Решение № 5535 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5535 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110209063 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9063 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № **********02.05.2024, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят излага доводи за извънредни обстоятелства, довели до нарушаване на ЗДвП, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на обжалваното НП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 25.03.2024 г. А.Г. – инспектор контрол по паркирането в ЦГМ съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл.98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. В законоустановения срок по чл.

44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения, в които били изложени доводи, съответни на посоченото във въззивната жалба.

Въз основа на АУАН на 02.05.2024 г. Илиян Павлов – зам. кмет на СО издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189 от ЗДвП и представените заповеди, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а 25.03.2024 г. около 12:00 ч. в гр. София жалбоподателят С. К. откарал баща си Игнат К. до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ за спешен преглед, тъй като същият се оплакал от влошавано в здравословно състояние, а наскоро бил изписан от болницата след лечение от белодробна емболия. Жалбоподателят не намерил къде да остави управлявания от него лек автомобил марка******* с рег. **** в близост до лечебното заведение и го паркирал на ул. "Бяло Море“ на място за паркиране на МПС, определено за лица с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21. С.К. оставил на автомобила карта за преференциално паркиране, издадена на К. К.а, която към този момент била починала, след което отишъл с баща си до спешното отделение, където И.К. бил прегледан, за което бил изготвен лист за кардиологичен преглед. Междувременно лекият автомобил бил преместен от служители на ЦГМ „ЕАД“ на основание чл. 168, ал.1 от ЗДвП, тъй като било прието, че е паркиран в нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП. За същото нарушение впоследствие бил съставен и процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля А.Г., приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – констативен протокол, 2 протокол за доброволно предаване, лист за кардиологичен преглед, възражение и др., както и снимков матераил.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. По същество жалбоподателят не оспорва тези констатации и признава, че е паркирал на посоченото място и използвал посочения документ, като излага допълнителни доводи за мотивите за стореното от него, като прилага и доказателства в тази насока.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С нея се забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. В чл. 178д ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба от 200 лв. лице, което лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е паркирал управляваното от него МПС на място, обслужващо хора с трайни увреждания, като е използвал документ, издаден за починало лице, поради което не е имал право да паркира там.

В настоящия случай обаче е налице хипотезата на чл. 8 от ЗАНН, съгласно който, не са административни нарушения деянията, които са извършени при крайна необходимост.

Дефиницията на този институт е дадена в чл. 13 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН - не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Крайната необходимост изисква съвкупност от няколко основни елемента. Първият от тях, непосредствена опасност, предполага ситуация на действително застрашаване на конкретни защитени от правото интереси, като здравето и живота на бащата на жалбоподателя безспорно е такова благо, което е било застрашено към момента на откарването му за преглед, поради влошаване на здравословно състояние. На следващо място, деянието на лицето, спрямо когото се прилага този институт, трябва да е насочено към избягване, отблъскване на тази опасност и защита на застрашения обект, каквито по същество са действията на транспортиране на бащата на жалбоподателя до лечебно заведение и придружаването му до лекар. Това деяние нарушава определена нормативна забрана и причинява известни вреди – в случая тяхното естество се изразява в използването без разрешение на паркомясто, предназначено за хора с увреждания, което е лишило за известен непродължителен период от време други лица, притежаващи съответното разрешение от възможност да ползват това място. Следващата предпоставка е причинените вреди да бъдат по-малко значителни от предотвратените - безспорно човешките живот и здраве са позначимо благо от правото на паркиране, като в случая не се установява, че конкретни други лица са били лишени от реална възможност да паркират в близост до лечебното заведение.

Последното изискване е отсъствие на друг, по-безвреден и правомерен начин за избягване и преодоляване на опасността. В настоящия казус това би било осъществено, ако жалбоподателят бе паркирал управляваното от него МПС на разрешено място, но в обясненията си той сочи, че не е намерил друго свободно място за паркиране пред болницата, като това се подкрепя и от приложените по делото снимки. Дори и да не бе използвал документа на починалата си майка и да бе паркирал на същото място без да 3 оставя документ, той отново би нарушил закона, поради което това не представлява алтернативно правомерно поведение. Оставянето на лекия автомобил на улицата на място, което не е предназначено за паркиране, също би било незаконно, а по делото не се установява и да е имало свободни места за паркиране в близост, като с оглед посоченото здравословно състояние на бащата на жалбоподателя, се е налагало лекия автомобил да бъде спрян бързо и в относителна близост до лечебното заведение. По тези съображения и при възприетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че спрямо поведението на жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН и същото не представлява административно нарушение, респективно жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ **********02.05.2024, издадено от заместник кмет на СО, с което на С. И. К. на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4