Определение № 255 от 09.10.2025, Районен съд - Крумовград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Крумовград, 09.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20255130100029 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба, вх.№1183/30.07.2025 г. по гр. дело № 29 от 2025 г. по описа на съда, с която процесуалния представител на ответника по делото "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: *** иска изменение на решение № 87/11.07.2025 г. постановено по настоящото дело в частта за разноските, с което да се отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от ГПК доколкото същото се обосновавало с неиндивидуализиран договор за правна помощ. Излага съображения, че от събраната информация по делото се установявало, че ищеца не попадал в категорията материално затруднени лица, поради което съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение за двата предявени иска.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца по делото, с който молбата е намерена за неоснователна и са изложени съображения в този смисъл. Изтъкнат е и изричен довод, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение и не следва същият да бъде променян.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В случая е налице договор за правна защита и съдействие между ищеца и процесуалния му представител, с който е договорена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, който договор, ведно с исковата молба е представен на 29.01.2025 г., както и списък на разноски по делото по чл. 80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, защото с отговора на исковата молба предявените искове са оспорени от ответника, поради което между страните е налице действителен правен спор и не следва извод, че упражняването на правото на иск в защита на едно накърнено субективно право, в т. ч. и с оглед изхода на спора, приключил с влязло в сила решение на настоящия съд, е с цел генериране на съдебни разноски в полза на ищеца, още повече, че адвокатското възнаграждение се присъжда не на ищеца, а на адвоката, осъществил правна помощ и то по 1 всяко отделно исково производство по арг. от чл. 81, вр. 78, ал. 1 от ГПК. Относно размера на присъденото възнаграждение, предвид, че понастоящем Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения служи само за ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, то същото е в минимален размер и не може да се намали под същия съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Освен това по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение се дължи по всеки един от двата предявени иска, с които се защитават различни интереси - да се отрече действителността на неустоечния договор и да се върне обратно полученото по нищожния договор, като различен е предметът на доказване по всеки един от исковете, аргумент за което е и дължимостта на държавна такса за разглеждането на всеки един от предявените искове съгласно чл. 72, ал. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав като съобрази действащата съдебна практика, в която е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да опровергават предпоставките по искането. Тези предпоставки в случая са налице, наред с което не е опровергана материалната затрудненост на страната, получила безплатна правна помощ, при недопустимост на национална правна уредба, която да възлага част от разноските на потребителя (в т. ч. и за държавна такса) при недействителност на потребителския договор или на част от него - предмет на делото съгласно практиката на Съда на ЕС.

Съобразявайки гореизложеното, настоящия съдебен състав намира за неоснователна и недоказана молбата на ответника по делото за изменение на решение № 87/11.07. 2025 г. постановено по настоящото дело в частта за разноските, с която се иска да се отхвърлят изцяло тези за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника "Кредирект" ЕООД, поради което оставя същата без уважение. В предвид на това и искането в условия на евентуалност, да не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар за повече от едно производство се явява неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение като неоснователна молба с вх.№ 1183/30.07.2025 г. на „Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“ чрез адв. Х. М. от САК по гр. дело № 29/ 2025 г. по описа на Районен съд - Крумовград с правно основание чл. 248 от ГПК, с която се иска изменение на решение № 87/11.07. 2025 г. в частта за разноските, с което да се отхвърлят разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника „Кредирект" ЕООД.

Препис от определението да се връчи на страните на съдебните им адреси за 2 призоваване.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

3