Решение № 116 от 13.05.2022, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 178/2022
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 23.12.2022
- Състав
- Мирослав Стефанов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.268, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.277 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.137, ал.1, т.3, б."в" · Закон за устройство на територията
- чл.161 · Закон за устройство на територията
- чл.177, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.177, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.178, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.178, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.217, ал.1, т.3 · Закон за устройство на територията
- чл.222, ал.1, т.6 и т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.222, ал.1, т.6 и т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.224, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.224, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.237, ал.1, т.4 · Закон за устройство на територията
- чл.238, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.239, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. С., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Гл.Н. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20223420200178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят – „Л. С.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управлениегр.С., ул.“Х. ДЖ.“ № 1, представлявано от управителя СВ. ИВ. СТ., ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № СС-28-ДНСК-18/ 01.03.2022г. на началника на ДНСК– София, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 / пет хиляди / лева за извършено нарушение по чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материални изисквания на закона. Оспорва изцяло АУАН и НП и моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП. В условията на алтернативност моли съда да намали наложеното наказание до неговия минимален размер.
Ответникът – ДНСК– София, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юрисконсулт Ц.С., упълномощена и приета от съда. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното НП и излага доводи в тази насока. Депозира писмена защита по настоящето административнонаказателно производство.
Жалбоподателят- „Л. С.“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява законния представител, вместо него се явява процесуален представител- адв.К.М. от АК-София, упълномощена и приета от съда. Моли съда да отмени изцяло обжалваното от тях НП, като излага доводи в тази насока. Алтернативно моли съда да намали имуществената санкция до нейния минимален размер.
1
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата М. АНГ.
М.–актосъставител и Д. П. КР. и КР. Й. К.- свидетели по акта. Същите се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.
РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.
След даване ход на делото проц.представител на жалбоподателят заяви, че поддържа жалбата в цялост, така както е предявена и не възразява да се приемат предявените с нея писмени доказателства. Бяха депозирани нови писмени доказателства, които съда след изслушване становището на ответната страна счете за допустими и своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие като такива по делото и указа, че относно тяхната относимост спрямо спора ще се произнесе с окончателния си съдебен акт.
Проц.представител на АНО заяви, че оспорва жалбата в цялост и я счита за неоснователна. От негова страна също беше депозирано ново писмено доказателство, което съда след изслушване становището на ответната страна счете за допустимо и своевременно представено, поради което с мотивирано протоколно определение го прие като такова по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
При извършена контролна проверка, относно спазването на влязла в законна сила на 10.06.2021г. Заповед № *****/ 25.03.2020г. на началника на РДНСК-С. за забрана достъпа и ползването на строеж: „Промяна предназначението на съществуваща едноетажна промишлена сграда № **- склад, в обществена сграда- автомивка на самообслужване за външни клиенти“, находящ се в гр.С., ул.“Х. ДЖ.“ № 1, Индустриелна зона „Запад“, община С., област С., ПИ № ** по КККР на гр.С., от служители на РДНСК-С. на 27.08.2021г. било установено, че жалбоподателя- „Л. С.“ ЕООД ползвал посочения по-горе строеж, без да е въведен в експлоатация от компетентните органи, в нарушение на чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ.
Жалбоподателя „Л. С.“ ЕООД е собственик на горепосочената сграда, съгласно Постановление от 15.02.2016г. на частен съдебен изпълнител, вписан под № 1101/ 02.03.2016г., Акт № 59, том 3 в Служба по вписванията гр.С..
Строежът бил трета категория, като част от обект „Стоково тържище“, находящ се в ПИ № ** по КККР на гр.С., съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗУТ, чл.6, ал.3, т.4 от Наредба № 1/ 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и Решение № 8839/ 11.06.2019г. на Върховен Административен съд.
За същото нарушение собственикът и ползвател на гореописания строеж е бил санкциониран с Наказателно постановление № СС-22-ДНСК-16/ 10.03.2020г. на ДНСК, потвърдено с влязло в сила Решение № 30/ 18.05.2021г., постановено по КАНД № 13/ 2021г.
2 по описа на Административен съд- С..
Въз основа на извършената на 27.08.2021г. проверка от служители на РДНСК-С. бил съставен констативен протокол № 58/ 27.08.2021г. с приложен към него снимков материал. А във връзка с направените констатации по него на основание чл.36 от ЗАНН и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ бил съставен АУАН № СС-28/ 24.11.2021г., в присъствието на законния представител на нарушителя- управителя на „Л. С.“ ЕООД СВ.СТ, като препис от същия му е бил връчен лично на същата дата.
В законоустановения 3-дневен срок, в РДНСК-С. е постъпило възражение с вх.№ СС-359-00-998/ 26.11.2021г. от управителя на „Л. С.“ ЕООД, което АНО е счел за неоснователно, тъй като изложените в него факти и обстоятелства не опровергавали направените с АУАН № СС-28/ 24.11.2021г. безспорни констатации за незаконосъобразно ползване на строежа, без същия да е въведен в експлоатация от надлежния орган.
С горното деяние според АНО, „Л. С.“ ЕООД във функциите си на ползвател, е нарушил разпоредбите на чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ, тъй като е ползвал строеж с посочената по-горе идентификация и наименование без да е въведен в експлоатация от контролните органи, и с бездействието си е осъществил състава на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ.
Към доказателствата по делото са приети всички приложени документи по административно наказателната преписка, както представените от страните в с.з. документи.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване от процесуално легитимна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Според §5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и преустройствата. Съгласно §5, т. 41 от ДР на ЗУТ (действал към момента на проверката), промяна на предназначението на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Извършените СМР, с които е извършено преустройство и е променено предназначението на сградата, представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, квалифициран като трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ.
Налице са и влезли в сила съдебни актове, според които категорията на строежа е трета, като съда изцяло се солидаризира с мотивите, изложени в Решение № 77 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 271 по описа за 2017 г. на Административен съд – С.. В случая действалия към момента на проверката текст на чл.239, ал.2 от ЗУТ предвижда, че едногодишният срок по Закона за административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по 3 неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. С оглед категорията и доколкото такъв документ не е издаден до момента на проверката, не е изтекъл и срока, посочен в чл. 34 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че производството започва с депозиране на заявление от възложителят (жалбоподателя, като негов собственик по аргумент от чл.161 от ЗУТ), тъй като единствено в неговата правна сфера се намират лостовете и деловата инициатива за преустановяване на нарушението. Никой друг не може да инициира производство по чл.177, ал.1 от ЗУТ, което допълнително е мотивирало и извода за липса на основания за преценка на случая като маловажен.
Извън този довод следва да се има предвид и установената трайна съдебна практика по идентични тълкувания на тази правна норма, а именно, че процесното нарушение е от вида продължени такива, които се извършват чрез бездействие във всеки един момент, след започване на ползването на строежа, без издадено разрешение за това и продължават до преустановяването им от нарушителя или от външно за него лице, по правило контролен орган. Т.е. нарушението по чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ представлява действие, което се осъществява постоянно през определен период от време, до неговото преустановяване. Следователно в случая се касае за продължено административно нарушение и момента на проверката е момента на неговото установяване. Във всеки един момент от релевирания период, в пълнота е осъществяван състава на нарушението на чл.178, ал.1 във връзка с чл.177, ал.2 ЗУТ, защото по едни и същи, забранен от закона начин е ползван строежа без съответното разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК.
Датите на съставяне на АУАН и на оспореното пред РС-С. наказателно постановление, отнесени към момента на установяване на нарушението, са очевидно съобразени със сроковете от чл.34 от ЗАНН, респ. чл.239, ал.2 от ЗУТ, което ирелевира изцяло оплакването в горния смисъл. В наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението, е посочена датата на проверката – 27.08.2021г., който подход в случая не съставлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като на тази дата административно-наказващият орган е установил нарушението. Съдебната практика по отношение на този въпрос е непротиворечива и константна.
За посочения по-горе строеж е била издадена Заповед № ***** от 25.03.2020г. на началника на РДНСК - С. на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ. Установено било, че строежът се ползвал от „Л. С.“ ЕООД, без да е въведен в експлоатация от органите по чл.177, ал.2 от ЗУТ, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Законосъобразността на тази заповед е била оспорена, при което е било образувано адм. дело № 113/2020 г. по описа на Административен съд -С..
Предвид разпоредбата на чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ, съгласно която подадената жалба не спира изпълнението на административния акт, от жалбоподателя е било направено особено искане по реда на чл.166, ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по закон 4 предварително изпълнение на оспорения акт, което е уважено с Определение № 331 от 08.05.2020г. на Административен съд-С.. В диспозитива на това определение на съда е разпоредено: „Спира предварителното изпълнение до приключване на оспорването по адм. дело № 113/2020г. по описа на Административен съд - С....“, тоест е налице срок, до който е спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед, даден от съда. Заповедта е била потвърдена с влязло в сила Решение № 126/09.11.2020г. на Административен съд - С., оставено в сила с Решение № 7063/10.06.2021 г. по адм. дело № 344/2021г. на ВАС, Второ отделение, с което тя се явява безспорно изпълнително основание, съгласно разпоредбата на чл.268, т.1 от АПК.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Решение № 7063/10.06.2021г. по адм. дело№ 344/2021г. на ВАС не е било връчено на жалбоподателя. Съгласно Вътрешни правила за документооборота на ВАС, раздел XI „Приключване на делата“, т.60.4 „Преписи от окончателни (неподлежащи на обжалване) съдебни актове се изпращат на страните само когато същите пораждат права или вменяват задължения, обвързани със срокове, въз основа на разпореждане на съда“.
Следва да има предвид и факта, потвърден и в съдебно заседание от всички разпитани по делото свидетели, че в разговор с управителя на „Л. С.” ЕООД - СВ.СТ по време на проверката, същият е заявил, че е запознат с постановеното Решение № 7063/10.06.2021 г. по адм. дело № 344/2021 г. на ВАС. Тези констатации са вписани и в съставения по време на проверката КП № 58/ 27.08.2021г.
Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1cde2886-9718-4a5b-a9c6-53e625a3ec6a