Акт от 20.03.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 8155

Номер

8155

Година

23.10.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.23

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Татяна Маркова дело номер

20141210101800 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] ул. със съдебен адрес за призоваване: [населено място], пл. , срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], район О., ул. , представлявано от изпълнителните директори Г. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] - законни представители на Банката, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове: иска се на основание чл.26 ЗЗД, предл.1 във вр. с чл.146 във вр.с чл.143 и чл.147 З. да се прогласи нищожност на чл.3, ал.2 от Договора за кредит и да се осъди [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], район О., ул. представлявано от изпълнителните директори Г. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] - законни представители на Банката, на основание чл.55 ЗЗД, да върне сума в размер на 1 000 лева/ хиляда лева/, представляваща разлика между първоначално договорените лихви и действително заплатените от ищеца такива в периода от сключване на договора за банков кредит - 17.12.2008 г. до датата на образуване на настоящето дело, като платени без основание поради нищожна клауза на чл.3.2, от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по настоящето дело, включително адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 17.12.2008г. в [населено място] между ищецът и ответника е сключен Договор за банков кредит № 3092, по силата на който ответникът е представил кредит при следните основни параметри: размер на кредита 7 690 EUR /седем хиляди шестстотин и деветдесет евро/; цел: Кредитът е предназначен за текущо потребление; годишен лихвен процент по редовен дълг, определен в чл.3.1 от договора за банков кредит, тримесечния EURIBOR за евро плюс надбавка 7.5 (седем цяло и пет) пункта. Тримесечния EURIBOR се определя в последния работен ден преди началото на всяко тримесечие от календарната година и е равен на лихвения процент за EURO за срок от три месеца за 360 дни, взет до третия знак след десетичната запетая без закръгляне/ в пълния му размер и публикуван на страниците на R.-EURIBOR RATES/EURIBORRECAP03/. Така определеният EURIBOR определен на 30.09.2008г., който е в размер на 5.277%. Към датата на настоящия Договор общият размер на лихвения процент по Кредита се определя на 12.777% (дванадесет цяло седемстотин седемдесет и седем хиляди) на сто годишно, срок на погасяване - 16.12.2018г., съгласно погасителен план; начин на погасяване - чрез анюитетни месечни вноски. За обезпечение на този кредит сищецът осигурил в поръчителство на 2 (две) дееспособни местни лица посочени по-долу както е описано в чл. 5.1 от договора.

Сочи се от ищецът, че договорът е подписал на основание приети за Банката общи условия, представляващи стандартизиран документ, изготвен по образец на банката, в който са регламентирани условията по всички договори за кредити, предоставяни от банката, като посочените условия се явяват неразделна част от договора за банков кредит, а и част от разпоредбите на тези условия са инкорпорирани в договора. Сочи се, че съгласно чл.3.2 от договора е посочено, че в случай на промяна на EURIBOR, Банката може едностранно да променя лихвата. Твърди се в исковата молба, че на 18.08.2009г. Банката е задължила да подпише Анекс 1 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който наред с останалите съдържащи се в него предоговаряния се променя начина на олихвяване на отпуснатата и усвоена сума, а именно: кредитът се олихвява с общ лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на банката плюс надбавка в размер на 3.65 /три цяло шестдесет и пет/ пункта годишно. Към датата на настоящия договор общия размер на лихвения процент по кредита се определя на 12.77 (дванадесет цяло и седемдесет и седем стотни) на сто годишно. БЛП към датата на сключване на настоящия договор е 9.12 (девет цяло и дванадесет стотни) годишно. Поддържа се, че на 15.12.2009г. Банката е задължила ищецът да подпише Анекс 2 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който го задължава да издължа остатъка от предоставения кредит в размер на 6 984.72 EUR. Казано било, че ако не подпише този анекс ще направят целия кредит предсрочно изискуем. Тъй като били принудени да го подпишат се съгласили да бъде разсрочена на плащане със срок на издължаване 103 вноски, считано от 20.0б.2010г. съгласно погасителен план. На 21.06.2010г. Банката задължила ищецът да подпише Анекс 3 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който го задължават да издължи остатъка от предоставения кредит в размер на 6 984.72 EUR на 96 вноски, считано от 20.06.2011г. съгласно погасителен план. На 18.02.2011г. Банката го задължила да подпиша Анекс 2 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който остатъка от предоставения кредит в размер на 6 920.64 EUR следва да издължи на 83 вноски, считано от 20.02.2012г. съгласно погасителен план. Твърди се от ищеца, че на 30.07.2014г. с нарочна молба до Банката поискал да му бъде извършена справка за плащания от него по договора, като с И..№ 403/30.07.2014г. му била предоставена справка - извлечение от сметка, от който е видно, че лихвения процент по кредита е едностранно увеличен след сключването на договора, като след това също е увеличаван значително.

Поддържа се в исковата молба, че клаузата на чл. 3, ал.2 от договора за кредит, е неравноправна, противоречаща на закона, поради което и е нищожна и като такива не поражда правно действие. Тази клауза е нищожна като противоречаща на разпоредите на 143, т. 3, т.10, т.12 от З.. Сочи се, че към датата на депозиране на настящата искова молба отпуснатият му банков кредит от ответника все още не е издължен, а въз основа на чл. 3, ал.2 от договора за кредит, банката неправомерно е увеличавала лихвата по ползвания кредит. Крайния срок за погасяване на кредита е 16.12.2018г., до когато въз основа на неравноправната клауза е длъжен да понася увеличаване на лихвата по кредита. Твърди се от ищеца, че горното обстоятелство обуславя правния му интерес за предявяване на настоящия иск срещу банката, чрез който след като се установи, че описаната клауза на 3.2 от договора за кредит, за нищожна и не пораждаща правно действие и да му бъде възстановена заплатената от него сума на ответника без основание. Поддържа се в исковата молба, че чрез клаузата на чл. 3, ал.1 се въвежда плаващ лихвен процент по договора за кредит, при който олихвяването на кредита е поставено в зависимост от промените в тримесечния Ю, представляващ обективен и необусловен от волята на страните по кредитното правоотношение индекс, както и създава за потребителят невъзможност да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Цената на стоката „пари" е лихвата. Тази цена е договорена при сключването на договора. Към този момент потребителят преценява дали лихвата/цената/, на която получава кредитът е изгодна за него или не, което в крайна сметка формира и решението му да сключи или не договора. Към този момент и за банката лихвата се явява изгодна с оглед очакваната от нея печалба. В последствие, използвайки клаузата на чл.3.2, създаваща значителната неравнопоставеност между страните, банката налага на потребителя промяна на цената на кредита. Съгласно чл.3.2 Банката може едностранно да променя лихвата в частта на тримесечния Ю.

Твърди се в исковата молба, че подобна регламентация води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, доколкото икономически по - слабата страна, каквато е кредитополучателят, следва да понася риска от промяната на пазарните условия и да заплаща по - висока лихва по кредита, докато насрещната страна банката - кредитор, не носи подобен риск. В този смисъл, ищецът поддържа, че тази клауза представлява неравноправна по смисъла на чл. 143, т.10 от З.. Без изчерпателно посочване на обективни критерии банката въвежда възможност да променя лихвения процент по договора за кредита, което представлява неравноправна клауза и по смисъла на чл.143, т.13, предложение 2 от З., тъй като предоставя изключително право на банката да тълкува клаузите на договора, както и на чл.143, т.10 от З., тъй като така се позволява на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В случая, освен общата хипотеза на 143 от З. относно неравноправност на клаузата на чл. 3, ал.2 е налице и специална хипотеза по т.12 от чл.143 от З., доколкото при увеличаване на лихвата по кредита, представляваща цена на предоставената банкова услуга, за ищеца като потребител не е налице невъзможност да се откаже от договора. Нещо повече, за него е предвидена санкция, ако не е съгласен с новият лихвен процент следва да погаси кредита предсрочно, като за остатъка се прилага новия лихвен процент съгласно чл.3, ал.3 от Договора за кредит. Разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите съдържа примерен и неизчерпателен списък на неравноправни клаузи. Нормата на чл.143 дава легално определение на равнорпавна клауза в договор, което включва в себе си следните белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на изискването за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се от ищеца, че в случая по отношение на цитираните по - горе клаузи от договора всеки един от елементите на фактическия състав на чл.143 от З. е налице. Посочените по - горе клаузи от Договора са уговорка във вреда на потребителя, тъй като банката си запазва правото да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по кредита до размери, чиято методика на определяне е неясна. Това не може да се определи като добросъвестно владение от страна на търговеца. Сочи се в исковата молба, че чл.146 от Закона за защита на потребителите прогласява за нищожни неравноправните клаузи в договорите, освен ако са уговорени индивидуално. Твърди се, че в случая, клаузата на чл. 3, ал.2 от договора е част от стандартни, изготвени предварително условия на банката, върху съдържанието на които ищецът не е имал възможност да оказва влияние, като и всички останали клиенти на банката. Налице са многобройни кредити, отпуснати на физически лица, на които банката е наложила същите условия.

Сочи се, че съгласно § 13 от Допълнителните разпоредби на З., „Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени а извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност." Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали с Банката по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в З., който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Въведената с този закон система на защита, който е възпроизвел Директива 93/13, се основава на идеята, че потребителят е в положение на по - слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по - слаба страна, чл.6, параграф 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да предвидят, че неравноправните клаузи „ не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право". Сочи се още в исковата молба, че сключения договор за кредит е с цел рефинансиране на кредит и потребителски нужди, и доколкото кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, в качеството си на потребител се ползва от специалната защита, предоставена от З.. Поддържа се, че очевидно е, че клаузата на чл.3,ал.2 създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка води и до увреждането на последния, доколкото се налагат едностранна промяна на лихвата и видно от справката само в посока на увеличение, която е длъжен да понася и заплаща, независимо от това дали разполага с икономическа възможност или не. С оглед изложеното се твърди, че уговорките на чл. 3, ал.2 от договора за банков кредит №3092/17.12.2008г. не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. Следователно покрива общите критерии, дадени в нормата на чл.143 З., което я прави неравноправна. Ето защо на основание изложеното твърди, че поради нищожността на процесната договорна клауза, същата не е произвела правно действие, поради което платените от ищеца суми, представляващи завишени размер на лихвения процент са платени без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД.