Определение № 289 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 09.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900504 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Подемкран“ АД срещу решение № 159 от 10.11.2022г. по в.т.д. № 170/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 17 от 12.05.2022г. по т.д. № 15/2021г. на Окръжен съд – Габрово.

С решението на окръжния съд са отхвърлени предявените от касатора срещу „Интер Пауър“ ООД искове с правно основание чл. 265, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 882. 40 лева, обезщетение за направени разходи за поправка на некачествено извършено инсталиране на електрическа осветителна инсталация в хале „Индустриални кранове-2“ в гр.

Габрово, бул.“Генерал Николов“ № 1 (разходи за конструктивно обследване и становище и възнаграждение за СМР за преинсталиране), както и за заплащане на сумата от 30 700 лева, обезщетение за необходими разходи за използване на сградата по предназначение до края на експлоатационния й срок (поставяне на репери, геодезически измервания, огледи и становища), със законната лихва за забава от датата на исковата молба (11.03.2021г.) до окончателното плащане на сумите.

1

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Неправилно от съда е прието, че срокът по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД е преклузивен, при което за приложението му съдът следи служебно. Срокът е давностен и се прилага при възражение на ответника, каквото по делото не е правено. Допълнително в случая се касае за строителни работи, при което би бил приложим не 6-месечният, а 5-годишният давностен срок. Въззивният съд не е съобразил, че от ответника не е направено възражение, че извършената по договора от 12.09.2019г. работа не е строителна по своя характер, а спорът касае единствено качеството на тази работа. Ответникът е признал, че е извършил такъв вид работа (че е извършвал и други такива СМР в обекти на ищеца). Неправилно е прието също, че касаторът – ищец не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е налице отклонение от договореното между страните, както и че недостатъците са явни, а не скрити. Неправилен е и изводът, че вреди за ищеца не са настъпили, поради което не могат да бъдат претендирани. С въззивното решение не е отговорено на оплакването във въззивната жалба, че ответникът дължи грижата на добрия търговец и че ако е срещнал неясноти по предмета на възложената работа, е трябвало да уведоми възложителя (чл. 260, вр. чл. 258 от ЗЗД).

Ответникът е знаел за недостатъците. Не са били обсъдени показанията на свидетелите и писмените доказателства, определящи характера на възложената работа като строителна. Отново въз основа на анализ на свидетелските показания (свидетеля Е. П.) е трябвало да бъде направен извод, че недостатъците в извършената работа са скрити по своя характер, обстоятелство, подкрепено и от СТЕ. По тези съображения въззивното решение е и немотивирано.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено с уважаване на предявените искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в 2 противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Какъв е характерът на сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.

265, ал. 3 от ЗЗД – давностни или преклузивни?

Според касатора въззивното решение противоречи на възприетото в решение № 60113 от 10.11.2021г. по т.д. № 1321/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 118 от 11.07.2012г. по т.д. № 537/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно които сроковете по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД са давностни по своя характер, при което служебното им прилагане е недопустимо.

Евентуално се иска касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради възприетото в решение № 187 от 13.01.2020г. по т.д. № 3093/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., че срокът е преклузивен.

2. Може ли съдът да прилага служебно давностен срок в нарушение на чл. 120 от ЗЗД, без за това да е направено възражение в срок?

Във въззивното решение на въпроса е отговорено положително, което, според касатора, е в нарушение на трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 186 от 19.03.2013г. по гр.д. № 927/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 54 от 20.07.2012г. по т.д. № 336/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 163 от 2011г. по гр.д. № 346/2010г. на ВКС, ГК, І г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с разрешенията, дадени с решение № 33 от 19.02.2015г. по гр.д. № 3050/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 243 от 15.01.2021г. по гр.д. № 481/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 160 от 13.01.2017г. по гр.д. № 2077/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 257 от 13.12.2016г. по гр.д. № 2436/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

3

4. Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея и релевантни за спорното право факти, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение? Следва ли това признание да бъде обсъдено от въззивния съд и установения с него факт съобразен при формиране на правните изводи и допустимо ли е основателността на иска да се обсъжда в контекста на възражения, които ответникът не е заявил?

Касаторът се позовава на решение № 56 от 14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 249 от 27.12.2011г. по гр.д. № 1037/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 49 от 12.03.2015г. по гр.д. № 5062/2014г. на ВКС, ГК, І г.о. и възприетото в тях, че когато признанието води до съвпадение на фактическите твърдения на двете спорещи страни, то е указание за тяхната истинност.

5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 12 от 16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 373 от 23.07.2014г. по гр.д. № 3003/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

6. Допустимо ли е овъзмездяване на вреди, които макар и все още ненастъпили, са неизбежни, увредата на пострадалия – сигурна, а размерът им отнапред (ясно) определен и включва ли понятието „претърпяна загуба“ и такъв тип вреди?

Според касатора изводът на съда, че разходите във връзка с намалената носимоспособност на гредите, макар и сигурни, са бъдещи и не се обезвъзмездяват, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 488 от 07.02.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 153 от 02.06.2011г. по гр.д. № 526/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 196 от 12.07.2012г. по гр.д. № 1724/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 161 от 17.01.2013г. по т.д. № 1040/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.

4

В случай, че бъде прието, че тази съдебна практика е относима основно за деликт, касаторът иска касационно обжалване да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Касаторът счита обжалваното решение и за очевидно неправилно.

Правният извод, че срокът по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД е преклузивен и се прилага служебно, е неправилен, а въззивното решение в тази част е постановено contra legem. Решението е постановено и в противоречие на мотивите.

Приложен е 6-месечният срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, а е посочено, че са предявени искове за заплащане на извършени с недостатъци СМР.

От насрещната страна по жалбата „Интер Пауър“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба по делото се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

В исковата си молба по делото касаторът „Подемкран“ АД е изложил, че е собственик на хале „Индустриални кранове-2“, представляващо сглобяема стоманобетонна постройка с размери 88/18 метра и височина около 13 метра на адрес гр. Габрово, бул.“Генерал Николов“ № 1. Във връзка с необходимост от обновяване на електрическата инсталация и на осветлението в сградата между страните е бил сключен договор, по който на 15.08.2019г. са били заплатени авансово 8 391. 84 лева с ДДС. След извършване на доставка на осветителните тела и монтаж с приемо-предавателен протокол № 0000065156 от 12.09.2019г. ищецът приел извършените работи. На 19.09.2019г. била платено и останалото договорено възнаграждение от 18 541 лева с ДДС. През месец април 2020г. архитект – консултант на ищеца при оглед на място с вишка (поради височината на сградата) установил, че монтирането на осветителните тела е извършено чрез пробиване на отвори във виренделовите греди (монтираните от ответника 52 броя осветителни тела 5 вид LED Камбана са закрепени по 4 броя за долния пояс на всяка от 13 броя виренделови греди, на които стъпва покривната констукция на сградата, посредством набит анкер, рингболт и карабинка), а електрическите кабели, захранващи осветителните тела, са закрепени с дюбели, за което са направени още около 150 отвора в горната страна на долния пояс на гредите. С тези действия ответникът е нарушил целостта на гредите и е прекъснал и застрашил с корозия армировката, което води до компрометиране на тяхната конструктивна носимоспособност. Това е недопустимо по всички професионални правила и изисквания за монтаж на инсталации при този вид конструкции. До ищеца е била отправена покана чрез електронна поща на 25.06.2020г. да поправи недостатъците, които е допуснал - да демонтира лампите, да запълни отворите със запечатващ материал и да монтира осветителните тела на стойка, както и да заплати направените разходи за възлагане и изготвяне на конструктивна експертиза и становище. Това не е било направено.

Ищецът е поискал присъждане на сумата от 8 882. 40 лева, от която 3096 лева за изготвянето на конструктивно обследване, 360 лева за конструктивно становище и 5 426. 40 лева платено възнаграждение за СМР за преинсталиране на електрическата инсталация, всички направени разходи за поправка на извършена с недостатъци работа от ответника, със законната лихва за забава от 25.06.2020г. до окончателното плащане, като до датата на исковата молба (11.03.2021г.) - 672 лева. Претендирана е още сумата от 30 700 лева, обезщетение за необходими разходи поради това, че ищецът ще е принуден да извършва в продължение на 50 години периодично измерване на провисването на гредите (евентуални деформациите), за да бъде използвана сградата по предназначение, уточнени като разходи за поставяне на репери, геодезически измервания, огледи и становища, със законната лихва за забава от датата на исковата молба.

Обстоятелствата са били потвърдени и в подадена допълнителна искова молба.

С подадени отговори ответникът е оспорил исковете основно по съображения, че монтажът на осветителните тела е бил извършен по указания на ищеца; че не се касае за скрити недостатъци; че претенциите на ищеца са били заявени повече от половин година след приемане на работите;