Решение № 186 от 02.11.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ботевград, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810101337 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.15, ал. 1 от ЗЗДН.

Образувано е по подадена молба от Х. В. А., с ЕГН: **********, от *, за издаване на заповед за защита срещу Д. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: с. М., общ.

Етрополе, лице, от което молителят има дете, поради извършено спрямо молителя домашно насилие, състоящо се в следното: на 25.06.2023 г., между 18:30 ч. и 19:00 ч., в с. М., общ. Етрополе, пред своята къща, находяща се на главния път на селото, отв. Д.

Г. И. отправила към молителя обидите: „боклук“, „алкохолик“, „не струваш нищо“, „така ще си умреш“, „няма файда от тебе“ и му нанесла удар с ръка в областта на лявото око.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва изцяло молбата за защита като неоснователна. Посочва, че молителят на процесната дата 25.06.2023 г. не е върнал навреме детето В. Х.ов, съобразно установения режим на лични контакти – между 17:00 ч. и 17:30 ч. Около 18:30 ч. ответницата се обадила по телефона на молителя. Последният й отговорил, като по гласа му личало, че е употребил алкохол.

Същият започнал да я обижда и ругае, признал, че е пил и казал на ответницата, ако настоява, сама да дойде и да вземе детето. Непосредствено след това ответницата позвънила на РУ – Етрополе. По време на разговора й с полицията, молителят слязъл от автомобил, паркирал пред дома й. Ответницата хванала за ръка детето си, за да го заведе у дома. В това време молителят, който се олюлявал, хванал със сила ответницата за дясната предмишница и я извъртял към себе си, отправил и репликите:

„Ама ти за каква се мислиш, ма? Твой дом ли? Ти нямаш дом! Ей така ще спиш с всеки 1 и ще си правиш деца!“, както и размахвал юмруци. Ответницата се опитала да отблъсне молителя, при което той станал още по – напорист, придърпал я към себе си с една ръка и й нанесъл удар с юмрук в корема. Ответницата уточнява, че по това време е била бременна в шести месец. При удара изпитала силна режеща болка и в изблик на страх ударила шамар на молителя и веднага започнала да набира телефонния номер на полицията. Когато молителят забелязал, че ответницата се обажда по телефона си, започнал силно да я дърпа, да извива ръката й във всички посоки, да я тръска, за да попречи обаждането да се осъществи. Накрая мобилният телефон изпаднал от ръката на ответницата, молителят го сграбчил и няколко пъти го ударил в цимента. За така описаните действия срещу молителя била издадена заповед за незабавна защита от 26.06.2023 г. от РС – Етрополе. Образувано било и досъдебно производство по описа на РП – Ботевград. По същество се иска отхвърляне на молбата за защита.

В открито съдебно заседание молителят поддържа доводите и исканията си.

Ответникът оспорва истинността на изложените обстоятелства в молбата и по същество желае отхвърляне на молбата за защита.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Молбата за защита е подадена от правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗЗДН, а именно от лице, което твърди да е пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което има общо дете.

Установява се, че РС-Ботевград съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН е компетентният съд да се произнесе по искането за налагане на мерки за защита по ЗЗДН с оглед адресната регистрация на молителя в общ. Правец.

В молбата се сочи, че актът на домашно насилие е извършен на 25.06.2023 г. С оглед посоченото молбата е допустима, тъй като същата е предявена в предвидения по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срок от акта на домашно насилие.

Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителя като пострадал от домашното насилие. Молителят е описал в молбата си фактите и обстоятелствата на извършеното спрямо него домашно насилие от ответника, включително описание се съдържа в приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

От представената справка за съдимост на ответницата е видно, че същата е неосъждана.

Съгласно Решение № 47/31.03.2023 г. по гр. д. № 20221810101645/2022 г. по описа на БРС, влязло в сила на 31.03.2023 г., на молителя е определен режим на лични контакти със сина му всяка първа и четвърта седмица от месеца от 17.30 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя, като ще го взема и връща на адреса на майката.

Съгл. Медицинско направление от 26.06.2023 г., молителят Х. В. А. е получил кръвоизлив в лявото око, лек едем на горен клепач, темпорално кръвонасядане.

2

Съгл. Медицинско свидетелство от 27.06.2023 г., ответницата Д. Г. И. е получила контузия на дясна става с хематом. В същата насока е и издаденият Фиш за спешна медицинска помощ от 25.06.2023 г., съгласно който при допълнителен клиничен преглед са установени следните травматични увреждания на отв. Д. Г. И. : кръвоизлив в дясна лакътна става, кръвонасядане на вътрешната страна на дясна предмишница, счупен нокът на трети пръст на лява ръка, като в медицинския документ е отразено, че към момента на издаването му отв. Д. Г. И. е била бременна в шести месец.

Със Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН № 4/26.06.2023 г. по гр. д. № 200/2023 г. по описа на РС - Етрополе са постановени мерки за защита срещу молителя в настоящото производство Х. В. А.а, за осъществен на 25.06.2023 г. от него акт на домашно насилие срещу ответника в настоящото производство Д. Г. И..

При съвкупния анализ на Докладна записка от 08.08.2023 г., Докладна записка от 26.072023 г., Докладна записка от 07.07.2023 г., Обяснение от Д. Г. И. от 25.06.2023 г., Сведение от Д. Г. И. от 27.06.2023 г., всички по ДП № 81/2023 г. по описа на РУЕтрополе, пр. пр. № 1088/2023 г. по описа на РП – Ботевград, се установява, че ответницата Д. Г. И. на всеки етап от воденото досъдебно производство, когато е била разпитвана по идентичен начин е описвала обстоятелствата по случая в подробности и в хронологичен ред.

Св. В.Н.Б., приятел на молителя, сочи, че в деня на инцидента лично е закарал с автомобила си молителя, който бил употребил алкохол, до дома на ответницата в с. М..

Категорично отрича да е видял молителя да удря ответницата, единствено видял как ответницата ударила няколко (не може да посочи с точност колко) шамара на молителя. Свидетелят твърди, че двамата (молителят и ответницата) си говорели нещо, но той не чувал защото бил на 2- 3 метра от тях в автомобила си, на включен двигател.

Показанията на свидетеля са откъслечни, в тях липсва свързаност и логичност, а на места се откриват и противоречия. По – конкретно, свидетелят твърди, че страните по делото „са си говорели“, а края на разпита си противоречи: „спореха си нещо“. Буди недоумение как при работещ двигател и не чувайки абсолютно нищо, свидетелят е възприел, че страните спорят, което предполага по – висок тон. Липсва логика свидетелят да е чакал молителя 10 минути, както твърди, и за това немалко време да е държал автомобила си на включен двигател. Прави впечатление също, че свидетелят е видял ответницата да говори по мобилния си телефон и в следващия миг е видял същия телефон на земята, но не знае какво се е случило в изключително краткия промеждутък между тези два момента. Наред с това, налице са и противоречия между изложеното от свидетеля пред съда по настоящото дело и изложеното от него сведение от 05.07.2023 г. пред разследващите органи. По – конкретно, в сведението свидетелят сочи, че Д. Г. И. е ударила точно два пъти шамар на молителя Х. В. А. (а пред съда 3 твърди, че са няколко и не може да посочи с точност); сочи, че Х. В. А. казал обидни думи на Д. Г. И. (а пред съда категорично отрича да е чул каквото и да било); сочи, че Х. В. А. е дърпал за ръката Д. Г. И. , за да й вземе телефона, докато най – накрая успял да й го отнеме (а пред съда отрича да е видял как телефонът се е озовал на земята); сочи, че лично е слязъл от автомобила си, за да разтърве страните (а пред съда твърди, че инцидентът е приключил, като Х. В. А. сам се е качил в автомобила). Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетеля В.Н.Б..

Св. Е. М. Г., акушер – гинеколог, прегледала ответницата непосредствено след инцидента, заявява, че си спомня конкретното посещение на пациентката, без да може да посочи точната дата. Акцентира, че е извършила преглед само в рамките на своята специалност и от акушеро – гинекологична гледна точка не е установила травматични увреждания нито на майката, нито на плода. Предписала единствено обезболяващи на ответницата, като не е оглеждала останалата част от тялото й, не си спомня да е забелязала видими наранявания по откритите части на тялото, но и не е гледала за такива, тъй като се ограничила до действията, който следва да предприеме в рамките на своята област на практикуване. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Е. М. Г., тъй като същата е обективна и няма пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението ответницата да е отправила към молителя думите: „боклук“, „алкохолик“, „не струваш нищо“, „така ще си умреш“, „няма файда от тебе“. Същите фигурират единствено в представената в течение на процеса декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която ЗЗДН придава известна доказателствена стойност, но в конкретния случай тази декларация остава изолирана и неподкрепена от останалите доказателства и доказателствени средства. Макар същата да е съобразена от съда на ранен етап от производството и въз основа на нея да е издадена заповед за незабавна защита, към настоящия момент, когато процесът на доказване е разгърнат в цялост, съдът не я кредитира.

Извън съмнение е обстоятелството, че страните по делото са имали физическо съприкосновение и взаимно са си разменили удари. Това се доказва от медицинските документи, приети по делото, а и не се оспорва изрично от страните. От данните в медицинските документи е изводимо, че ответницата е нанесла удар с ръка в областта на лявото око на молителя, при което той е получил кръвонасядане, а тя с висока степен на вероятност е счупила нокътя на единия си пръст при удара. Отново от медицинските документи е изводимо, че молителят действително е нанесъл удари на ответницата, с което й е причинил появата на хематом, вкл. са били налични кръвонасядания на дясната ръка, което кореспондира с твърдението на ответницата, че 4 ръката й е била стискана и извивана. В заключение медико – биологичните признаци на уврежданията и при двете страни по делото отговарят на твърдения от тях механизъм на нанасяне на ударите от всеки – ответницата е ударила шамар на молителя в областта на лявото око, а той й е нанесъл юмручен удар в корема, както и е извивал дясната й ръка.

При тези обстоятелства, решаващо значение има в каква последователност са нанесени ударите. Съдът приема, че ответницата Д. Г. И. е била провокирана от молителя по делото Х. В. А., който пръв е упражнил грубост и закани към нея, като я е придърпал към себе си и я е ударил в корема. Ответната и непосредствена реакция на този удар е била, че ответницата също е ударила молителя с ръка през лицето и е започнала да набира телефонния номер на полицията чрез мобилния си телефон.

Тогава молителят Х. В. А. е започнал да извива дясната й ръка, от която е изтръгнал мобилния й телефон. До този извод съдът достигна при съвкупния анализ на документите, съдържащи се в ДП № 81/2023 г. по описа на РУ- Етрополе, пр. пр. № 1088/2023 г. по описа на РП – Ботевград, които се ползват с доказателствена сила съгл. чл. 14, ал. 1 ЗЗДН. Прави впечатление, че за разлика от молителя, който излага обстоятелствата по случая по съвсем оскъден начин, граничещ с липса на конкретика, то ответницата на всеки един етап от воденото досъдебно производство, както и в настоящото съдебно производство, посочва изключително детайлно, последователно, свързано, конкретно и житейски логично точно при какви обстоятелства се е състоял процесният инцидент и в каква хронология са извършвани отделните действия.