Решение № 628 от 07.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Стара Загора, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя И.а при участието на секретаря Невена И.а като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело № 20225530101306 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал.

1, т.1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът работил при ответника от ************* г., като последния му трудов договор бил от ************* г. и бил назначен на основание чл.67, ал.1 от КТ, на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил“ код по НКПД: 8332 2005 „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Поради преобразуване на търговското дружество „Трейс Пътно Строителство“ ЕАД, чрез вливане в „Трейс БГ“ ЕАД – универсален правоприемник, с него било сключено допълнително споразумение № ************* г. към трудов договор № ************* г. на основание чл.119, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, с което не се променяло нито мястото му на работа ************* – *************, нито длъжността му „Шофьор, тежкотоварен автомобил“ код по НКПД: 8332 2005 „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, а само универсалния правоприемник на „Трейс Пътно Строителство“ ЕАД търговското дружество „Трейс БГ“ ЕАД, който след вливането се явявал вече негов работодател, тъй като бил приемник на всички права и задължения на влялото се „Трейс Пътно Строителство“ ЕАД. Като самото „Трейс БГ“ ЕАД било част от „Трейс груп 1

Холд“ АД. Ищецът бил трудоустроено лице с трайно намалена работоспособност 80%, като било известно на работодателя му това обстоятелство и то било видно от Експертно ТЕЛК решение № *************г., същото било надлежно и своевременно предоставено на ответника по делото.

Сочи, че работил съвестно при ответника и нямал никакви дисциплинарни нарушения и наказания. Изпълнявал служебните си задължения в пълния изискуем обем и срок.

Сочи още, че на ************* г. му била връчена заповед № *************г. на основание чл.120в от КТ, с която временно била преустановена работата му, като работата на никой друг в ************* – Стара Загора не била преустановена и те продължили да работят в пълен обем и на пълно работно време. На *************г. му било връчено предизвестие № *************г. за прекратяване на трудовите му правоотношения на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ „при спиране на работа за повече от 15 работни дни“, последното било в сроковете предвидени в чл.326, ал.2 от КТ, т.е. 30 дни. Нито преди това, нито по време на връчването на предизвестието ************* – Стара Загора, звеното в което работил било преустановявало работа и за 1 ден, камо ли за повече от 15 дни. Основанията предвидени в чл.120в от КТ не кореспондирали с тези по чл.328, ал.1, т.4 от КТ, тъй като разпоредбите се отнасяли за различен тип условия и факти, които трябвало да са налице, за да имало и фактически да се осъществи спиране на работа. След изтичане на предизвестието, му била връчена заповед № *************г. за прекратяване на трудовите му правоотношения на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, която заповед била незаконна.

Незаконосъобразността се изразявало в това, че никакво спиране на работата дори и за ден нямало, и нямало и до настоящия момент на ************* – Стара Загора. Останалите работници, изпълняващи същата работа като него, на същите място и длъжност, продължавали да си работят и до днес. Счита цялостното поведение на работодателя си за строго субективно и насочено към него в този конкретен случай с уволнението му, това му поведение било в разрез с чл.8 от КТ. Смята, че били предприети действия за заобикаляне за законната му защита като трудоустроено лице по чл.333 от КТ и да бъде уволнен на основание, непопадащо под разпоредбите на чл.333 от КТ.

2

Не можело да се приеме като основание, че преустановяването на работата му по чл.120в от КТ, било спиране на работата на цялото звено ************* – Стара Загора. Съгласно чл.120 в от КТ работодателят със своя заповед можел да спре работата на отделен работник при наличие на извънредно положение или епидемиологична обстановка, но за периода от ************* г. нямало спиране на работа на ************* – Стара Загора, а само спиране на неговата работа, като единичен работник. За да било налице основанието по чл.328, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване на трудови правоотношения трябвало да има спиране на работата поне на звеното ************* – Стара Загора за повече от 15 работни дни, не календарни, а работни или на цялото предприятие за този срок. Обстоятелство, което не било настъпило, нито тогава, нито до деня на предявяване на иска.

Когато имало спиране на работата се преценявало конкретно за всеки работник дали била преустановена трудовата му функция, но не можело отнапред да се спре от работа определен работник, който след изтичане на установения в закона срок да бъде уволнен. Това би довело до заобикаляне на закона, ако действителното основание за уволнение било друго. Трябва да е било налице цялостно спиране на работата на звеното или предприятието.

Спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда означавало временно преустановяване дейността на предприятието като цяло или на отделно негово поделение или звено. За да е било законно уволнението на това основание във всички случаи дейността на цялото предприятие, на негово поделение или самостоятелно звено, трябвало да е била преустановена изцяло.

Ищецът като работник отговарял на всички изисквания за заемане на длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил“ код по НКПД: 8332 2005 „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, включително имал всички категории необходими за управление на поверената му техника по служба.

Вследствие на незаконното уволнение от работа в настоящия момент бил безработно лице регистрирано на Бюрото по труда.

Искането на ищеца до съда е да постанови съдебно решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да постанови отмяната на заповед № *************г., да постанови възстановяването на ищеца на предишната му 3 работа „Шофьор, тежкотоварен автомобил“ код по НКПД: 8332 2005 „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, която заемал до момента на връчване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовите му правоотношения и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което бил останал без работа, равняващо се на 6 месечни негови брутни работни заплати по 860 лв. /общо 5160 лв./ или неговата съразмерна част, за времето, което бил останал без работа.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Трейс БГ“ ЕАД, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Излага следните съображения:

Неоснователно било твърдението на ищеца, че заповед № ************* г. била незаконосъобразна, с аргумент, че било незаконно спирането на работа само на един работник и след изтичането на определен срок той да бъде уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.

Ноторно известен факт бил, че в последните повече от две години в световен мащаб се разразила епидемия от заболяването Корона вирус 2019 (COVID-19), причинявано от вируса SARS-CoV- 2, която не била отминала и към настоящия момент.

След приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в Кодекса на труда се въвели специални мерки, които да предприемели работодателите, с цел защита живота и здравето на работниците и служителите, като израз на тези нови възможности била и въведената нова разпоредба на чл. 120в от Кодекса на труда, с която се установявало право на работодателя при обявено извънредно положение, а считано от 14.05.2020 г. и при обявена извънредна епидемична обстановка, със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. До преустановяване на дейността на предприятието можело да се стигне и не само по волята на работодателя, а да бъдел резултат от мярка, постановена със заповед на държавен орган /ал. 2/. Тогава работодателят бил длъжен да не допуска по време на преустановената дейност работниците или служителите до 4 работните им места за периода, определен в заповедта. Според нововъведения чл. 267а КТ за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ, работникът или служителят имал право на брутното си трудово възнаграждение.

Сравнението на тази мярка със завареното законодателство показвало, че се установява нова форма на престой или спиране на работата на работодателя, предвидени в завареното законодателство в чл. 120, чл. 176, ал.

4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Особеното в нововъведената мярка било, че можело да обхване не само цялото предприятие или част от него (цех, звено, отдел, засегнат от мерките, установени при извънредното положение), но и отделен работник или служител. Работодателят можел да обяви преустановяване на работата, когато не можел да осигури възможност за работа от вкъщи, самото естество на работата им не позволявала или било преценено, че продължаването на работата би било неефективно, което определяло и затварянето им (например в заводи, цехове, сервизи и др.). До този момент в теорията и в съдебната практика се считало недопустимо обявяването на престой или спиране на работата само за отделен работник или служител. Само при извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и по силата на чл. 120в КТ, работодателят можел да преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да имал пълно преустановяване на работата на неговото предприятие или на звеното, където работи. В този смисъл, за прилагането на специалната разпоредба на чл. 120в от КТ не било необходимо работодателят да доказва наличието на причини от организационно – техническо и/или икономическо естество, като необходимо и достатъчно условие било само обявяването на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

В процесния случай била осъществена конкретно хипотезата на чл.

120в, ал. 1 от КТ, като спорното правоотношение се било развило при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители.

Издаването от работодателя на Заповед № ************* г., с която ищецът бил поставен в престой, било изцяло детерминирано от обективната епидемична обстановка. Видно от приложена Справка за приети и върнати 5 документи, представени с придружително писмо вх. № ************* г. в ТП на НОИ или по електронен път, за месец януари 2022 година, в Звено „*************“ в предприятието, в болничен са били 12 работници, което се равнявало на 30 % от общия брой на работниците в звеното (общо 42 работници – съгласно приложена Справка от отдел „Човешки ресурси“).

Съгласно публикувани в медиите данни към седмицата, предхождаща датата на издаването на заповед № ************* г., заболеваемостта в страната се била увеличила с 48 % спрямо предходната. При така описаната епидемична обстановка работодателят в кръга на своите правомощия бил издал заповед № ************* г., прилагайки разпоредбата на чл.120в от КТ.

Доколкото разпоредбата на чл. 120 в. ал. 1 от КТ регламентирала нова форма на престой или спиране на работата на работодателя, то прекратяването на трудовото правоотношение се извършвало именно в хипотезата на чл. 328. ал. 1, т. 4 от КТ: „спиране на работа за повече от 15 работни дни“. Единственият обективен критерий, който трябвало да е бил налице, бил престой – спиране на работата за повече от 15 работни дни. Това на практика означавало, че на 16 – тия работен ден работодателят вече имал основание за прекратяване на трудовите правоотношения. Ищецът не оспорвал факта, че е бил в престой. Освен това, без правно значение било дали към момента на прекратяване на договора работата е била възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовия договор работодателят бил предприел пълно преустановяване на дейността. В настоящия случай са били налице условията, предписани в закона – преустановяване работата на ищеца, продължило повече от 15 работни дни.