Решение № 46 от 06.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Плевен, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500847 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 1413/24.10.2024 г., постановено по гр. дело №6853/2023 г., по описа на РС-Плевен са отхвърлени предявените от К. З. П., против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 124 ал. 2 от ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да начисли и впише в спестовната му книжка по детска спестовна сметка в лева ДСК „Бъдеще“ лихва от 20430.11 лв. за периода 01.01.2010г.- 15.12.2021г.; и да начисли и впише в спестовната му книжка по детска спестовна сметка в евро ДСК „Бъдеще“ сумата от 4 342.68 евро за периода 01.01.2013г.- 15.12.2021г., като неоснователни.

Със същото е осъдил на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, К. З. П., да заплати на "БАНКА ДСК" АД, сумата от 700.00лв., представляваща направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от К. З. П., чрез адв.З. Т., срещу постановеното решение от Районен съд – гр. Кнежа, в която се твърди, че същото е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон.

1

Навежда доводи, че съдът неправилно и незаконосъобразно приема че сключените два договора са рамкови договори по Закона за платежни услуги и платежни системи. Счита, че не са налице изискванията на чл.60 т.1, буква „а" и „б", т. 2, букви от „а" до „ж" вкл. от ЗПУПС и затова двата договора не са рамкови а договори по чл. 22 и 63 от Закона за задълженията и договорите.

Изрежда предвидените в чл.60 от ЗПУПС изисквания за да бъдат двата детски договори рамкови, като счита, че трябва да е изпълнена предварителната информация за това.

Заявава, че от изложеното е видно че ответника не е представил по делото доказателства че сключените два договора „Бъдеще" са рамкови договори по ЗПУПС. Съдът също изобщо не е изложил мотиви на какво правно основание приема че двата договора са рамкови? Поради това счита, че постановеното решение от Пл. P C е незаконосъобразно и необосновано.

Заявява, че няма сключен рамков договор между него и ДСК - Плевен през 2007 и 2009 г.и чл. 62 ал. 9 от ЗПУПС с които се приема че чл. 1476 от Закона за защита на потребителите относно изменения в общите условия не се прилага по отношение на промени в рамковия договор, тъй като сключените от него два договора са през 2007 и 2009 г. и в никакъв случаи не са рамкови, а ЗПУПС е в СИЛА от 06.03.2018 г. и цитираният закон няма и не може да има обратна сила.

Заявава, че сключените два договора „Бъдеще" от 2007г. от 2009 г. не са рамкови договори по по чл. 59 от ЗПУПС, а са договори по чл. 8,9,10 от ЗЗД, иска е с правно основание чл. 113 от ГПК и приложение намират разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Съдът тълкува разпоредбата на чл.62 ал. 9 от ЗПУПС в нарушение изискването на чл. 20 от ЗЗД и фактически приема че цитираният закон има обратна сила за минало време, което е недопустимо.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение на Районен съд - Плевен, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата "БАНКА ДСК" АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Навежда доводи, че Законът за платежните услуги и 2 платежните системи, Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г. /отм./ въвежда два режима на изпълнение на платежни операции - еднократни платежни операции, по смисъла на чл. 36 ЗПУПС /отм./, които не са предмет на рамков договор и платежни операции по платежни сметки, по смисъла на т.18 § 1 ДР ЗПУПС /отм./, които се осъществяват при условията на рамков договор.

Платежните сметки от своя страна се водят на името на един или повече ползватели на платежни услуги и се използват за изпълнението на платежни операции. Същите се извършват въз основа на рамкови договори с доставчика на платежни услуги. Счита, че от приетите по делото Общи условия за откриване и водене на спестовни влогове на физически лица, ползваният от жалбоподателят спестовен продукт е детска спестовна сметка „Бъдеще". За разлика от неправилният влог по смисъла на чл. 421 ТЗ, спестовната сметка е платежна сметка, която позволява чрез нея да се извършват платежни операции по теглене и внасяне на парични суми. В тази връзка смята и установеният в приетата пред първата инстанция съдебно - счетоводна експертиза начин за начисляване на възнаградителната лихва върху сумите по сметката, а именно ежедневно, на база на наличното по сметката салдо, като ежедневно начислената лихва се капитализира веднъж годишно към салдото по сметката. Поради това счита, че при влизане в сила на Законът за платежните услуги и платежните системи, Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г.

/отм./., респ. и на Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, на основание § 6 ал.1 и ал.2 ПРЗ ЗПУПС заварените спестовни сметки са придобили характера на платежни сметки, а изискуемата предварителна информация посочена в чл. 41 ЗПУПС /отм./ е оповестена от него посредством промяна в приложимите общи условия.

Заявява, че по реда на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС (отм.) са изменяни и самите Общи Условия. Съгласно раздел X „Промени в Общи условия" от приложените по делото „Общи условия за договори за откриване и обслужване на спестовни влогове на физически лица и предоставяне на платежни услуги по тях", Банката уведомява титулярите за предстоящи промени в настоящите Общи Условия, Лихвения бюлетин и Тарифата на Банката във връзка с предоставяне на платежни услуги в срок не по - малко от два месеца от датата, на която промените влизат в сила, чрез съобщения на определени за това места в банковите салони, както и чрез публикуването на 3 промените в Интернет страницата на Банката.

Ето, защо приема, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е определил, че страните са обвързани от рамков договор за предоставяне на платежни услуги, а всички последващи промени в него, отнасящи се до информация по чл. 41 ЗПУПС (отм)., вкл. и информацията по чл. 41 т.3 ЗПУПС, касаеща лихвените проценти и обменни курсове във връзка с предоставянето на платежни услуги са били предоставени предварително на клиентите на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем текст и в достъпна форма на официалния език на държавата членка, в която се предлага платежната услуга.

Намира за неоснователни и твърденията на въззивният жалбоподател, че първоинстанционният съд е следвало да приложи правилото на чл.147б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) от ЗЗП, тъй като, нормата е с материалноправен характер и същата няма обратно действие и не следва да се прилага, спрямо заварените от нея правоотношения (арг. от § 91 ЗИЗ ЗПП Обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Сочи, че с § 3 ЗИД ЗПУПС /отм/, обнародван в бр. 59 на ДВ от 29.07.2016г., в чл. 43 от ЗПУПС се създава нова ал. 8, съгласно която:

„Разпоредбата на чл. 1476 от Закона за защита на потребителите относно изменения в общите условия не се прилага по отношение на промени в рамковия договор, извършени по реда и при условията на този член." Приема, че нормата има тълкувателен характер и цели да ограничи приложното поле на чл. 1476 ЗЗП, в хипотеза, като процесната, при която промените в рамковия договор за платежни услуги се обявяват по реда на ЗПУПС. Видно от мотивите, с които е предложена промяната в ЗПУПС, промените направени с §3 ЗИД ЗПУПС целят хармонизиране на националното законодателство с нормите на Директива 2014/92/ЕС. Законодателят е запазил посоченото изключение, като същото е намерило място и в чл. 62 ал. 9 от актуалният ЗПУПС Обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г.

Поради това моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и моли съда, да отмени първоинстанционното 4 решение и да постанови друго, с което да уважи исковите претенции, като основателни и доказани. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемият въззиваемата "БАНКА ДСК" АД чрез процесуалния представител – юрк. М. И. поддържа отговора и моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд приема за установено следното:

Не се спори между страните и това е видно от представените писмени доказателства, че нa 20.09.2007г. е сключен договор за детска спестовна сметка в лева, и е разкрита сметка № 14534782, IBAN

BG96STSA93000014534782, BIC STSABGSF, с вид на сметката - ДСК 5

„Бъдеще“, с годишен лихвен процент 6.50%, с титуляр детето К. З. П., тогава на навършени три години.

Също безспорно е, че на 22.10.2009г. е сключен договор за детска спестовна сметка в евро, и е разкрита сметка № 17743916 с вид на сметката ДСС „Бъдеще“ като е договорена годишна лихва също в размер на 6.50% с титуляр детето К. З. П., тогава на навършени пет години.

За сключените договори са издадени спестовни книжки.

Спорен е въпросът дължи ли въззиваемата банка заплащането на исковите суми, които представляват лихва по двете сметки за периода 01.01.2010г.- 15.12.2021г. за първата от тях и за периода 01.01.2013г.15.12.2021г. за втората от тях?

За да отхвърли предявените искове РС-Плевен е приел, че банката е доказала, както промяната на лихвения процент на процесния банков продукт, по който ищецът има открити двата процесни влога, така и нейното обявяване по законоустановения ред, поради което искането да начисли допълнително лихви по двете спестовни сметки, се явяват неоснователни.

Тези крайни изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия въззивен състав.

Както е видно с исковата молба се претендира заплащането на лихви върху пари внесени в банкова сметка съответно за периода 01.01.2010г.15.12.2021г. за първата от тях и за периода 01.01.2013г.- 15.12.2021г. за втората от тях. Самата искова молба е подадена на 05.12.2023г. С отговора си ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД лихвите се погасяват с тригодишна давност. При наличието на това възражение и предвид исковия период, следва да се разглежда детайлно само периода, в който задължението не е погасено по давност – времето от 05.12.2020г. до 15.12.2021г. и за двете сметки. За другата част от периода, дори и съдът да приеме, че вземането съществува следва да отхвърли иска, като погасен по давност, защото несъмнено такава е изтекла за частите от исковия период – 01.01.2010г. – 05.12.2020г. за детска спестовна сметка в лева и от 01.01.2013г. до 05.12.2020г. за детска спестовна сметка в евро.