Решение № 135 от 26.07.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Карлово , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир Ст. Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320100331 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен от О. М. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. К.“№**, ет.*, ап.*, чрез адв. И.Д. против Ю. М. М., ЕГН: ********** от с. В., обл. П., комплекс „К.“, бл. **, вх.*, ап.**.

Ищцата твърди, че с ответника имали брак, който бил прекратен с Решение по гр. д. № 1691/2019 г. по описа на Р. с. - К., влязло в законна сила на 29.03.2020 г. От брака си имали родено едно дете – М. Ю. М., роден на ************г. По силата на цитираното решение упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката.

Твърди, че от прекратяването на брака им, до настоящия момент, независимо, че бащата не изпълнявал задълженията си като родител и не заплащал никаква издръжка на детето, независимо и от обстоятелството, че по отношение на ищцата и детето, също с влязло в сила съдебно решение, той имал наложени мерки за защита от домашно насилие, майката се стараела да поддържа нормални отношения с него, осигурявайки му редовен контакт с детето, далеч извън рамките на съдебното решение.

Твърди, че многократно повдигала въпроса пред него – да й даде 1 нужното съгласие, да може тя заедно с детето да посещава и други страни.

Винаги обаче получавала отказ, без да има мотиви за него или те били неотносими. Далеч преди да бъдат наложени ограниченията за пътувания извън страната във връзка с противоепидемичните мерки, имала желание със сина им да отидат до Т., където имали много семейни приятели, които били в състояние да ги приемат за почивка и екскурзия, но ответникът категорично отказал. Преди известно време, поради здравословни проблеми на ищцата, тя имала осигурена възможност от същите хора да посети клиника там, но ответникът отново отказал да даде съгласието си. Ищцата не можела да остави детето си само и да замине, защото от момента на раждането му то било непрекъснато и единствено с майка си.

Първоначално отказите на бащата били обяснявани с това, че ищцата щяла да отведе детето извън страната и нямало да го върне, а сега заявявал, че не бил съгласен заради разпространения вирус.

Твърди, че преди около месец здравословното й състояние драстично се влошило и не можела да отлага отиването на операция в Т., за която й насрочили конкретна дата. След многократни дълги преговори с ответника той дал декларация в последния момент преди заминаването им, но още на първия ден от престоя им там, казал, че е подал сигнал, че майката е отвлякла детето. След тежката операция, при която й бил отстранен тумор на щитовидната жлеза, ищцата трябвало през следващите няколко месеца да се явява в болницата за изследвания и прегледи. Тя обаче не можела да ползва дадената й от ответника декларация, тъй като в нея самият той определил срок на действието й до 15.02.2021г., който бил изтекъл. Отделно от това, ищцата не искала да изпада в позиция да дава обяснения пред органите на полицията по повод на подадени от него сигнали, както се случило при заминаването им – че била отвлякла детето си. В тази връзка ищцата посочва, че никога не била живяла извън Б., макар, че нейната майка повече от 20 години била в Т.. В Б. имала осигурено свое собствено жилище, което била превърнала в уютен дом за себе си и детето. Скоро смятала да се включи в бизнеса на майка си, която имала собствено заведение и работела в него – отново тук, в Б.. Всичките й близки – двамата й братя, със семействата им понастоящем живеели и работели тук. На фона на тази сигурност и стабилност, които ищцата и детето имали в Б. и при подкрепата на близките 2 си, не й било минавало през ума да се установява да живее или работи в друга страна.

Освен това желаела да имат възможност да пътуват с детето и на територията на Е. с. и А. и заедно да посетят други места и страни, което щяло да бъде само в негов интерес. Преди време имала възможност да отидат с детето на море в Г., но отново не получила нужното съдействие от баща му.

Ето защо не желаела тя и синът й при осъществяване на намеренията си да са зависими от настроенията и желанията на неговия баща, които никога не били в интерес на детето.

Предвид изложеното за ищцата бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съдът да постанови решение, което да замести съгласието на бащата Ю. М. М. роденото от брака им малолетно дете М. Ю. М., ЕГН:

**********, до навършване на 14-годишна възраст да пътува многократно извън пределите на Р. Б. придружавана от майката О. М. М. или упълномощено от нея лице, като напуска страната и се завръща в нея от и до А., Р. Т. и държавите-членки на Е. с., както и да разреши издаването на необходимите лични документи в тази връзка. Моли на основание чл.127, ал.4 СК съдът да допусне предварително изпълнение на решението.

Ответникът, представляван от адв. Л.Н. намира иска за допустим. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение по грд № 1691/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, влязло в законна сила на 29.03.2020 г., че имат ненавършило пълнолетие дете – М. Ю.

М., роден на ************** г., ЕГН: **********, и че упражняването на родителските права са предоставени на майката О. М. М.

Не било вярно твърдението в молбата, а и същото било неотносимо към въведения с нея правен спор, че от прекратяване на брака до настоящия момент ответникът не изпълнява задълженията си като родител. Въпреки постановените по искане на майката мерки за защита от домашно насилие – които не се отнасяли за детето М., бащата твърди, че се стараел да поддържа нормални отношения с него и да осъществява пълноценни лични отношения, които да поддържат в пълен обем връзката родител-дете, независимо, че родителите не съжителствали.

3

С майката на детето общували по въпроси, които засягали детето и неговите нужди и интереси, в това число и необходимостта да пътува съвместно с майката до държави, извън територията на Р. Б., като при планиране на подобни пътувания ответникът давал съгласие детето да пътува заедно с неговата майка. Така например във връзка с желанието на О. М. М. да пътува с детето М. Ю. М. до Р. Т., той дал нотариално заверено съгласие с декларация с peг. № 167/07.01.2021 г. при н. с peг. № 655, в район на действие - Р. с. К., която предоставил на ищцата за да осъществи пътуването си с ограничение във времето до 15.02.2021 г. Не му било известно в този период дали О.М. е осъществила пътуване до Р. Т. с детето М., въпреки даденото от бащата съгласие. След посочената дата О.М. не била поставяла пред него въпроса, че желае да пътува с детето М. в чужбина и не била получавала отказ от получи съгласие за това.

Ответникът посочва, че чл. 127а, ал. 1 от СК повелява, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Това било правилото. Изключение от него имало тогава, когато родителите не постигнат съгласие по тези въпроси и възникне спор, който следва да бъде решен от съда по местоживеене на детето. Нямало как да възникне спор, без да е повдигнат въпрос за конкретно пътуване на детето в конкретна държава, в конкретно време. Към датата на подаване на молбата О.М. не била повдигнала такъв въпрос, който да е прераснал в спор. Решението на съда следвало да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябвало да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следвало да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от 4 факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

В настоящия случай не било налице противопоставяне на родител на желание на другия да пътува с детето, поради което ответникът моли съда да остави без уважение предявената молба като неоснователна.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представените в препис писмени доказателства – удостоверение за раждане и решение №56 от 28.02.2020 г., че страните са родители на малолетното дете М. Ю. М., роден на ************ г. и че бракът им е прекратен с развод с влязло в сила на 29.05.2020 г. решение по гр. д № 1691/2019 г. по описа на РС К.

С отговора на исковата молба ответникът представя нотариално заверена декларация от 07.01.2021 г., видно от която същият е дал съгласие синът му М.М. да напуска многократно територията на Р. Б. и да пътува до Р.

Т., придружаван от майка му О.М.. Посочено е, че декларацията е валидна до 15.02.2021 г.

От разпита на свидетелката Ф. Я. Ш. се установява, че е майка на ищцата. Потвърждава, че О.М. и бившият й съпруг М. Ю. М. са във влошени отношения, като след развода ответникът е създавал пречки ищцата и детето М. да пътуват извън страната. От раждането си М. бил неотлъчно до майка си и ако трябвало тя да пътува някъде, винаги го водела със себе си. В началото на 2021 г. на О.М. й се наложило да пътува до Р. Т. за операция и отстраняване на тумор на щитовидната жлеза. На молбите й ответникът да разреши детето да напусне страната с нея, получавала откази, без някакво логично обяснение. Няколко дни преди ищцата да отпътува, заявила на бившия си съпруг, че ще остави детето при майка му, защото няма кой друг да го гледа. Едва тогава той размислил и на същия ден следобед пъхнал декларация - съгласие със срок от 15 дни под вратата на сладкарницата, която 5 била собственост на свидетелката. Ищцата и детето отпътували, но вечерта след завръщането си в Б. били посетени от полиция. Ищцата показала даденото от ответника разрешение, но се оказало, че след заминаването им той го бил оттеглил и сигнализирал, че майката е отвлякла детето. Освен този случай, имало и други в които ищцата го молела за разрешение да пътуват извън страната – на гости на роднини в А., в А., но той отказвал. През м. март ищцата трябвало отново да посети Т. за контролен преглед, като за пореден път бившият й съпруг не дал съгласие за детето.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.127а, ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, съдът разрешава спора между тях.

В настоящия случай ответникът отрича да създава пречки на сина си да пътува в чужбина заедно с майка си и изразява готовност да даде необходимото съгласие. На това основание моли съдът да отхвърли иска.

Тези негови твърдения, обаче не са подкрепени с доказателства и категорично се опровергават от показанията на св. Ш.. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че отношенията между двамата бивши съпрузи са влошени, като спрямо ответника в защита на майката и детето са наложени мерки по ЗЗДН. Несъмнено, между родителите е налице спор и липсва съгласие от бащата за възможността детето им да напуска пределите на Р. Б..