Решение № 298 от 02.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Бургас, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Търговско дело № 20212100900568 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 204652226, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Мария Луиза“25, ет.1, ап.15, представлявано от Красимир Стоянов Луков, със съдебен адрес: град Бургас, ул.“Сердика“2Б, ет.1 , адвокат Мартин Богдев против А. В. Х., ЕГН **********, с адрес: град ***, ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.**, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД сума в размер на 84 099.40 лева, заплатена по договор от 17.08.2021 г., представляваща неизпълнена част от доставка по този договор, както и сума в размер на 25 900, 60 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор от 17.08.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

При условията на евентуалност, „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 204652226, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Мария Луиза“25, ет.1, ап.15 е предявил иск против втори ответник- „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ЕООД, с който иска да бъде осъден да му заплати сума в размер на 110 000 лева, представляваща пазарната стойност на неправомерно задържаните от този ответник 195.58 тона пшеница, определена на база на 555 лв. за тон, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 17.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноските по делото.

В законоустановения срок и двамата ответници са депозирали писмени отговори, с които оспорват исковете по основание и размер. Излагат подробно съображения и ангажират доказателства.

Вторият ответник е предявил насрещен иск срещу ищеца, с който иска да бъде осъден последният да му предаде движими вещи- 200 метрични тона пшеница, представляваща недоставена заплатена стока по фактура №117/14.09.2018г., издадена от ответника по насрещния иск, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за настъпили вреди вследствие на неизпълнението на задълженията му на продавач по доставяне на 200 тона пшеница по цитираната фактура. Неизпълнението от страна на ответника по насрещния иск по договор между него и ищеца „Одисей грейн“ ЕООД е причината, поради която последният е упражнил задържане на стоката, дължима за предаване на „КЛ Трейдинг“ ЕООД. И двете страни претендират и разноските в настоящото 1 производство. Представят и ангажират доказателства.

Исковете са допустими и редовно предявени пред местно и родово компетентния съд.

Насрещният иск също е предявен своевременно, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначалния иск, поради което е приет за разглеждане. В съответствие с разпоредбите на чл.367 и сл. ГПК, съдът е разменил редовно книжата между страните по него.

Твърденията на ищеца:

Ищецът твърди, че между него и първия ответник А. В. Х.- зърнопроизводител са налице трайни търговски взаимоотношения по повод на договори за покупко-продажба и доставка на пшеница. Всички договори между страните са сключвани в устна форма. По силата на сключен устен договор за продажба и доставка на зърно А. Х. се е задължил да продаде и достави на ищеца 592, 880 тона пшеница на цена от 430 лв. за тон, за което е издал фактура № 208/17.08.2021 г. за сума от 254 938,40 лева с ДДС. Продажната цена за пшеницата е заплатена изцяло по банков път на две вноски- на 18.08.2021 г. -сума в размер на 200 000 лв. и на 20.08.2021г.- сума в размер на 54 938.40 лева.

Ищецът настоява, че е изправна страна по договора и е изпълнил изцяло поетото задължение за заплащане на продажната цена. Виновното поведение от страна на ответника се твърди, че поражда за ищеца потестативното право да развали договора между страните и да претендира връщане на даденото по договора като престирани при отпаднало основание.

Ищецът претендира, договорът да се счита развален с връчването на препис от исковата молба на ответника. У ответника, без правно основание е останала сумата от 84 099, 40 лв., поради което се претендира нейното връщане и искът е с правно основание чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД.

Между страните не е подписана спецификация относно пшеницата, която е предмет на договора за покупко-продажба, не е договорено и място на доставка. Касае се за няколко доставки по този договор, за който е издадена фактура № 208/17.08.2021 г. По отношение на развивалите се търговски взаимоотношения между страните, ищецът посочва като практика, че след извършване на плащанията от негова страна, той на няколко пъти е получавал готова продукция от склад, където му е известно, че Х. съхранява своята продукция. Отделянето на продадената пшеница е ставало чрез предаването й. По фактура №208/17.08.2021 г. ищецът е получил 397.30 тона пшеница. Представената данъчна фактура за покупка на родово определени вещи удостоверявала наличието на договори с вещно- правно действие по смисъла на чл.24 ЗЗД. Ищецът твърди, че за да настъпи прехвълрително действие, е необходимо доставчикът, респ.продавачът по конкретния договор, да е бил собственик, уговореното количество да е предадено на възложителя или да е било отделено със съгласието на техния собственик- чл.24, ал.2 ЗЗД. За част от доставките е изпълнено условието стоката да е била предадена, като собствеността върху част от стоката е прехвърлена към момента на предаването й (397.30 тона пшеница). 195,58 тона пшеница не е била предадена, нито отделена по съгласие между страните.

Първият ответник съхранявал при втория ответник по-голямо количество пшеница от това, което е фактурирал на ищеца. Към датата на първото фактуриране- 17.08.2021г. ответникът А. Х. е съхранявал при ответника „Одисей Грейн“ ЕООД 892 тона пшеница, като фактурираните 592,880 тона пшеница не са отделени по съгласие между ответниците.

Ищецът не оспорва, че количеството от 892 тона пшеница се намира в склада на втория ответник и това количество е доставено от първия ответник, но дължимите и заплатени 592,880 тона не са отделени и не са предадени от първия ответник на ищеца. На нарочната покана от страна на ищеца до първия ответник за изпълнение на задължението му за доставка на процесното количество зърно, ответникът Х. с отговор от 20.09.2021г. го е уведомил, че счита задължението си за изпълнено с доставката на стоката в склада на втория ответник. При изложеното, ищецът твърди, че ответникът А. Х. не е изпълнил задължението си по договора да продаде и достави на ищеца 195,58 тона пшеница на стойност 84 099,40 2 лв.- част от цялата продукция от 592,880 тона на стойност 254 938,40 лв., заплатена изцяло.

Ищецът заявява, че за него вече не съществува интерес от доставяне на пшеницата на стойност 84 099,40 лв., поради което исковата молба следва да се счита като покана за разваляне на договора от 17.08.2021г. в частта за недоставеното количество пшеница.

Претендира обезщетение в размер на 25 900,60 лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор от 17.08.2021г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност е предявил иск срещу втория ответник„Одисей Грей“ ЕООД да му заплати разликата между пазарната стойност на неправомерно задържаните от него 195,58 тона пшеница, в размер на 110 000 лв., определена на база 555 лв. за тон към м.декември 2021г., както и законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че вторият ответник „Одисей Грейн“ ЕООД е задържал без основание процесните 195,58 тона пшеница, упражнявайки свое право на задържане , считайки че има изискуемо вземане срещу ищеца. В тази връзка ищецът сочи, че вторият ответник, съхранявайки продукцията на първия ответник, без правно основание счел, че с фактурирането на 592,880 тона пшеница, същата е станала собственост на ищеца.

Фактурираната пшеница обаче се твърди, че не е станала собственост на ищеца, тъй като не му е била предадена. За първия ответник, твърди ищецът, не е съществувало нито право, нито задължение да предаде държането на пшеницата на втория ответник, поради което той не е освободен от задължението да достави заплатената му стока. Твърди се, че: 1. вторият ответник няма право на задържане, защото стоката в количество 195,58 тона не е била получена от ищеца,респ. той не е нейн собственик; 2. защото ищецът няма изискуеми задължения към втория ответник; 3. защото твърдяното задължение е погасено по давност и прави възражение за погасяване по давност на претендираното от втория ответник изискуемо задължение на ищеца.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба.

Отговорът на първия ответник:

В законоустановения срок, ответникът А. Х. е депозирал писмен отговор. Не спори, че по силата на устен договор, в качеството си на земеделски производител се е задължил да продаде на ищцовото дружество 592,880 тона пшеница на цена от 430 лева за тон. Не спори и относно факта, че за така договорената обща доставка е издадена данъчна фактура № 208 от 17.08.2021г. за продажната цена от 254 938,40 лева, изплатена му от ищцовото дружество на две вноски в пълен размер. Т.е., относно договореното и изплатено количество пшеница страните не спорят, както не е спорен и фактът, че тя е доставена в склада на втория ответник.

Ответникът Х. заявява, че договореното за доставка количество представлява цялата негова собствена стокова наличност в складовата база на втория ответник „Одисей Грейн” ЕООД, поради което и договореното количество не е в обичайните цифри, а в точност и до килограми. Не спорейки, че в склада на „Одисей Грейн” ЕООД са били складирани 892,880 тона, ответникът твърди, че 300 тона от тази продукция е продадена на втория ответник „Одисей Грейн" ЕООД още на 02.08.2021 година, за което е издадена данъчна фактура № 207 от същата дата (приложена като доказателство към отговора). Стоката е била преместена още на 26.07.2021. Към издадената на 02.08.2021 година фактура е съставен и приемо-предавателен протокол от 26.07.2021 година, съгласно който цялото продадено и фактурирано количество от 300 тона пшеница е продадено и предадено на купувача „Одисей грейн” ЕООД. След тази продажба, се твърди, че в склада на втория ответник е останало единствено и само количеството, предмет на продажбата от 17.08.2021 година.

При така изложеното, ответникът заявява, че тъй като безспорно се касае за родово определени вещи, съгласно чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. След сключване на сделката между двамата 3 ответници и преместване на зърното в размер на 300 тона, след 26.07.2021г. в зърнобазата е останало само продаденото на ищеца количество.Обстоятелствата, изложени от двамата ответници в тази връзка са безпротиворечиви. Именно това количество пшеница, находящо се в базата на втория ответник, е предмет на продажбата, обективирана във фактура № 208 от 17.08.2021 година за продажната цена от 254 938,40 лева. Към датата на фактурирането това е цялото количество, собственост на първия ответник, съхранявано в базата на „Одисей Грейн ЕООД. За съхраняването на това количество е била издадена и фактура на името на първия ответник, който е заплатил за услугата -съхранение на 592,880 тона пшеница.

Няма спор между страните и, че ищецът сам е извозил по-голямата част от продадената му стока в размер на 397,300 тона в периода след фактурирането .

Ответникът заявява, че от негова страна се счита, че не е изпълнена доставката на 195,58 тона пшеница не, защото това количество не е налично и отделено за предаване на купувача, а защото ищецът и вторият ответник имат неуредени търговски отношения и последният считайки, че това количество е собственост на ищеца, е упражнил право на задържане, към което първия ответник няма отношение и не е страна в правоотношенията между тези две страни. Подчертава, че цялото количество пшеница в склада на „Одисей Грейн“ ЕООД към този момент е било единственото налично, поради което не е имало нужда от отделяне и индивидуализиране, тъй като не е имало друго, освен него. Счита, че с доставянето му в склада на втория ответник и сключване на договора, включително със заплащането по него, цялото количество е станало собственост на ищеца и причината да не успее да извози цялото количество пшеница не е у него. Счита, че е изпълнил в пълен обем задълженията си по договора- постигане на съгласие, доставка и предоставяне на възможност за извозване на цялото договорено количество, за част от което е сторено. Със съставянето на фактурата и предаване на договореното количество твърди, че е постигнато необходимото, съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗЗД, съгласие, на датата на фактурата и доставката в склада, е прехвърлена и собствеността върху договореното количество пшеница. Фактически не е било възможно извършването на отделяне или друго, тъй като само тази пшеница е била налична в склада. Предмет на сделката е било цялото налично в склада количество пшеница, поради което фактическо отделяне по смисъла на чл.24, ал.2 ЗЗД не е било необходимо, тъй като не е имало от какво да се отделя.

Разпечатката съдържа 31 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1cde3d7c-3816-4a5f-9bf1-4a53a0071632