Решение № 19 от 23.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Шумен, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20223600900128 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е заведено от „Евро пропърти консулт“ ЕООД, ЕИК 204182125, гр. Шумен, ул. „Дойран“ №14, ет.2, ап.4, представлявано от управителя В.

Р., със съдебен адрес гр. Шумен, бул. „Славянски“ №24, ет.3, оф.12 против „Евро импекс“ ЕООД, ЕИК 130002410, гр. София, ул. „Поручик Неделчо Бончев“ №3, представлявано от управителя А. И. по обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Сочи, че ищеца е собственик на ПИ с идентификатор №..... по КК на град Шумен, с площ от 29 922 кв.м., което е било апортирано в капитала на ищеца на 09.10.2018 г. Върху този ПИ, считано от 2016 г. ответника „Евро импекс“ ЕООД, осъществявал депониране на отпадъци в качеството си на изпълнител по Договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г., с възложители общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар и Каспичан и изпълнител ответника. За целта ответникът „Евро импекс“ ЕООД се е снабдил през януари 2016 г. с разрешение от РИОСВ Шумен за депониране на отпадък върху посочения имот.

Твърди, че от октомври 2018 г. и до сега върху имота няма установена вещна тежест, която да задължи „Евро пропърти консулт“ ЕООД да се съобразява с депонирането на отпадъци извършвано от трети лица. Също така при прехвърляне на собствеността от ответника на ищеца между тях не е установено договорно задължение ищеца да се съобразява с използването на процесния ПИ като депо за съхранение и сепариране на отпадъци. Въпреки това за периода от октомври 2018 г. (когато ищецът е придобил собственост върху имота) до януари 2020 г. в процесния ПИ е било извършвано ежедневно депониране на отпадъци.

Представители на ищеца искали от ответника това състояние да се прекрати, но независимо от многобройните разговори и контакти това не станало. Ответникът давал уверения, че ще заплаща обезщетение в размер на наем за имота, както и, че ще извърши почистването му, но това не било сторено. Твърди, че ищецът сезирал и РИОСВ – Шумен и Община Шумен.

Вследствие на това на ответника били издавани предписания, актове и наказателни постановления от административни органи, но ответникът не се съобразявал с тях. След октомври 2018 г. в ПИ се извършвало единствено депониране на отпадък, но не и неговото сепариране и извозване. Отпадъкът бил разстилан в имота чрез багер и товарач. В производство по обезпечаване на доказателства по бъдещ иск – ч.гр.д. №953/2022 г. на ШРС било доказано наличие на отпадък в ПИ в размер на 35 062 куб.м. През септември 2022 г. на 1 ответника била връчена нотариална покана за почистване на терена и извозване на отпадъка. Към момента не били извършени никакви действия. Ищецът водил и производство насочено към обезщетяване на вредите настъпили за него от създалото се състояние, като заведеното т.д. №100/2020 г. по описа на ШОС, приключило със съдебна спогодба, като ответникът бил осъден да заплати на ищеца 22 500 лв., като обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване на чужд имот за период от октомври 2018 г. до януари 2020 г.

Предвид изложеното намира, че е налице нерегламентирано ползване на процесния ПИ с идентификатор №........ по КК на град Шумен от страна на ответника продължило за период от февруари 2020 г. до декември 2022 г. – 35 месеца, като на основание чл.59 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за неправомерното ползване в размер на пазарния наем на имота. Твърди, че размерът на този наем е 1 500 лв. месечно или 52 500 лв. за целият претендиран период. Намира също така, че е налице основание да предяви и иск за вреди с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, които били причинени от неправомерното депониране на отпадъци в имота. Намира, че с действията си ответникът е привел процесния ПИ в състяние, неотговарящо на екологичните стандарти и в състояние несъответстващо на предназначението му за ползване. Сочи, че следва да бъдат направени разходи за извозване и депониране на отпадъците в депа за съхранение, както и разходи за заравняване на терена след извозване на отпадъците. Намира, че тези разходи биха възлезли на 5 000 лв. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., като обезщетение за причинени вреди по смисъла на чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и сумата от 52 500 лв., представляващи обезщетение за ползване на чужд имот по смисъла на чл.59 от ЗЗД за периода от февруари 2020 г. до декември 2022 г. или общо 35 месеца. Върху така посочените суми за главници по двата иска се претендира законна лихва от датата на предявяване на настоящите искове – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

От страна на ответника против „Евро импекс“ ЕООД е депозиран писмен отговор на ИМ. В него се твърди, че ищеца не е предявил по надлежен начин искането си за осъждане за непозволено увреждане по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, като и посочил, че вредите са нанесени от служители на дружеството ответника, но не е посочил изрично кои са тези служители. Намира, че това нарушава правото му на защита. Освен това твърди, че посочената претенция по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД не е редовна предвид обстоятелството, че в ИМ не е посочено как се формира сумата от 5000 лв., които се претендират. В тази връзка намира, че ИМ следва бъде оставена без движение, като съдът даде указания за отстраняване на нередовности. Изразява становище, че искът не е местно подсъден на ШОС и моли да бъде прекратено производството, като делото бъде изпратено на СГС. На следващо място счита, така предявените искове за неоснователни. Сочи, че ответника „Евро импекс“ ЕООД от една страна, като изпълнител по договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г. с общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар и Каспичан, от друга, като възложители, по силата на който изпълнителят се задължавал да предостави на възложителите услуги по предварително третиране на битови отпадъци с код 20 03 01 от Наредба №2/2014 г. за класификацията на отпадъците. За тази цел ответникът използвал ПИ с идентификатор №........ по КК на град Шумен, за който имало издадени Решения №15-ДР362-01 от 06.01.2016 г. и №15-ДР-362-00 от 02.10.2015 г. на РИОСВ – Шумен.

Междувременно на 14.05.2016 г. ответникът сключил договор за наем на ПИ с идентификатор №........ по КК на град Шумен за срок от една година, за който също било издадено разрешение за третиране на отпадъци №15-ДР-362-02 от 16.06.2016 г. на РИОСВ – Шумен, както и също по отношение на този имот - разрешение с №15-ДР-362-03 от 02.12.2016 г. на РИОСВ Шумен. Договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г. бил със срок на действие до 11.01.2021 г., като след това била преустановена дейността по третиране на отпадъци.

Твърди, че след като през 2018 г. ищецът придобил процесния ПИ с идентификатор №...... по КК на град Шумен с новия собственик били започнали разговори за продължаване на ползването на имота в съответствие с издаденото разрешително. Страните обаче не постигнали договореност. С оглед на това ответникът сключил с трето по спора лице – „Еко инвест продукт“ ООД договор от 01.07.2019 г., по силата на който последното приема за 2 оползотворяване отпадъци с код 19 12 09 от ПИ с идентификатор №....... и ПИ с идентификатор №........ по КК на град Шумен. Сочи, че дейностите по почистване на поземления имот са извършени в периода месец юли 2019 – октомври 2021. За приетите отпадъци били съставени протоколи от 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 31.10.2019 г., 31.07.2021 г., 31.08.2021 г., 30.09.2021 г., 31.10.2021 г. Твърди, че след подписване на спогодбата от 16.11.2020 г. било преустановено от ответника ползването на ПИ с идентификатор №....... като още от месец юли (не сочи година) е започнало поетапно почистване на имота от „Евро инвест продукт“ ООД (по-горе посочено като „Еко инвест продукт“ ООД). Твърди, че липсата на отпадъци в имота се потвърждава от извършена на 15.12.2021 г. проверка от РИОСВ – Шумен, като в Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. е записано, че в имота липсват налични отпадъци. По отношение на претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД твърди, че ответникът е заплатил обезщетение за имота на стойност равна на пазарния наем за период от ноември 2018 г. до август 2020 г. и така претенцията на ищеца за периода от февруари до август 2020 г. е неоснователна. Освен това намира, че претенцията за останалия период от септември 2020 г. до декември 2022 г. също е неоснователна, тъй като ответникът не е ползвал имота за посочения период. Сочи, че почистването в имота е извършено от юли 2019 г. до октомври 2021 г., като след това представители на ответника не са осъществявали достъп до имота. Освен това след 11.10.2021 г. е изтекъл договорът с общините за депониране на отпадъци, което също е указание, че имотът не е ползван.

Намира, че за периода, в който имотът на е бил ползван от ответника не се дължат суми на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Цитира практика – Р №88/28.08.2017 г. по т.д. №834/2016 г. на I ТО на ВКС и Р №49/23.07.2019 г. по гр.д. №2885/2018 г. на II ГО на ВКС. Оспорва твърдението в ИМ, че ПИ №....... не бил използван по предназначение. Сочи, че съобразно Скица №15-200774-25.04.2016 г. на АГКК, процесният имот е с начин на трайно ползване – „Насип, насипище“, а също и че след 2009 г. имотът е бил ползван като сметище. Намира, че предвид това и съответната издадена документация за този период от страна на компетентните органи имотът е би ползван по предназначение. Освен това отново излага, че имотът е бил почистен до ноември 2021 г. По отношение на претенцията по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД намира, че тя също е неоснователна. Намира, че не е осъществен сложният фактически състав на текста на чл.45 от ЗЗД. Твърди, че са неверни твърденията, че имотът е използван в отклонение от предназначението му. В този смисъл намира, че не е налице виновно поведение у ответника. Твърди, че не е налице и вреда за ищеца, тъй като е невярно твърдението, че имотът е в състояние, неотговарящо на екологичните стандарти и не е годен за ползване според първоначалното му предназначение. Причина за това е, че имотът е почистен, както бе посочено по-горе, а в подкрепа на това са и посочените отново по-горе констатации по Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на РИОСВ – Шумен. Ето защо моли да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове.

От страна на ищецът е депозирана допълнителна ИМ в съотвествие с възможността предоставена от чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се поддържа становище за допустимост и основателност на предявените искове. Твърди се, че направеното в отговора възражение за местна неподсъдност на спора пред ШОС е неправилно, тъй като според чл.115 от ГПК исковете за вреди от непозволено увреждане могат да бъдат предяени по местоизвършване на деянието. Оспорва твърдението на ответника, че имотът е бил ползван за струпване на отпадъци от 2009 г. Твърди, че това е ставало само на основание Договор №ЗОП 3306/19.02.2015 г. и касае само времето от 2016 г. насетне. Оспорва като невярно твърдението на ответника, че в периода от юли 2019 г. до ноември 2021 г. било извършено почистване на имота. Сочи, че ищецът през януари 2020 г. поставил ограда, която ограничавала достъпът до имота. Твърди, че от този момент – януари 2020 г. извозване на отпадъци от имота не е било извършвано нито от ответника, нито от трети лица. По отношение на представеният от 3 ответника Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на РИОСВ – Шумен твърди, че съдържа неистинни констатации. Твърди, че записаното в него, че при извършеният оглед в ПИ с идентификатор №....... е констатирано, че там няма отпадъци е невярно. С оглед на това оспорва истинността на протокола и сочи, че ако ответникът заяви, че желае да се ползва от него като доказателство, то моли да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК.