Решение № 260537 от 11.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 11.02.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15174/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от „Ю.Б.“

АД, ***, чрез адв. С.З., съдебен адрес:***, партер, против А.В.Т., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл.

79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане солидарно на следните суми: главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 22797 от 24.08.2007 г. в размер 25 346,94 евро за периода 14.05.2018 г. - 04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, възнаградителна лихва 2 305, 65 евро за периода 13.04.2018 г. - 03.04.2019 г., мораторна лихва 3 177, 93 евро за периода 13.06.2018 г. - 04.11.2019 г., такси по договора 35,00 лв. за периода 11.10.2018 г. - 04.11.2019 г., такси по договора 106,71 евро за периода 14.03.2018 г. - 04.11.2019 г., имуществени застраховки в размер 68,99 евро за периода 19.10.2017 г. - 04.11.2019 г. и нотариални разноски 132,00 лв. за периода 01.02.2019 г. - 04.11.2019 г. Ищецът претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че с

Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 22797 от 24.08.2007 г., ищцовото банково дружество “Ю.Б.“ АД е отпуснало на А.В.Т. и С.Д.С. кредит в размер 27 700 евро, с краен срок на погасяване, съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора , 276 месеца. В изпълнение на чл. 5 от Договора страните подписали Приложение, озаглавено „Приложение № 1 към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 22797 от 24.08.2007 г. ”, с което удостоверили, че датата на откриване на заемната сметка е 13.09.2007 г.

Във връзка с отпуснатия кредит кредитополучателите подписали два договора във формата на нотариален акт: Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 48, том II, peг. № 4366, дело № 240 от 2007 г. на нотариус Ч.Б., нотариус при СРС, вписан под № 077 в НК и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 49, том II, peг. № 4367, дело № 241 от 2007 г. на същия нотариус.

След учредяване на ипотеката и откриване на заемната сметка по Договора за кредит, ответниците усвоили кредит в общ размер 27 700 евро, като доказателство за това е банково бордеро № 811136/13.09.2007 г.

Впоследствие страните предоговорили условията по Договора за кредит с Допълнително споразумение от 30.06.2015 г. и Допълнително споразумение от 21.03.2017 г., като, по силата на чл. 5, ал. 1 от Допълнително споразумение от 30.06.2015 г. и чл. 3 от Допълнително споразумение от 21.03.2017 г., главницата по кредита била преоформена и всички дължими от кредитополучателите плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените главница, лихви и такси по Договора, били служебно преоформени от Б.та чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Като резултат от това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница нараснала на сумата 30 354,15 евро.

На

31.10.2007 г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит „Ю.Б.” АД, в качеството си на цедент, прехвърлил на „Б.Р.С.” АД, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот.

Впоследствие с Договор за цесия по договор за кредит от 25.01.2013 г. „Б.Р.С.” АД, като цедент, прехвърлил обратно на ищеца, като цесионер, всички вземания срещу ответниците, произтичащи от същия Договор за кредит за покупка на недвижим имот.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД и при условията на чл. 24, ал. 1 от Договора за кредит, ответниците били уведомени за цесиите чрез уведомления за прехвърляне на вземания, връчени чрез нотариус И.Н., вписан в НК, Рeг. номер 040, район на действие PC, София.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, Б.та може да го направи изцяло или частично предсрочно изискуем.

Ищецът заявява, че, след извършена справка в счетоводната система на „Ю.Б.“ АД, се установило, че е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 22797 от 24.08.2007 г. в размер 2 951, 88 евро, към 30.01.2019 г., в резултат на непогасяване на 9 вноски за главница, считано от 14.05.2018 г. и 10 вноски за лихва, считано от 14.04.2018 г. Поради това Б.та упражнила своето право по чл. 18, aл. 1 от Договора за кредит и го обявила за предсрочно и изцяло изискуем, за което ответниците били уведомени с Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, връчено чрез нотариус И.Н., вписан в НК под peг. Номер 040, район на действие PC, София. Тази предсрочна изискуемост на кредита е настъпила на 03.04.2019 г., след достигане на волеизявлението на Б.та – кредитор до ответната страна.

В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответниците за заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства.

Поискал е назначаване на ССЕ.

В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск, като основателен и доказан, с присъждане на разноски по списък.

Ответникът С.Д.С. оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

На първо място иска да се обяви за недействителен договорът за потребителски кредит, тъй като, съгласно чл. 22 ЗПК, при неспазване на изискванията на чл. 10 ЗПК, едно от които е изискването за размера на шрифта, договорът е недействителен, а, видно от представените доказателства, всички документи с много дребен шрифт.

На следващо място заявява, че нито към Споразуменията нито към Договора е бил приложен Погасителен план, а приложеният към исковата молба Погасителен план е изготвен след подписване на Договора, поради което не е ясно дали ответникът е бил запознат с него.

С. оспорва иска и като твърди, че условията по подписания договор се отличават от тези по договора, който представя ищецът, а също и че подписите на документите, които съдържат уговорените условия по кредита, са нанесени със софтуер.

На следващо място заявява, че Допълнителното споразумение не е подписано от единия ответник, тъй като и за двамата ответници е положен един и същи подпис, а, съгласно изискванията на закона, Споразумението трябва да съдържа подписите на всички страни, и, в този смисъл, то не е произвело действие.

Освен това намира, че Договорът и Споразуменията към него са подписани от лица без представителна власт за Б.та - кредитодател.

Счита, че в Договора не е предвидена възможност дългът да се прехвърля многократно и цесионерът няма правомощието да прехвърля за втори път дълга, съгласно разпоредбата на чл. 26 ЗПК и уговореното в Договора, като е предвидена такава възможност само за Б.та - и то само веднъж, да прехвърли дълга. В този смисъл, връщането на този дълг обратно в патримониума на Б.та – ищец, според ответника, е недействително.

На следващо място заявява, че Договорът и Допълнителните споразумения към него не са индивидуално договорени, а са сключени при попълване на бланка.

Допълнителното споразумение от 30.06.2015 г., според него е нищожно, като подписано при условието на неравноправие и в противоречие е чл. 143, т. 9 ЗПК, тъй като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. По този начин, според ответника, Б.та е направила опит „да узакони“ лихвите, формирани от неравноправни клаузи в Договора, като ги присъедини към главницата. По тази причина това Допълнително споразумение се явява нищожно, като противоречащо на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

По нататък твърди, че за срок от една година с подписване на нищожно и противоречащо на 3ЗП и ЗПК споразумение Б.та едностранно е завишила лихвения процент и е събирала повече суми от първоначално предвидените в Погасителния план към Договора.

Освен това, според него, тя е удължила и срока за изпълнението му едностранно за още една година. Отделно от подписаното Споразумение без Погасителен план, не става ясно каква част от вноските се разпределя за погасяване на лихви и каква за главница, а изглежда, че Споразумението на практика представлява погасяване на някакъв вид наказателна лихва, без погасяване на никаква главница за срок от една година, което също е нищожна уговорка и противоречи на морала.

На самостоятелно основание този ответник заявява, че чл. 9 и 10 от Споразумението са неравноправни клаузи и противоречат на закона и чл. 20, ал. 2 ЗПК, тъй като вменяват на потребителя отказ от права.

Прави и възражения за неравноправност на клаузите, отнасящи се до едностранното формиране и променяне на лихвения процент по кредита, а от там и значителното завишаване на ежемесечните вноски самоволно от страна на Б.та - ищец. Според него се касае за четири нищожни клаузи от процесния договор, които позволяват на ищеца да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава вноските, и те са: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12.

По

– нататък ответникът С. твърди, че посочените четири клаузи от Договора, както и подписаните Допълнителни споразумения, които определят нови главница и лихви са неравноправни и по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени.

Отделно от това клаузите в процесния Договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По тези съображения моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни, и да обяви Договора за ипотечен кредит и Споразумението към него за недействителни, пред вид направените възражения за неспазен размер на шрифта и липса на Погасителен план, и към тях да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като искът бъде уважен само за чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В случай, че не бъдат отхвърлени предявените искове на горното основание, моли в рамките на настоящото производство да се прогласи недействителността на сочените по-горе клаузи и да се отхвърли иска.

Представил е писмени доказателства. Ангажирал е експертизи.

Ответницата А.В.Т., чрез назначения й особен представител оспорва иска по основание и размер.

На първо място заявява, че не са представени доказателства нито досежно надлежното съобщаване на длъжника за извършената цесия, нито за повторното цедиране на вземането от „Б.Р.С.“ АД обратно на „Ю.Б.“ АД.

Според тази ответница уговорката в Допълнителните споразумения към Договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Заявява още, че Допълнителните споразумения към първоначалния Договор за кредит, с които „Ю.Б.“ АД уговаря с изпадналите в забава ответници - клиенти на Б.та нови срокове за погасяване на задълженията им срещу това просрочените лихви да станат част от нова главница, върху която също текат лихви са недопустими, а уговорките за капитализация на просрочените задължения, направени в Допълнителни споразумения, са нищожни.

Счита, че Допълнителните споразумения за прибавянето на изтекли лихви към главницата на дълга и повторното им олихвяване са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Направила е и възражение за прекомерност на договорената лихва и годишния процент на разходите /ГПР/. От справките по чл. 366 ГПК, представени от „Ю.Б.“ АД по „обобщен дълг“, е видно че за получен кредит от 27 700 евро общо всички задължения на кредитополучателите за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, общо начислени такси и застраховки са в размер на 58 008,94 евро. Според ответника неустоечните клаузи, така формулирани в Договора и Допълнителните споразумения, излизат извън пределите на нравствената допустимост и придадените им по закон функции, като противоречат на принципа на справедливостта в гражданските и търговските отношения, което съставлява самостоятелно основание за прогласяване нищожността на договора по реда на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.