Разпореждане № 117692 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 117692 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110114218 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. Л. К. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която се иска прогласяване нищожност на неустоечната клауза в Договор за паричен заем „Кредирект“ № 706808/15.07.2022 г. поради неравноправност, а евентуално – поради накърняване на добрите нрави.

С Разпореждане № 109376/10.09.2026 г. на ищеца са дадени указания да изложи конкретни фактически твърдения /извън твърденията за сключен договор за цесия между ответника и „Сити Кеш“ ООД/, обуславящи правния му интерес от предявяване срещу цесионера на иск за нищожност на клауза от процесния договор за кредит, сключен с цедента, както и да насочи иска и срещу другата страна по договора за кредит.

С подадената в срок молба с вх. № 288969/21.09.2026 г. ищецът насочва иска и срещу „Сити Кеш“ ООД. Наред с това заявява, че има правен интерес от иск и срещу цесионера за обявяване нищожност на договора с първоначалния кредитор, тъй като цесионерът е „новия собственик на задълженията и правата по кредита“, във връзка с което цитира съдебна практика. Сочи, че именно при цесионера се намира цялата документация по кредита и именно той осъществява „телефонен тормоз“ над ищеца.

С оглед изложените от ищеца твърдения съдът намира, че исковете му срещу „АПС Бета България“ ЕООД за нищожност на неустоечна клауза от договор за паричен заем, сключен с другия ответник – „Сити Кеш“ ООД, в случая са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им срещу дружеството – цесионер. Съображенията за това са следните:

Прехвърлянето на вземане /чл. 99 ЗЗД/ представлява договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице – нов кредитор, по силата на който вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно задължение длъжникът да престира на цесионера.

Цесията е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор, като се постига резултат, аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е страна по договора между цедента и цесионера. Макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл. 103, ал. 3 ЗЗД 1 правило, според което длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/, само ако е налице приемане на цесията от длъжника съобразно предвидените в чл. 103, ал. 3 ЗЗД предпоставки.

От друга страна обаче, настоящият съдебен състав намира, че разясненията, дадени в цитираната от ищеца съдебна практика – че поради изложеното по-горе за длъжника е налице правен интерес да предяви и установителен иск за нищожност на договорни клаузи срещу цесионера, в случая са неприложими, доколкото те касаят случаи, при които се твърди от ищеца, че цесионерът е получил без основание суми, заплатени въз основа на тези клаузи, и е предявен срещу цесионера иск за връщане на сумите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, какъвто настоящият случай не е. В случая по делото се иска от ищеца единствено прогласяване за нищожна на неустоечна клауза в договор за паричен заем, сключен със „Сити Кеш“ ООД, без да се твърди цесионерът да е получил неоснователно сума въз основа на тази клауза и без да е поискано установяването, че ищецът не дължи на цесионера сумата на неустойката. При това положение съдът намира, че в конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на исковете за нищожност на договорна клауза и срещу цесионера.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и щом такъв не е налице срещу единия ответник, исковата молба следва да бъде частично върната на основание чл. 130 ГПК – в частта по предявените срещу „АПС Бета България“ ЕООД искове, а производството по делото – частично прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частично исковата молба на К. Л. К., въз основа на която е образувано гр. д.

14218/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявените срещу „АПС Бета България“ ЕООД искове, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца /чрез адв. М./ и на ответника „АПС Бета България“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2