Решение № 996 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330108529 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. Р. П. против Х. Р. П., за допускане извършване на съдебна делба на съсобствени недвижими имоти както следва:

1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****** одобрени със Заповед №******* г. на ****** на АГКК, последно изменение няма извършено изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. ******** площ:

****кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: **** квартал ***, парцел ***, при съседи: ****** Сграда, попадаща върху поземления имот *****, със застроена площ ***кв.м., брой етажи*** предназначение: жилищна сграда - многофамилна.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ******, одобрени със Заповед № **** г. на *****на АГКК, адрес на поземления имот: гр. П*****, самостоятелният обект се намира на етаж **** в сграда с идентификатор ****** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи**** сградата разположена в ПИ с идентификатор ****** предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: ***с площ на самостоятелния обект: 106.05 кв.м., с 1 прилежащи части: средно мазе №****, с площ от 7.63 кв.м., тавански склад №****, с площ от 28.32 кв.м., ведно с 28.42% идеални части от общите части на сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж — няма, под обекта: ****, над обекта: няма.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрени със Заповед №**** г. на **** на АГКК, адрес на поземления имот: гр.

*******самостоятелният обект се намира на етаж **** в сграда с идентификатор *****, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, брой етажи ****, сградата разположена в ПИ с идентификатор *****, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ на самостоятелния обект: 18.70 кв.м., с прилежащи части: 3.47% идеални части от общите части на сградата.

Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, под обекта: няма, над обекта: *******., при квоти за всеки един от двата самостоятелни обекта в сграда, както следва: 1/2 идеална част за А. Р. П. и 1/2 идеална част за Х. Р. П., ведно с припадащите им се по 1/2 идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот.

Ищцата твърди, че с ответника са ******* и са съсобственици по наследство от двамата им родители при равни права на процесните недвижими имоти. Твърди се, че о бщите наследодатели на страните са придобили собствеността върху недвижимостите на основание окончателен договор за делба на недв. имот от ****г. на *****.

Искането към съда е да допусне делбата на имотите между ищеца и ответника при съответни квоти.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на делбата, като претендира да е единствен собственик на имотите, позовавайки се на упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение от *****година, като твърди, че владението върху имотите му е било предоставено приживе устно от двамата му родители, след извършена неформална делба между него и сестра му, като за ответника бил определен имота в град ******, а за ищцата имота в град *********.

Ответникът твърди, че от осемнадесетгодишен познава процесните имоти като негова лична собственост, като е живял в апартамента, заедно със съпругата и децата си, а след развода му през месец юни ***** година, останал да живее в имота заедно с родителите си, за които полагал грижи до тяхната смърт, тъй като и двамата му родители били инвалиди. Твърди, че е извършвал ремонти в апартамента със свой средства без да иска съгласието на 2 родителите и сестра си. Твърди също, че ищцата била нясно с подялбата на имотите, като същата живяла в отреденото й жилище, което продала през месец март 2025 година. Твърди, че ищцата никога не е отправяла пред него и родителите им някакви претенции относно подялбата, като тя и родителите им винаги говорили за процесните имоти като за негова лична собственост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на иска е по чл. 34 от ЗС.

От представеното удостоверение за наследници на Р. П., починал на ***** и Р. П., починала на****г., се установява, че страните са техни наследници. А от представения окончателен договор за доброволна делба от ***** година, неоспорен от страните, извършен с нотариална заверка на подписите, се установява, че наследодателите на страните са придобили правото на собственост върху процесните обекти.

Съгласно представен нот. акт за дарение от***** г. на ******е видно, че ***** на страните със съгласието на нейния **** Р* П. е подарила на нейната *** Ц. Н. ¼ ид.ч. от дворно място, 1/4 - една четвърт идеална част от дворно място, цялото от **** намиращо се в гр. **** пл. № ******* при съседи улица, П.К., И. Ч. и И. П., заедно с 1/4- една четвърт идеална част от построената в нero жилищна сграда от един етаж и сутерен, построена върху 56 кв. м.

С нот. акт от***** г. се установява обстоятелството, че С. З. е продал на родителите на страните правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от 244,30 кв.м., намиращо се в гр. *****, съставляващо парцел****, имот ***** от кв. 377 по плана на ІІІ гр. част, заедно с 1/3 ид.ч. от построената в него полумасивна жилищна сграда и правото на построят апартамент в триетажната жилиищна сграда, по предвиден КЗП в замяна на лека кола ****, с милиционерски номер *******. Както е посочено в отговора на исковата молба волята на страните по тази сделка е била да се освободят от този имот, за да се сдобият с правото да закупят друг имот, в който да построят жилище.

Установява се от нот. акт за дарение, съставен на **** г., от ****, че 3

****на страните Ц. Н. е дарила на ищцата правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място в гр. ******, цялото от 209 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в това дворно място едноетажна със сутерен масивна жилищна сграда от 56 кв.м.

Въз основа на така приложените актове, съдът намира, че извършена приживна делба на имотите на ул. ******от родителите на страните няма, доколкото имотът на ул. ****** не е бил тяхна собственост и те не са могли да се разпореждат с този имот. Идеални части от имота е бил придобит от ищцата на основание дарение от нейната баба, и по тази причина твърдението на ответника за извършена приживна делба на имотите от страна на родителите на страните в полза на всяка една от тях е несъстоятелно, поради което е и неоснователно.

Ответникът е твърдял, че след извършената неформална приживна делба е установил владение върху процесните имоти през **** година с намерението да ги свои за себе си, като след изтичане на необходимия в закона срок от 10 години придобил собствеността върху процесните имоти.

За тези твърдения са изслушани свидетелските показания на Т. К. и Б. З.

От разпита на св. К. който е кум на ответника, се установява, че в разговори с родителите на Х. разбрал, че са се погрижили за децата си, като А. била получила от нейните родители апартамент чрез дарение, а процесното жилище било отредено за сина им, като това обстоятелство било известно на ищцата по делото, която нямала претенции тогава. Споделя, че на третия етаж от къщата живеел ответника с родителите си, а след като ответникът се оженил там заживели и неговата съпруга и деца. След да като бил закупен друг апартамент през *****г. ответникът заживял в него заедно със семейството си, но след развода се върнал отново в процесния имот. Споменава, че докато родителите на Х. били живи той обтавал таванския етаж, който бил преустроен за живеене след извършен ремонт. Казва, че гаража също бил ползван от Х., който държал там колата си. Споделя, че знае от А. че тя била благодарна на родителите си, че са осигурили и двете си деца с жилища. Също така посочва,че А. е имала ключ от процесния апартамент и че Х. не й е забранявал да го посещава.

От показанията на св. З., който живее в сградата, в която се намират процесните имоти, се установява, че ответникът е живял на ****, като в този 4 имот се родили и децата му. Казва, че когато покрива на сградата протекъл ремонтът му бил заплатен от Х. и свидетеля. Х. и свидетелят платили ремонта и на външната ограда, като премахнали и засетия в двора орех, който пречел.

Облагородявали двора. Х. правил ремонтите по апартамента на третия етаж, таванския етаж и гаража и той осигурявал парите. Споделя, че ищцата посещавала имота, за да вижда майка си, същата знаела за ремонтите, но никога не противопоставила на извършването им. Споделя, че ищцата посетила имота след смъртта на майка им, като двамата с Ицо изчистили апартамента и изхвърлили дрехите на майка им. Свидетелят изяснява, че ответникът живял и на двата етажа, защото на таванския етаж нямало ел. уреди. Споменава за случка, в която бил помолен от майката на страните да й помогне за пердетата, и видял че в етажа има камина и когато я попитал за камината, тя му отговорила, че след нейната смърт И. може да прави с нея каквото намери за добре.

Пред съда е разпитан св. Л. В.която казва че е живяла в къщата от ***** г., и познава родителите на Х. и страните по делото. Казва, че в апартаменат живеели родитителите на страните и А. а Х. живеел на таванския етаж задено със семейството си. След две три години Х. си купил жилище и отишъл да живее там със семейството си, а през ***** година се върнал в къщата и заживял с родителите си. Казва, че ремонта на къщата се извършвала от собствениците на сградата, а гаража не се ползвал от Х.. Казва, че в гаража се събирали приятелите на **** на А., като гаражът се ползал за склад. Споделя, че за ремонта на покрива през 2005г. инициативата била поета от родителите на Х. и Б. като те събирали парите за покрива. Свидетелката споделя, че докато е живяла на адреса, ***** на ищцата е била редовно посещавана от последната, тъй като е страдала от онкологично заболяване, а А. като лекар й била помагала.

От анализа на доказателствата се установява, че ответникът не е установил самостоятелна фактическа власт върху процесните имоти и не ги е завладял, тъй като не е установено предаване на владението върху имота от неговите родители, казвайки, че този имот е за него. Отделно от това, ако волята на родителите е била да се разпоредят с процесния имот, то те са имали възможността да го направят формално, и след като такива действия не са били извършени от тях, следва и извода, че същите не са имали воля да се разпоредят с имотите в полза на ответника.

5

След като ответникът не е установил фактическа власт на основание, което да отрича правата на ищцата, намерението му за своене не се предполага, като след смъртта на родителите на страните и в качеството му на универсален правоприемник - наследник, владението като фактическо състояние преминава върху всички правоприемници по право, без да е необходимо да установяват собствената фактическа власт, затова и сънаследниците се считат съвладелци, независимо кой от тях ползва имота (в т.3 на мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС е посочено, че имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния).