Протокол № 199 от 31.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 199 гр. Варна, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500369 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:26 часа се явиха:

Въззивникът В. С. С., редовно призован, се явява лично, заедно с адвокат П. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция и адвокат С. И. от АК-Варна, редовно упълномощена съобразно представено пълномощно с молба от 29.10.2024г.

Въззиваемите Б. В. Г. и Е. С. Г., редовно призовани, не се явяват, се представляват от общия си процесуален представител адвокат В. С. от АКВарна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Въззиваемите М. В. С. и „ЕЛ ЕС ЕМ“ ООД, редовно призовани.

Двамата се представляват от адвокат И. И. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.

АДВ. И.: Моля, да бъде даден ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход.

АДВ. И.: Не са налице процесуални пречки, моля, да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, 1 поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 555/17.09.2024 г.:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. С. С. от гр. Варна, чрез адв. П. С. от АК-Варна, насочена против решение № 395/15.04.2024г., постановено по гражданско дело № 495/2021г. на Окръжен съд-Варна, с което са били отхвърлени следните предявени от него искове:

- исковете срещу Б. В. Г., Е. С. Г. и М. В. С. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 87, том 7, рег. № 15578/09.10.2006г. по н.д. №*/2006г. на нотариус Ал. Г., с който Ст. С. С., б.ж. на гр. Варна е прехвърлил на Б. В. Г. собствеността върху АПАРТАМЕНТ №3 на третия етаж на жилищна сграда в гр. Варна ул. „* *“ № *, с площ от 73.58 кв.м., състоящ се от: хол, две спални, кухня, антре, баня с тоалет, два балкона, заедно с прилежащите към този апартамент: избено помещение № 1, при граници: коридор, В. Ф., улица, изба на В. П.; таванско помещение № * при граници: коридор, таванско помещение на В. С. и таванско помещение № *; таванско помещение № 3 при граници: коридор, таванско помещение №*, двор и таванско помещение на А. В. П., както и 1/3 ид. част от общите части на сградата, срещу цена от 53 701.20 лева, равняваща се на данъчната оценка на имота, като имотът по КК и КР, одобрени със заповед №РД 18-9/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, съставлява самостоятелен обект с идентификатор ***, при посочени граници, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, евентуално нищожен като привиден поради абсолютна симулация, на осн. чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД, евентуално като прикриващ дарение, на осн. чл. 17, ал.1 вр. чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД.

- исковете срещу „ЕЛ ЕС ЕМ“ ООД, гр. Варна и М. В. С. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите с рег. № 3645/06.10.2017г. на нотариус Ж.К. и с удостоверено съдържание с рег. № 3646 от 06.10.2017г. на нотариус Ж.К., с който Ст. С. С., б.ж. на гр. Варна, като ЕТ „Партньор-Ст. С.“, продава на „ЕЛ ЕС ЕМ“ ООД, представлявано от Е. Ст. Г., търговското предприятие на ЕТ „Партньор-Ст. С.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, срещу цена от общо 120 000лева, като на осн. чл.2.3 от договора търговското предприятие, предмет на продажбата, е включвало следните недвижими имоти: А/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно КККР, одобрена със заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ XXXIV-962 в кв. 32, находящ се в гр. Варна, бул. „* *“, с площ от 899кв.м. по документ за собственост, а според скица с площ от 898 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници: ПИ *, *, * и *, заедно с построените в него: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж, 2 разположена в източната част на поземления имот, със застроена площ 352.00 кв.м., с идентификатор 10135. 4510. 586.1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Варна, бул. „* *“ № *, при граници: на север и изток - двор, на юг - ПИ *, на запад - промишлена сграда № 2, ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №2 на един етаж, разположена в западната част на поземления имот, със застроена площ 362 кв.м., с идентификатор *** с предназначение: промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 10135. 4510.586 и ПИ с идентификатор *, принадлежаща към ПИ с идентификатор *** с адрес: гр. Варна, бул. „* *“ № *, при граници: на север - ПИ 698, изток - двор и промишлена сграда №1, на юг -ПИ *, запад двор; Б/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно КККР, одобрена със заповед РД-18-30/19.06.2007г. на АГКК, идентичен с УПИ XXXVI-962 в квартал 32, с адрес: гр. Варна, „* * *“, с площ от 970 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници: ПИ с идентификатори *, *, *, *, * и ***, заедно с построените в него: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж, разположена в западната част на поземления имот, със застроена площ съгласно скицата 173.00 кв.м., а според документа за собственост с площ 181.00 кв.м., с идентификатор ***, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр.Варна, „* * *“, при граници: на север и изток - двор, на юг - ПИ *, на запад - промишлена сграда № * от ПИ * и СКЛАДОВЕ ЗА МЕТАЛИ И НАВЕС, сграда на един етаж, разположена в източната част на поземления имот, със застроена площ съгласно скицата 382.00 кв.м., а според удостоверението за въвеждане в експлоатация с площ 422.40 кв.м., с идентификатор; 10135. 4510.590.3, с предназначение - складова база, склад, с адрес: гр. Варна, „* * *“, със стар идентификатор ***. В/ 136 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 536 кв.м., с идентификатор *, съгласно КККР, одобрена със заповед РД-18-30/19. 06. 2007г. на АГКК, стар идентификатор - част от пл. № 962, с адрес: гр. Варна, бул. „* *“, с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при граници: поземлени имоти с идентификатори: *, *, *, *, * и *, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, евентуално нищожен като привиден поради абсолютна симулация, на осн. чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, евентуално като прикриващ дарение, на осн. чл. 17, ал.1 вр. чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Счита се, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Направен е подробен анализ на заключенията, изслушани пред първоинстанционния съд и е посочено кои от тях следва да бъдат кредитирани по изложени в жалбата съображения. В резултат на този анализ се поддържа, че и при двата атакувани договора е налице значителна нееквивалентност на престациите, обуславяща противоречие с добрите нрави – съобразно заключението на допълнителната повторна експертиза на в.л. Н. И. пазарната стойност на апартамента е в размер на общо 366 477 лв. (239 720 лв. за жилището и 126 757 лв. за припадащата се 1/3 ид.ч. от дворното място), от която следва да се приспадне стойността на запазеното право на ползване в размер на 30 711 лв., при което се получава стойност от 335 766 лв., която е 6 пъти по-висока от уговорената продажна цена от 53 701 лв.; пазарната стойност на търговското предприятие по заключението на първоначалната експертиза на в.л. Пл. П. е в размер на 3

725 737 лв., и е над 7 пъти по-висока от настоящата стойност на уговорената по договора цена от 99 000 лв. В жалбата е направен самостоятелен анализ на писмените доказателства (вкл. и на Ревизионен акт от 25.11.22г., Постановление № 2567 на ВОП от 30.06.22г. и Постановление на ВАпП № 828/11.10.22г.) и на свидетелските показания, въз основа на които се обосновава тезата, че сделките са били насочени срещу ищеца като единствено дете на Ст. С. като негов наследник и целта им е била той да бъде изключен от наследяването на тези имоти. Счита, че чрез събраните по делото доказателства (писмени и гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Р. Ст.) изцяло са доказани твърденията за абсолютната, евентуално относителна привидност на атакуваните сделки. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС по казуси, които счита за сходни.

Изразено е становище и по предявените насрещни искове срещу жалбоподателя от ответното дружество „ЕЛ ЕС ЕМ“ ЕООД за заплащане на дължими по договора суми при уважаване на исковете. Поддържа се, че тъй като всички плащания на части от продажната цена за търговското предприятие са били плащани със средства на самия продавач Ст. С., то и искът за сумата от 40 100 лв. (неправилно посочена като 41 100 лв.) се счита за изцяло неоснователен. Относно евентуално предявения насрещен иск за заплащане на сумата от 26 733.33 лв. се счита, че същият е неоснователен само поради това, че дори и да бъде уважен първоначалния иск на ищеца за обявяване на относителната симулативност на договора за продажба на търговското предприятие и разкриването на прикрития договор за дарение, то това не би върнало каквато и да е част от предприятието в наследството на Ст.

С., което би могло да настъпи само при успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, който обаче не е предмет на настоящото дело. Претендира се присъждане на разноските за двете инстанции.

В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни „ЕЛ ЕС ЕМ“ ЕООД и М. В. С. чрез общия им процесуален представител адв. И. И. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна, тъй като атакуваното решение, с което са отхвърлени евентуално предявените искове за нищожност на договора за продажба на търговското предприятие, се счита за допустимо и постановено изцяло в съответствие с материалния закон и след цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Излага се, че процесният договор е сключен между търговци и са били спазени всички изисквания на ТЗ. Съдът е анализирал всяко едно от заключенията на СОцЕ и е обосновал подробно съображенията си за приемането на заключението на в.л. Н. И., досежно оценката на търговското предприятие – като права, задължения и фактически отношения, а не само като оценка на имотите, включени в търговското предприятие. Поради това разлика в продажната и пазарната цена от 5.8 пъти не води до релевантна нееквивалентност на престациите и нарушение на моралните правила в гражданския и търговския оборот. Поддържа се, че въз основа на доказателствата по делото е било установено, че уговорената цена е била реално заплатена от дружеството-купувач, макар и сумите да се били внасяни от него чрез упълномощения представител в лицето на Ст. С..

Произходът на тези средства е бил от получаваните от недвижимите имоти 4 наеми от дружеството и не са били собственост на Ст. С. (поради това и не е налице поддържаното от ищеца „превъртане“ на собствени на баща му парични средства). Споделя се съображението, че поради неатрактивността на имотите, включени в търговското предприятие и техния икономически потенциал (имайки предвид годините на застрояването им, липсата на извършвани сериозни ремонти и начина им на трайно ползване – само за складови нужди, а не и за жилищно застрояване), уговорената продажна цена на търговското предприятие е съобразена с търсенето и предлагането на пазара и е израз на свободната воля на договарящите страни. Счита се, че приведените във въззивната жалба цитати от съдържанието на Ревизионния акт на НА са изцяло извадени от контекста и реално извършената оценка на включените в търговското предприятие имоти. По делото е било установено, че Ст. С. не е страдал от никакви психически заболявания и е могъл да се грижи за своите дела и за имуществото си, поради което и опитите да се поддържа, че той се е намирал в тежка форма на зависимост от М. С., са абсурдни. Поради това и се счита, че по делото не е установено процесният договор да е бил насочен против ищеца като наследник на едно бъдещо неоткрито наследство от неговия баща. В тази връзка се сочи, че свидетелските показания са били неправилно интерпретирани във въззивната жалба, защото от същите е станало ясно, че отношенията между ищеца и неговия баща са били влошени, което обаче не се дължало на последния.