище, че от направеното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение не става ясно на кое точно изискване е прието да не е отговарял назначеният на работа Б.Е.И. – дали се твърди, че той не е преминал задължителния квалификационен курс или че не е притежавал необходимата категория „С“ за управление на МПС. Поддържа още материалният закон да не е приложен правилно при издаването на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 64958/10.10.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и с процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по безспорен начин. С писмено становище с вх. № 68093/22.10.2019 г. моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като поддържа при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя да се установява от събраните доказателства. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Измир Логистик“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.10.2019 г., установено от известието за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена на 08.10.2019 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.02.2019 г. бил сключен трудов договор между жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД като работодател и Б.Е.И. като работник, по силата на който последният бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил“ (международни превози).

На 07.08.2019 г. със Заповед № 99 на *** на Областен отдел „АА“-Пловдив на свидетелите П.Т.Г. и С.К.М. било възложено да извършат комплексна проверка на дейността на дружеството-жалбоподател „Измир Логистик“ ЕООД. В хода на проверката свидетелите извършили справка в електронната система на Изпълнителна агенция „АА“, при която установили, че работникът Б.Е.И. бил назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил“ (международни превози), без да имал издадена карта за квалификация на водача. При тези факти свидетелите намерили, че работникът И. не отговарял на изискванията за квалификация на водача.

На 26.08.2019 г. свид. М. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 264651 против жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД, в присъствието на негов представител и на свид. Г.. Препис от акта бил връчен срещу разписка на представителя на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.Т.Г. и

С.К.М.. От тях се установява, че двамата са участвали в извършването на комплексна проверка на дейността на жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД, възложена им със заповед на началника на Областния отдел „АА“ в Пловдив. Изяснява се още, че в хода на проверката двамата установили, че работникът Б.Е.И. бил назначен на длъжност водач на товарен автомобил, но без да притежавал издадена карта за квалификация на водача. Последното обстоятелство и двамата свидетели изясняват, че са узнали след извършена дистанционна справка в електронната система Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. От показанията на свидетелите М. и Г. се установява и че преценката си дали даден водач е отговарял на изискванията за квалификация на водача, двамата са правили в зависимост от обстоятелството дали този водач е имал издадена карта за квалификация на водача или не. На показанията и на двамата свидетели се дава вяра, като те са подробни, последователни, а и взаимно кореспондиращи си и така служат и за своята взаимна проверка. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели в хода на извършената проверка. Не се установяват и основания, по които те да се считат за заинтересовани или предубедени.

От трудов договор № **/*** г. между „Измир Логистик“

ЕООД и Б.Е.И. се установява, че жалбоподателят - в качеството си на работодател, е назначил работникът И. на работа на датата 04.02.2019 г. и на длъжност „шофьор товарен автомобил“.

От Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 864/20.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лица, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят „Измир Логистик“ ЕООД е назначил на работа на 04.02.2019 г. работника Б.Е.И. на длъжност „шофьор товарен автомобил“ (международни превози). От показанията на свидетелите Г. и М. се изяснява и че работникът И. е нямал издадена карта за квалификация на водача. При тези факти се установява, че жалбоподателят „Измир Логистик“ ЕООД е назначил на работа водача И. без последният да отговаря на изискванията за квалификация на водача.

Въпреки това съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат неговата незаконосъобразност и съставляват основание за неговата отмяна. На първо място настоящият състав приема, че е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, регламентиращ задължение за посочване в НП на законните разпоредби, които са били нарушени. Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е било квалифицирано като нарушение по чл. 96г, ал.

1, пр. 1 ЗАвП, гласящ, че който назначи на работа водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева. От фактическа страна е прието, че назначеният на работа като водач на товарен автомобил Б.Е.И. не е отговарял на изискването за квалификация на водача. Налице е погрешна правна квалификация, тъй като разпоредбата на чл. 96г ал. 1, пр. 1 ЗАвП е санкционна. Самото материалноправно задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача, е нормативно регламентирано с разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 ЗАвП, което се явява и нарушеното правило за поведение в случая.

Следващата се административна санкция в зависимост от формата на неизпълнение на това задължение са обстоятелствата, разписани в разпоредбата на чл. 96г, ал.

1, пр. 1 ЗАвП.

Дори и да се приеме, че нарушената норма е именно приложената от АНО по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, то би било налице непълна правна квалификация. Това е така, защото видно от съдържанието на разпоредбата по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, същата е бланкетна – препраща към съдържанието на конкретни изисквания за назначаването на водачите, регламентирани със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно, за да има ясно предявено административно обвинение, е трябвало да се направи привръзка при правната квалификация на деянието с конкретната разпоредба, която определя задължение назначаваните водачи да отговарят на изискванията за квалификация на водача. В случая това не е сторено. В съдебната практика е трайно изяснено, че в рамките на административнонаказателното производство следва да се установи проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна норма признаци на нарушението (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В приетата от АНО за нарушена разпоредба – чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, никъде не е посочено, че назначаваните водачи трябва да отговарят конкретно на изискването за квалификация на водача. Вместо това е въведено общото и абстрактно задължение водачите да отговарят на всички изисквания, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Да се приеме, че не е необходимо да се направи привръзка към конкретната правна норма, въвеждаща задължението водачите да отговарят на изискването за квалификация на водача, би означавало че сама по себе си разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП би могла да послужи като правна квалификация при нарушаването на всяко едно изискване към водачите, определено със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Така например неясно остава с какво би била по-различна правната квалификация на нарушението, когато например водачът не отговаря на изискването за психологическа годност, което би било напълно различно административно нарушение. Без надлежно запълване на бланкета по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП не ще е спазено и изискването в хода на процеса да се установяват тези обстоятелства, които са описани в хипотезата на приетата за нарушена правна норма. Препращането към конкретна правна норма от ЗАвП или подзаконовите нормативни актове по прилагането му е установено и с оглед преценката за съставомерност на конкретното деяние. Последното ще бъде административно нарушение само ако конкретното изискване, на което е прието да не е отговарял водачът, е определено със ЗАвП или с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Именно за да се прецени дали неспазеното изискване е уредено в някой от тези нормативни актове, е необходимо при квалифицирането на нарушението да се направи препращане към съответната разпоредба, която е въвела неизпълненото изискване.

С посочването на приетата като нарушена законова норма се довежда до знанието на наказания субект защо и на какво основание административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Правилното правно квалифициране прави възможен и контрола за законосъобразност на НП, който съдът е длъжен да упражни при обжалването му пред съд (така Решение № 1966 от