Решение № 341 от 05.06.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Враца, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Наталия Мл. П. в присъствието на прокурора В. В. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20261420102378 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на П. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. В, ул. "Б. М." №*, вх.*, ап.* срещу Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се поддържа, че на 24.11.2024 г. около 16:00 часа в гр. В, на ул.

"К. Ф." №, докато шофирал лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ** **** **, ищецът П. К. бил спрян от служители на МВР и му била извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“, като пробата отчела положителен резултат за наркотичното вещество амфетамин. На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване и той дал биологични проби – кръв и урина за лабораторно изследване, като пред лекаря, който извършил манипулацията, заявил, че е изпил една таблетка кафетин поради главоболие и отрекъл да е употребявал наркотични вещества. След проверката ищецът бил задържан в РПУ гр. Враца за срок до 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и било образувано досъдебно производство № 1086/2024 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 7907/2024 г. на Районна прокуратура гр. Враца) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Срещу ищеца била съставена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 24-1795-000259/25.11.2024 г., с която 1 му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно токсикохимична експертиза, изготвена от вещи лица в Медицинския институт на МВР било установено наличие на амфетамин и метамфетамин в кръвта и урината на ищеца.

След оспорване от страна на ищеца, била изготвена и повторна токсикохимична експертиза, изготвена от вещи лица във Военно-медицинска академия гр. София, съгласно която не било установено наличие в основната и контролната кръвна проба на ищеца на амфетамини, амфетаминов тип стимуланти или други вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредбата за класифициране на веществата и растенията като наркотични съгласно чл. 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Предвид заключението на повторна токсикохимична експертиза, изготвена от вещи лица във Военно-медицинска академия гр. София, досъдебното производство било прекратено с постановление от 27.01.2026 г. на Районна прокуратура гр. Враца поради липса на извършено престъпление от общ характер. След освобождаването му от РПУ гр. Враца ищецът дни наред бил силно разтревожен, страдал от сърцебиене, задух, главоболие, без преди това да е имал такива оплаквания. Имал също проблеми със съня и с концентрацията. Състоянието на тревожност на ищеца продължило поне един месец. Бил разпитан в полицията като свидетел и не знаел месеци наред какво се случва с пробата и с делото му. От полицията не му давали никаква информация освен заявеното от полицаите при неговото задържане, че ще му бъде повдигнато обвинение за шофиране след употреба на наркотици. Ищецът започнал да чете информация в интернет и научил, че за наказанието, в което е обвинен се предвижда наказание от една до три години и има вероятност да влезе в затвора. В квартала по местоживеенето на ищеца, където той се ползвал с добро име, започнало да се говори, че той е наркоман. Налагало се многократно да обяснява на родителите си, с които живее, че не взема наркотици и никога не е вземал, като така създалата се ситуация подкопала доверието на родителите му към него. Притеснявал се както за своята репутация, така и за тази на родителите си. За известен период от време ищецът се затворил в себе си, избягвал да излиза, не общувал с приятелите си, а част от тях спрели да го търсят и не го поздравявали, когато го срещнели на улицата или на други обществени места. От общи познати разбрал, че случаят се е обсъждал. Отделно останал без доходи, тъй като заради висящото досъдебно производство не можел да започне работа, което наложило родителите му да го издържат и съответно създало допълнително неудобство и напрежение между него и родителите му. На 12.05.2025 г. му било повдигнато обвинение за шофиране след употреба на наркотици и му била извършена полицейска регистрация, която е активна и към момента на подаване на исковата молба, тъй като снемането й отнема месеци. При рутинни проверки на пътя полицейските служители казват на ищеца, че има полицейска регистрация, включително в присъствието на 2 негови близки и приятели. На 28.01.2026 г., една година и два месеца след като бил задържан, ищецът получил обаждане от Районна прокуратура гр. Враца, с което бил уведомен, че воденото срещу него досъдебно производство е прекратено.

Искането на ищеца към съда е да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата 3 000,00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно производство № 1086/2024 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 7907/2024 г. на Районна прокуратура гр. Враца), ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението от 27.01.2026 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на наказателното производство.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез Районна прокуратура гр. Враца, е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер по следните съображения: липсват доказателства ищецът да е търпял негативни последици в причинно-следствена връзка с цитираното в исковата молба досъдебно производство; исковата претенция за обезщетение е в необосновано завишен размер и не е в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка се сочи, че следва да се съобрази как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения; че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за преодоляването им; че следва да бъдат съобразени видът и характерът на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитетът на претърпените негативни изживявания и здравословното увреждане, ако такова е настъпило; задържането на ищеца за срок от 24 часа със заповед на полицейски служител и евентуално търпените от това вреди са неотносими към фактическия състав, на който се основава иска, тъй като законността на тази заповед може да бъде призната или оспорена само от съответния административен съд при оспорване; спрямо ищеца е била взета найлеката и най-малко ограничаваща мярка за неотклонение „Подписка“; следва да се съобрази процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ищеца по време на воденето на досъдебното производство; направено е и изрично възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат поради това, че не е обжалвал мярката за неотклонение, постановлението за привличането му като обвиняем и заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Претендират се разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно изложените в исковата молба

3 твърдения, претендираната сума съставлява обезвреда за причинените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението срещу него в престъпление, което не е извършил, като в същия смисъл е и искането към съда, поради което предявените пред съда искове намират правното си основание в разпоредбата чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ.

За уважаване на предявения иск ищецът следваше да установи, че срещу него е било повдигнато обвинение по досъдебно производство № 1086/2024 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 7907/2024 г. на Районна прокуратура гр.

Враца) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред), че наказателното производство е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), че е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че последните са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, като ищецът успя да докаже горепосочените обстоятелства по настоящото производство.

Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Обвинение в извършване на престъпление е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но досъдебното производство е образувано срещу него (така решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III г.о.) или когато е образувано полицейско производство по реда на чл. 409 от Наказателно-процесуалния кодекс-отменен (НПК отм.), без уличеното лице да е било привлечено като обвиняем (така решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на на ВКС, IV г.о. и решение № 35 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 5215/2015 г. на ВКС, III г.о.). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано с р е щ у неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди привличането, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (така решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на ВКС, ІV г.о.) . Разглежданият случай е точно такъв, тъй като досъдебното производство е започнало въз основа на докладна записка на полицейски служител-Л.Н. (л. 13 от досъдебното производство), съдържаща данни за извършена на 24.11.2024 г. около 16:00 часа проверка на ищеца П. К. по време на шофиране на автомобил лек 4 автомобил марка „БМВ“ с рег. № ** **** ** с тестова система „Дръгтест 5000“.

Именно поради посоченото, този момент, предхождащ привличането на лицето като обвиняем, се приема за начало на производството и в практиката по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) относно понятието „разумен срок“. Оттук следва, че за да е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва по делото да е установено, че надлежен орган е вменил на ищеца извършване на конкретно престъпление и ищецът знае това.

Следва също да се има предвид, че с решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. дело № 1961/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността по ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл.

343б, ал. 3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В мотивите на съдебния акт е посочено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Когато е налице неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, отговорността е на прокуратурата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.