Решение № 17 от 13.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Монтана, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231600600267 по описа за 2023 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 33 на Районен съд-Монтана, постановена на 30.05.2023 година по нчхдело № 1226/2022 година, подсъдимият К. К. М. е признат за виновен по обвинение в извършване на престъпления по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 и по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 ; приложени са разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 НК; уважени са частично граждански искове, предявени от частния тъжител Т. Т.; в тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на разноски и държавни такси.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност; искането е за отмяна на съдебния акт.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата.

Частният тъжител и неговият повереник изразяват становища за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на 1 страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Производството е образувано в първостепенния съд по тъжба на въззиваемия в настоящото производсдтво - на частния тъжител Т. А. К., като първоинстанционният съд е приел, че са повдигнати обвинения за извършени от подсъдимия и жалбоподател в настооящото производство К. К. М. престъпления по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 и по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК.

Видно от съдържанието на тъжбата, частният тъжител поддържа конкретно, че подсъдимият е разгласил твърдения, с които му приписал престъпление “купуване на гласове“ , извършено на 02.10.2022 година; нанесъл му публично, на 10.10.2022 година, обида - „дори си позволява да идва пред къщата ни, да крещи по нас, да ни заплашва със саморазправа и да ни обижда най-вече мен, че съм луд, ненормален и психично болен“.

Впоследствие, след изпълнение на указания на съда за отстраняване нередовности по тъжбата, е депозирана нова такава, вече с твърдение за нанесена обида на 10.10.2022 година в центъра на селото. В двете тъжби се сочи за дата на извършване на клеветата 02.10.2022 година.

Приети са за съвместно разглеждане предявени от тъжителя граждански искове за сумите от по 5 000 лева /конкретизирана тъжба - л.22 от делото на РС-Монтана/, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от горепосочените престъпления - клевата, извършена на 02.10.2022 година и обида - на 10.10.2022 година; частният тъжител е конституиран в качеството на граждански ищец в производството по делото.

По обвинението за клевета:

С атакуваната по реда на въззивното обжалване присъда районният съд е признал подъсдимия за виновен в това, че на 01.10.2022г., в 12:51 часа преписал престъпление на Т. Т., като подал сигнал на ЕЕН 112 – Монтана с твърдението, че две лица – Т. А. Т. и В. (И.Ш.) от три- четири дни разкарват незаконно придобити дърва с цел купуване на гласове (агитация), но не знае за коя партия, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин - чрез ЕЕН 112, поради което и на основание чл.148, ал.2, пр.1 вр. с 2 ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр. с чл.55, ал.2 вр. с чл.52 вр. с чл.47, ал.1 от НК го осъдил на глоба в размер на 2500 (две хиляди петстотин) лева и обществено порицание.

На първо място, частният тъжител е повдигнал обвинение за клевета, извършена на 02.10.2022 година - това е отразено както в първоначалната тъжба, с която е сезиран съдът, така и в тъжбата, депозирана след изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовности .

Подсъдимото лице обаче е осъдено за клевета, извършена на 01.10.2022 година, което е недопустимо, тъй като се различава от посочената от частния тъжител дата на извършане на това деяние.

На следващо място, частният тъжител е поддържал, че му е приписано извършването на престъплението „купуване на гласове“, а с присъдата - в нейния диспозитив и мотиви е прието, че са приписани две престъплеиня „/разкарване на незаконно придобити дърва“ – /чл.235 НК/ с цел купуване на гласове /чл.167 НК/ - нещо в повече от повдигнатото от страна на частния тъжител с тъжбата обвинение, още повече ,че по делото са събрани доказателства, че в имота на частния тъжител действително са намерени дърва за огрев без поставена горска марка /приложена преписка докладна записка, постановление на РП-Монтана - л.30 от делото; гласни доказатества/. Както бе посочено и по-горе, за приписване на престъпление държане или транспортиране на незакононно добити на дърва обвинение не е повдигано от частния тъжител. Допълнително следва да се отбележи, че не е установено категорично и конкретното съдържание на подадения от подсъдимия сигнал на тел.112; това е могло и е следвало да бъде сторено от страна на първостепенния съд или чрез назначаване на съответна еккспертиза, или чрез непосредствено възприемане от съда на съдържанието на записа.

На трето място, не става ясно от мотивите на съда /такива липсват изобщо/ защо същият е приел, че клеветата е нанесена публично и същевременно е разпространена по друг начин /два отделни клалифицирани състави на престъплението „клевета“ . Всъщност районният съд само е декларирал , че подаването на сигнал на тел.112 квалифицира клеветата като публично нанесена и разпространена по друг начин.

Конкретни съображения не са изложени и за приетата от съда да е 3 нанесена публично обида.

Декларираната от първоинстанционния съд увереност за доказаност на обвиненията почива на неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд за очертаване предмета на повдигнатите с тъжбата обвинения, обсъждане на материалите по делото, за задълбочен и обективен доказателствен анализ и точна доказателствена преценка, съобразена с изискванията на закона, за достоверно установяване на фактите, излагане на конкретни съображения по квалифициращите двете деяния обстоятелства, довели и до осъждане на подсъдимия за нещо различно и повече от поисканото от страна на частния тъжител по едно от обвиненията.

Всъщност, касае се до пълна липса на мотивировка на съдебния акт, съответстваща на изискванията на закона, която да позволи на въззивния съд да провери правилността на решаващия извод на първостепенния съд за осъждане на подсъдимото лице.

Налице е, както бе посочено и по-горе, съществено различие между присъдата и едно от подвигнатите с тъжбата обвинения, обсъдено по-горе в настоящото решение на въззивния съд.

Липсата на мотиви препяства изцяло възможността на въззивната инстанция да установи действително формираната воля на съда за какво да бъде осъден, респ. оправдан подсъдимият. Когато, осъществявайки проверка на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция констатира неяснота относно вътрешното убеждение на решаващия съд, /а такава в случая е налице/, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността на изводите на съда относно наличието или липсата на релевентните факти. В тази хипотеза порокът на мотивите е абсолютен и въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.335, ал.2 във вр. с 334, т.1 НПК.

Липсата на мотиви е основание за безусловна отмяна на съдебния акт; в този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи за неправилност на присъдата в нейната осъдителна наказателна част. Същата следва да бъде отменена изцяло, вкл. и в гражданската й част, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Монтана.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл.334, т. 1 НПК въззивният съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 33 на Районен съд-Монтана, постановена на 30.05.2023 година по нчхдело № 1226/2022 година по описа на РС-Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана.

ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5