Решение № 3735 от 20.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3735 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100503369 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.12.2021 год., постановено по гр.дело №57759/2020 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ е осъдено да заплати на ЗК Б.И.“ АД по искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 355.85 лв., от която 3 340.85 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“, сключена със застрахователна полица №Е18600000815, със срок на действие от 07.03.2018 год. до 06.03.2019 год. и щета №1803036408 във връзка с пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 15.11.2018 год. в гр.Троян, ул.“*******“, между товарен автомобил „Мерцедес 1422“ с рег.№******* и товарен автомобил „Фолксваген Голф“, в резултат на противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес 1422“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество – полица №BG/30/118001426458 и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2020 год. до окончателното й изплащане /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на годината на подаване на исковата молба, която е посочена като 2021 год./ и сумата от 478.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.06.2019 год. до 20.11.2020 год., както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 782 лв., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в 1 размер на 249 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“. Жалбоподателят поддържа, че не били налице фактически и правни основания за присъждане на претендирането регресно вземане в полза на ищеца. Първоинстанционният съд не бил обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и допуснал процесуално нарушение като не назначил повторна съдебна автотехническа експертиза.

Налице били несъответствия между събраните доказателства по делото и възприятия от вещото лице механизъм на произшествието. От събраните гласни доказателства се установява, че товарен автомобил „Фолксваген Голф“ не бил в движение, а бил паркиран към момента на съприкосновението между двата автомобила. Водачът на посочения автомобил не бил категоричен дали към момента на настъпването на ПТП се е намирал в превозното средство, докато водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ бил посочил, че другият водач не бил в превозното средство по време на произшествието. Неправилно СРС не бил намалил обезщетението с оглед значителния принос на водача на увреденото превозно средство, застраховано при ищеца и необосновано бил приел, че процесното събитие се е реализирало на паркинг. Водачът на товарен автомобил „Фолксваген Голф“ бил извършил нарушение на ЗДвП, тъй като бил паркирал на неразрешено място – на кръстовище, при това в тъмната част на денонощието, без да е пуснал аварийни светлини, както и без да обозначи паркирането/престоя си. В този смисъл приносът му бил 50 %. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете отхвърлени, евентуално – частично отхвърлени /с оглед релевираното възражение за съпричиняване/. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата ЗД Б.И.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната 2 жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че на 09.02.2018 год. между ищеца и „С.“ ЕООД бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“ Хит, с обект товарен автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№******* и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 07.03.2018 год. до 24.00 ч. на 06.03.2019 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия, ведно с данък, в размер на 833.16 лв.

/която не се спори, че е била заплатена/

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 15.11.2018 год. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр.Троян, ул.“*******“, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от М.Д.Т. и товарен автомобил „Мерцедес 1422“, с рег.№*******, управляван от М.Х.Б., за което на 16.05.2019 год. застрахователят /ищецът/ е изплатил на сервиз „Автотехника ПМ“ ЕООД /извършил ремонта на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 10 796.47 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните/.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „Мерцедес 1422“, с рег.№*******, със срок на застрахователно покритие от 12.05.2018 год. до 12.05.2019 год., който покрива и отговорността на водача М.Х.Б..

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с механизма на настъпването на процесното ПТП, в т.ч. чия е вината за неговото настъпване, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.

Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени доказателства по делото, 3 гласните доказателства чрез разпита на свидетелите М.Д.Т. и М.Х.Б., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, както и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите, а именно процесното произшествие е настъпило на 15.11.2018 год., около 19.45 ч., като при движение на товарен автомобил „Мерцедес 1422“ по ул.“Акад. *******“, в района срещу фирма „Хемус“, водачът му предприел маневра за паркиране на заден ход, при което настъпил удар с паркирания зад него товарен автомобил „Фолксваген Голф“, в резултат на което били увредени детайли и части на последния. Установено е също така, че няма пътни значи, ограничаващи или разрешаващи паркирането и престоя на пътни превозни средства в района на процесното кръстовище между ул.“Акад. *******“ и ул.„Червянска лъка“.

При установеното местоположение на превозните средства – вещото лице е изготвило мащабна скица, показваща мястото на паркирания товарен автомобил „Фолксваген Голф“ и на посоката на движение на товарен автомобил „Мерцедес 1422“, противно на приетото от СРС, настоящият съдебен състав приема, че причината за настъпване на ПТП е както поведението на водача на товарен автомобил „Мерцедес 1422“, който е започнал движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, в нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, така и поведението на водача на товарен автомобил „Фолксваген Голф“, който е паркирал превозното средство на по-малко от 5 метра от процесното кръстовище, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП – за което следва да бъдат съобразени и техническите характеристики /габаритите/ на товарен автомобил „Мерцедес 1422“. Различен извод не следва от наличието на противоречие в показанията на свидетелите М.Д.Т. и М.Х.Б. по отношение на обстоятелството къде точно е бил паркиран товарен автомобил „Фолксваген Голф“ – на паркинг, извън пътното платно /както сочи първият свидетел/ и пред паркинг, на пътното платно /както сочи вторият свидетел/, тъй като същото е несъществено, доколкото от значение за предмета на спора е единствено отстоянието на паркираното превозно средство от процесното кръстовище.

Следователно деянието на водача на товарен автомобил „Мерцедес 1422“ е противоправно и в пряка причинна връзка от него за собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. В този смисъл увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Същевременно водачът на товарен автомобил „Фолксваген Голф“ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В настоящия случай приносът на пострадалия е правнорелевантен за определяне на размера на дължимото обезщетение и следва да бъде отчетен с оглед своевременно релевираното от ответника възражение /чл. 131 ГПК/ и тъй 4 като извършителят на деянието отговаря за действителните вреди, а последните съгласно чл.

51, ал. 1 ЗЗД са тези, които са пряка и непосредствена последица на деянието. Вредите, които са причинени от пострадалия, не са пряка и непосредствена последица на извършеното деяние от причинителя на вредите – за тях последният не носи отговорност.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В частност от кредитираното заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се установява, че към датата на застрахователното събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 2 години, 8 месеца и 8 дни от датата на първоначалната регистрация /07.03.2016 год./, както и че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите по него по средни пазарни цени възлиза на 8 754.10 лв.